Интересен вариант е, ако се стигне до трети мандат и носителят му предложи служебното правителство да продължи като редовно

Не е вярна мантрата, че народът искал на всяка цена редовно правителство.

- Привържениците на ПП не искат правителство с ГЕРБ и ДПС.

- Гласувалите за ДБ не искат коалиция с БСП и ДПС.

- Немалко от привържениците на ГЕРБ не искат правителство с БСП.

- Електоратът на ИТН като цяло не е фен на ПП.

Изброяването може да продължи. В края на краищата ще се окаже, че

мнозинството от избирателите не искат редовно правителство на всяка цена

Е, има и немалко хора, които искат техните избраници да участват в каквото и да е правителство, като съображенията не се заключават в просперитета на България. Това, че повечето хора по принцип искат редовно правителство, е съвсем друг въпрос. По принцип и всеки иска да живее по-добре.

4 Основната възможност е съставянето на програмен или експертен кабинет на ГЕРБ с ДПС и БСП, като е възможна и подкрепа от ИТН. За да се получи подкрепа, много вероятно е част от експертите да са посочени от последните три партии. Да, вярно е, че подкрепата от ДПС и БСП ще предизвика недоволство в част от поддръжниците на ГЕРБ и може би някои от тях ще се въздържат да подкрепят ГЕРБ на местните избори. Но за ГЕРБ има аргументи и да приемат подкрепа от двете партии. Всички избиратели на местните избори знаят, че парите за почти всяка община се отпускат основно от централната власт. Ето защо, ако ГЕРБ е в основата на правителството, ще има хора, които ще гласуват за ГЕРБ на местните избори,

за да може общината им да получава повече пари, включително и по европроекти

Това ще бъде аргумент и за БСП. А и БСП трудно ще спечели някоя от важните общини при сегашното равнище на подкрепа, така че местните избори не са ѝ най-важният приоритет.

БСП все пак е лява партия и нейните избиратели няма да са щастливи от подкрепата за ГЕРБ. Следва да се отбележи, че ГЕРБ ще се радват да контролират МВР. Много вероятно е при такова правителство да има протести. Но едва ли те ще са много големи, защото има една натрупана умора от постоянната политическа активност у повечето хора.

Поради тези причини бих оценил вероятността от такова правителство на 25%.

- Съюзниците на България, а също и партньорите ни в ЕС не са очаровани, че партия като “Възраждане” стремително увеличава електората си. Поради това съвсем естествено е те да оказват натиск върху ГЕРБ, ПП и ДБ да направят правителство и да приемат определени закони и решения на парламента.

ДБ биха били по-склонни на съюз с ГЕРБ, ако последните биха се съгласили да гласуват конституционни промени за статута на главния прокурор и в съдебната система. Христо Иванов каза през март, че “може да се окаже логично конструирането на някаква парламентарна конфигурация, която да поддържа правителство, да започне с конструирането на конституционно мнозинство, което е много по-широко и е големият фактор за преодоляване на разделенията”. ГЕРБ са готови частично да приемат такива промени, но

без непосредствено да се засяга положението на главния прокурор

Вероятно ГЕРБ биха приели гласуването на закон за контрол върху главния прокурор.

Отделен е въпросът дали Конституционният съд след това ще приеме, че законът е в съответствие с основния закон. А това ще се разбере около 6 месеца след приемането на закона.

Ако ГЕРБ не са склонни на сериозни отстъпки, ДБ не би рискувала да загуби гласове на местните избори и специално в София, където имат относително голяма подкрепа. Извън това не виждам шанс ДБ да преговаря с ГЕРБ за какъвто и да е вид правителство без участието на ПП.

ПП разчитат да спечелят София и евентуално Пловдив и Русе на местните избори.

А мнозинството от електората им няма лесно да им прости съюз с ГЕРБ

Още повече че ПП като цяло стои осезателно по-ляво от ГЕРБ. Не че това попречи на съюза между ДБ и ПП, а и на съюза между партиите в ДБ.

Основата е друга - декларираната борба с корупцията. Като резултат едва ли е изненада решението на Националния съвет на ПП, че партията “няма да подкрепи кабинет с мандат или участие на ГЕРБ”. Тази ранна декларация вероятно цели да се превентира и бъдещото оказване на външен натиск за съставяне на евро-атлантическо правителство. Отделен е въпросът, че по принцип окончателните решения в политиката съвсем невинаги са правило.

- Възможността ПП и ДБ да не подкрепят ГЕРБ, а ГЕРБ след това да подкрепи тяхно правителство на малцинството е клоняща към нула, но не бива напълно да се изключва, ако ПП и ДБ решат да лансират реално независим експертен или програмен кабинет.

- Интересно е какво би станало, ако носителят на третия мандат предложи с негов мандат служебното правителство да продължи като редовно. Трудна работа, защото служебното правителство ще зависи от волята на партиите в парламента. А и ГЕРБ, и ПП не са в цветущи отношения с президентството. Трудно би се приел и експертен кабинет, предложен от носителя на третия мандат.

Бих дал на горните 3 варианта шанс 5%. Така излиза, че вероятността да няма правителство е 70%.

Да, по принцип по-добре е да има редовно правителство, но с дълъг мандат и последователна политика в интерес на България. При по-дълъг мандат министрите навлизат в работата. Държавната администрация започва по-осезателно да работи, а не да се ослушва на кого да угоди. Но въпросът е може ли да се направи такова правителство. А и мандатът на служебното правителство вече съвсем не е кратък, някои служебни министри са си направо с голям опит.

Интересен е въпросът как ще процедира президентът при раздаването на мандатите.

Очакванията при неуспех за съставяне на правителство са следващите избори да бъдат заедно с местните. В което има известна логика – да не се правят повече на брой отделни избори. Но президентът изтърпя доста критики, че неоснователно удължава неуредените в конституцията срокове над разумното. Споменава се и че единственият съществен резултат от това удължаване е въвеждането на хартиената бюлетина. А и в правото има един основен принцип –

не дългите, а кратките срокове имат мобилизиращ ефект

Критиките ще се увеличат, ако президентът процедира по същия начин и при сегашния парламент. Затова евентуални избори в началото на лятото не са изключени. Освен това, ако се проведат парламентарни избори заедно с местните, дори и частичното хартиено гласуване ще се превърне в кошмар, който вече е преживяван. Ако се види, че президентът няма да разтяга сроковете, следва да се отбележи, че изборите през кратки интервали няма да ентусиазират гласоподавателите на големите партии извън твърдите им ядра.