Преди появата на опиума, етера и хлороформа хирурзите са рязали телата без никаква упойка

Задушаване, нокаутиране, притискане на нерви, хипноза и специална тинктура са били само част от опитите на лекарите да обезболят пациентите си

25 секунди. Само толкова са били нужни на хирурга Робърт Листън, за да отстрани крак от първия разрез до падането на целия крайник в кутия с окървавени дървени стърготини. Той бил известен лекар през 1840-те години в болницата University College в централен Лондон. Научил се ловко и бързо да извършва операциите, защото по онова време анестезията все още не била известна, а подобни интервенции били придружавани с нечовешки болки и травми. Крещящият пациент обикновено бил притискан насила на дървена пейка от асистенти.

Шансът да умреш от т.нар. „ампутация на Листън“ бил едно към шест – много по-добра статистика от тази на викторианските хирурзи. Причината е, че по онова време медицината все още била примитивна. Малко по-късно американски лекари започват усилено да разработват медикаменти за обезболяване.

Бързината на процедурата имала своите предимства. Въпреки че никой тогава не го осъзнавал, светкавичните операции минимизирали излагането на оголените тъкани на микроби и инфекции. Недостатъкът обаче бил, че понякога ножът се движел толкова бързо, че ставали инциденти. Веднъж д-р Листън порязал пръстите на асистента си. По-късно той и пациентът починали от инфекция, а наблюдател на операцията умрял от шок. Това може би е единствената в историята хирургична интервенция с толкова висок процент смъртност.

Как лекарите са оперирали преди анестезията и как са приспивали пациентите си, четете в новия 6-и брой на списание "Космос".