l Той е бил на амулет за защита, носен от войник на българския владетел

l Крепостта, където е намерен, се смята за неизвестен административен център заради сграда без аналог у нас и Гърция

4 часа сутринта. Още не е съмнало, но екипът на археолога Ивайло Кънев се събужда и се подготвя за работа. Половин час по-късно вече е на сборния пункт, откъдето се качват на високопроходими джипове. С тях достигат до местността Балък дере над Ивайловград, където изследват изключително любопитна крепост. Известна е като Родостица. Името ѝ дава покойният проф. Божидар Димитров, защото до този момент няма намерен надпис, който да може точно да я идентифицира. Той се позовава на Жофроа дьо Велардуен, летописец на IV Кръстоносен поход, който споменава за крепост край Арда с име Родостюик.

Всеки ден от археологическия сезон започва така, но един от тях е особено специален. Екипът на Кънев намира оловна пластина, за която по-късно се разбира, че съдържа уникален кирилски надпис от времето на цар Симеон Велики без аналог в България.

“Това се случи през октомври миналата година – споделя пред “24 часа” Ивайло Кънев, главен уредник на Националния исторически музей в София и отговорник на обекта в Балък дере. - Когато се започне работа,

се копае културен пласт по 20 см

Съответно той има насип, гледа се каква е пръстта, има ли примеси от керамика и всичко това се описва в дневник.

Археологията е деструктивна наука – изучавайки, тя унищожава. Преди да започне проучването на следващия пласт, се пуска металотърсач. Чрез него се откри пластината, която ми бе донесена, за да я видя. Първото ми впечатление беше, че е тежест за рибарска мрежа, защото има много такива на това място. Обаче видях, че като форма няма нищо общо с другите. След това прецених, че може да са го носили като амулет за защита и може да има надпис. Погледнах с лупата, обърнах я към слънцето, но видях само чертички и предположих, че са от корозията.”

Така плочата е безславно складирана. Когато се прибират в музея, започват кабинетната работа и анализите на намерените предмети. Не след дълго идва и ред на пластината, която не впечатлява археолозите на пръв поглед на терен. Докато фотографът снимал, Кънев бил в съседна стая. След като се върнал, той възкликнал: “Тук има надпис!”.

“Аз му отвърнах, че се шегува и това не е възможно, защото съм го гледал с лупа – спомня си Кънев. - Но той увеличи снимката на голям екран на компютъра и аз онемях. Защото видях кирилски букви. Обикновено те се срещат на север от Стара планина и са много редки. Осъзнах, че щом има надпис от едната страна, трябва да има и от другата. Веднага звъннах на колега, който разчете буквите и каза, че това са дълги изречения, писани, преди да се сгъне пластината и това е краят им. Тоест металът трябва да се разгъне, за да се прочете всичко. Разгъването на олово е изключително трудно. Шансът ми беше проф. Веселина Инкова, защото е най-добрата в реставрирането и консервирането на метали. Само с един обикновен микроскоп, клечка за зъби, памук и скалпел за очни операции в продължение на 2 седмици, точно преди Нова година, тя успя да отвори пластината и да изчисти буквите от корозията. Така направихме разчитането.”

Подредбата и изписването на буквите е едноерово, с носовка, с Ъ, с характерни епиграфски податки. От вътрешната страна са изписани 7 реда, от външната - 4, и след това

оловото е сгънато наполовина

Амулетът вероятно е носен на гърдите от войник.

“Това, което ни впечатли, е каноничната издържаност, защото обикновено подобни амулети не съдържат толкова силни молитви – посочва археологът. - В този текст се говори за Никола и Павел, които молят св. Димитър да се застъпи за тях пред Господ. Накрая има: “Царството твое и държавата твоя. Амин”. Такъв текст досега не е срещан по нашите земи и сме категорични, че е от X век. Някои от думите, разбира се, са използвани в подобни муски за защита. Най-близкият паралел е надпис от Крепча върху камък от 920 г. Той се смята за най-ранния кирилски текст изобщо откриван някога, тъй като е придружен с година. Когато се налага християнството, в българските църкви е имало длъжностно лице, което е следяло за правилното използване на богослужението и евангелските текстове. Изглежда, амулетът е изработен под надзора именно на такъв духовник. Но на този етап пластината, която открихме сега, е без аналог у нас.”

По тази причина Ивайло Кънев и екипът му започват да търсят връзка в историята, за да открият как той е попаднал в местността Балък дере.

Древните хроники показват, че

крепостта е бил използвана в продължение на хиляда години

с няколко прекъсвания. Строена е по време на римската епоха по нашите земи, но след това е сменяла своята принадлежност между България и Византия заради граничната територия. Според Ивайло Кънев това е най-южната точка, в която се намират следи от старобългарската култура.

