През зимата на 1906 г. Пабло Пикасо започва с десетки скици подготовка за една от най-значимите картини в изключително продуктивното си творчество. Когато я довършва година по-късно, приятелите му, между които и Анри Матис, реагират на нея с шок и отвращение. Така платното остава скрито от публиката почти цяло десетилетие.

Изложена през 1916 г. обаче, картината "Госпожиците от Авиньон" се превръща в най-известната картина на испанския майстор заедно с "Герника". Проститутките от улицата с бардаците "Авиньо̀" в Барселона шокират мнозина, но платното е революционно и се смята за основополагащо за стила кубизъм - точно като "Импресия Изгряващо слънце" на Клод Моне за импресионистите. "Госпожиците от Авиньон" е и най-известното платно от т.нар. Африкански период на Пикасо. Лицата на две от проститутките вдясно са крайно абстрактни - точно като африканските маски, които художникът вижда за първи път в етнографския музей на двореца „Трокадеро".

Именно примитивното племенно изкуство от Черния континент кара Пикасо и приятеля му Жорж Брак да разложат традиционната перспектива така, че формата в картините им да се възприема едновременно от различни ъгли. В този период испанският художник започва да събира африкански маски, а тази страст го среща с изследователя на племенното изкуство Пиер Верите. Дълги години преди да открие прочутата си галерия "Карфур", Пиер Верите и синът му Клод през множество експедиции на различни континенти натрупват изключителна колекция от маски и култови предмети на племена от Азия, Океания и Африка. През 2006 г. на търг в Париж 500 от тези експонати са продадени за повече от 25 милиона евро. Между всички тях обаче изпъква една изключително рядка маска от XIX век на западноафриканското племе фанг. Последната стъпка в наддаването за нея заковава продажна цена от 6,8 милиона евро. Но защо е толкова скъпа тази маска? В миналото племето фанг е населявало земите на днешните Габон, Камерун и Екваториална Гвинея. Изследователи днес смятат, че те са били представители на изключителна култура, свързана с Космоса, а боядисаните с каолин (бяла глина) маски са заемали важна роля в обществото им. Смята се, че днес по света са останали не повече от 10 маски на фанг, което подлудява дилърите и колекционерите. И ражда истински инфарктни ситуации, като тази с прочулото се напоследък семейство Фурние от най-римския град във френската област Прованс - Ним. Всъщност възрастните Фурние неотдавна решават да продадат вилата си там, а в гаражна разпродажба преди сделката с голяма радост се отървават срещу 150 евро от прашасала маска на племето фанг. Дядото на Фурние е бил губернатор в Габон и я е донесъл оттам точно в периода, когато френските колонисти забраняват ритуалите на древното племе заради съмнения в канибалство. Така реално "убиват" тази уникална африканска култура и изстрелват в небесата материалното наследство от култовете й. Наследниците Фурние обаче не са в час с всички тези процеси и истинският инфаркт идва при тях 6 месеца по-късно, когато научават, че маската им е продадена на търг за 4,2 милиона евро.

Вижте само какви бъркотии създава дори днес духът на племето фанг. Засегнат от него е и великият Пикасо, който винаги отлично е знаел цената на своите произведения. Той обаче продава през 1924 г. "Госпожиците от Авиньон" на дилъра Жак Дусе за скромните дори за времето си 25 000 франка, като се надява, че търговецът ще настоява след смъртта си картината да отиде в Лувъра. Още преди Втората световна война обаче тя се озовава в Музея за модерно изкуство на Ню Йорк, а цената й днес е стотици милиони евро, дори и да не наддават шейховете от Саудитска Арабия.

В този "Космос" ще Ви разкажем за драмата на семейство Фурние, за съдебната им битка за маската и любопитната история на африканското племе. В Черния континент ще се впуснем в приключение и в джунглите на Танзания, където Джейн Гудол се потапя дълбоко в света на шимпанзетата през 1960 г., за да обърне наопаки представите на учените за тях. В Средновековна Европа и Светите земи ще търсим доказателства как се превръща в суперзвезда Ричард I Лъвското сърце. Ще се изстреляме, разбира се, и в Космоса, за да видим как се взема проба от астероид, а изследователи ще ни разкрият защо еволюцията не търпи егоизъм и всъщност още от древността оцеляват не най-силните, а най-добрите човеци. А за десерт сме Ви подготвили най-добрите научни снимки от годишния фотоконкурс на Кралското дружество на Великобритания.

Попътен вятър в последното ни пътешествие за 2023 г.!

В новия брой на сп. "Космос" четете още:

- Ричард Лъвското сърце - суперзвезда

- Мисията OSIRIS-RЕх 

- Машина на времето 

- Езера убийци 

- Най-добрите научни снимки 

- Краят на Едгар Алан По

- Инспектор Стрезов 

- Еволюция и егоизъм 

- Забраненото изкуство 

- Африканската маска 

- Научни открития 

- Светът на шимпанзетата