• Жени от цял свят искат да бъдат лекувани от психолога, който превръща много от тях в помощници, ученици, любовници и впоследствие психоаналитици
• Тони Волф става муза на тъмната му страна; той принуждава жена си Ема да я приеме като негова „втора съпруга"

У себе си разпознава две отделни същности, които нарича Личност № 1 и Личност № 2. Първата е великолепен екстроверт, който знае как да демонстрира своята брилянтност, впечатлява колегите си с лекота и покорява с чар куп почитателки и почитатели. Другата личност е котел, преливащ от несигурност - интровертен, тревожен, измъчван от гласове и мрачни фантазии.

Такъв е най-енигматичният пациент за Карл Юнг преди всички - самият той.

Може да се каже, че прочутият швейцарски психолог и психиатър прави истинска революция, като създава аналитичната психология благодарение на своята двойственост. Той теоретизира, че много от нас, не само психично болните, са раздвоени личности, очакващи интеграция. Кариерата (и личното му лечение) се основава, разбира се, на изследването на чуждия хаос и взаимодействието с други вътрешни светове. За предпочитане - на дами, тъй като именно у тях Юнг търси своята „анима".

Във време, в което някои все още вярват, че жените нямат душа, Юнг от самото начало на частната си практика има диспропорционално голям брой пациентки.

Дами от целия свят искат да бъдат лекувани от Юнг, а много от тях се превръщат в негови помощници, ученици, любовници и впоследствие психоаналитици. Той е известен с подкрепата си за избирателното право на жените и за тяхното индивидуализиране, но в същото време има склонността да ги вкарва в различен вид рамки, да ги лишава от други права, подчинявайки ги на волята си.

Когато хората в Цюрих, родния му град, за първи път чуват за психоанализата, не са впечатлени. През 1910 г. новата терапия не вдъхва масово доверие не само заради обвиненията, че научните твърдения, върху които стъпва, са неоправдани, но и заради слуховете за разпуснат морал сред практикуващите. Психоанализата е поле на среща между лекуващ и пациент, което изисква отсъствието на граници, и по онова време много често се стига до отношения от непрофесионално естество.

Да тръгнем от личността, изтъкана според Юнг от две противоположни характеристики – „анима" (олицетворява женското у мъжа - фемининния принцип) и „анимус" (олицетворява мъжкото у жената - маскулинния принцип). Като ин и ян двете в крайна сметка съставляват част от колективното несъзнавано, чиято цел е да ни свърже с най-дълбоките ями на нашите психически светове.

Целия материал четете в "Космос"