Изградена е в началото на V век във връзка с преместването на столицата на Римската империя от Рим в Константинопол. По това време целият район се е контролирал от собствениците на античната вила Армира. Мястото, на което е построена крепостта, е избрано неслучайно – река Арда е била плавателна, вероятно в устието на реките Керечница и Балък дере е имало пристанище. Наблизо е преминавал важен път от Одринското поле към Родопите.

Според находките

мястото е било опожарено в края на V век

Крепостта бележи разцвет през VI до началото на VII век, когато е унищожена при славяно-аварските нашествия. След тях животът в крепостта прекъсва докъм X век, когато се смята, че е използвана по времето на цар Симеон Велики при военни действия.

“През X век е имало много кратко, но мощно човешко присъствие на това място – отбелязва Кънев. - Това може да се обвърже с военен гарнизон на цар Симеон Велики, защото и монетите, които намираме, са от императори, които воюват с него. Няма нито по-ранни находки, нито по-късни. Затова предположението е, че този гарнизон е докладвал как се движат византийците, може да е осигурявал и храна. Това е тема, която не е изследвана, защото все повече започват да се появяват крепости около Одрин, където има старобългарско присъствие.”

Другата изключително интересна и значима находка е т.нар. сграда №3, която също няма паралел нито у нас, нито в Гърция. Затова археологът не е сигурен точно каква е била тя.

“Сградата е била нещо като принципия (щаб на легиона – бел. авт.), където е стоял военният управител – предполага главният уредник на музея. - Големият проблем е, че аз

нямам паралел, за да я сравня с друга

Има изключителна запазеност на зидовете. Те са с височина 2,80 м, 4 помещения, един голям двор – дълъг 17 метра и широк 11 м, застлан с плочи, с 3 входа. Преплитат се и много културни пластове от по-ранни години.

Това е много интересна и здрава сграда, защото обикновено широчината на един носещ зид е около 60 см, а този е 1 м, който е на хоросан, не на кал, и отвътре е измазан. Това за мен е бил първият етаж, най-вероятно е имал втори и трети - дървен. Чисто археологически и стратиграфски тази сграда се появява в края на V и началото на VI век. Вероятно след пожара те подравняват нов терен и я построяват. Толкова е запазено всичко, че камъните от втория етаж са паднали и са напълнили първия, защото в началото на VII век крепостта е унищожена.”

На мястото са намерени още звънчета, коланни апликации, монети и юртообразно жилище, където в пещта дори стояли кокалите на изпечени животни.

Вероятно тази непокътнатост на находките се дължи на факта, че местността винаги е била гранична зона и е охранявана от войници с термокамери. Освен това е важно географско място, тъй като още през 1919 г., когато комисията по Ньойския договор идва да предначертава границите между България и Гърция,

местни напиват членовете ѝ и ги откарват в гръцка територия. Така печелят 5 км и Балък дере остава наша територия.

“Това го бе разказал проф. Божидар Димитров, който винаги финансираше разкопките – споделя Кънев. - Аз се съгласих да взема този обект, защото, когато Бони Петрунова – сегашният директор на Националния исторически музей, направи първите сондажи, извади една старобългарска апликация и едно звънче, което все още звъни. Тогава веднага си помислих, че щом там е имало прабългари, толкова на юг, значи е нещо сериозно. Още първата година намерихме юртообразното жилище.”

Какво обаче е обяснението, че точно на това място археолозите намират пластина с кирилски надпис, който няма аналог у нас, и сграда, която също не е виждана никъде другаде до този момент? Този въпрос си задават всички археолози, запознати с Балък дере.

“С колеги спорим дали крепостта не е била стражева

– посочва Ивайло Кънев. - Обаче аз се опитвам да им обясня, че в едно обикновено кале чак улица да има, да има такава сграда и подобни открития, не ми се връзва. Защо в другите калета го няма? Освен това няма нито една кула, няма как да е стражева. Моята теза е, че това е неустановен административен център. Когато вила Армира е унищожена в края на IV век, при Теодосий се унищожава светилището, което се намира върху този хълм.

На негово място се строи тази крепост, която е много важна. Тя контролира и пътя по Арда към Беломорието и към Родопите. Колкото по̀ на запад копаем, толкова повече се намират антични паметници. Може би това е бил пътят към светилището и може би там ще намираме надписи, тъй като досега сме открили два, но счупени. Надявам се да установим и името на крепостта. Тя се намира в най-ниския хълм, което значи, че това е бил административен център и

управителят не се е притеснявал от нищо. Не му е трябвало да наблюдава

Над него има други, много по-високи хълмове. Затова не смятам, че е била стражева.” Археологът от НИМ е убеден, че колкото повече копае в Балък дере, толкова повече ще открива колко важно е било мястото преди векове. Истинският успех за него ще бъде да намери името на крепостта и да докаже тезата си, че наистина Родостица е била административен център.