Заседнал в главата му куршум превръща писателя в най-известния циник и мистик на своето време

Има множество биографии на известни личности, които изумяват с постижения, но рядко някой може да се похвали с по-невероятно и загадъчно житиеописание от американския писател Амброуз Биърс. Вероятно близко до смъртта преживяване го превръща в едно от най-странните явления в американската литература, а според някои негови съвременници - в “най-злия човек в Сан Франциско”.

През годините бил заклеймяван и като “отровен”, “отмъстителен”, “параноичен”, “яростен”, “злонамерен” и “зловещ”, но малцина биха могли

да отрекат неговия

бляскав интелект и стил

и творческа плодовитост. И въпреки, че постоянно е провокирал омразата на обществото неговата книга “Речникът на Сатаната” е обявена за един от “100-те най-велики шедьоври на американската литература”.

Роденият през 1842 г. в дървена колиба в Мегз, Охайо, бъдещ журналист бил десетото от общо 13 деца на бедното писателско семейство Марк Аврелий Биърс (1799 - 1876) и Лаура Шерууд Биърс. През 1861 г. той се записва като доброволец и се бие в редица битки от Американската гражданска война, където се отличава със своята смелост. Вестниците описват как спасява смъртно ранен свой другар в битката при Рич Маунтийн.

Драматичен обрат в живота му настъпва, след като е сериозно ранен в битката при планината Кенесоу през 1864 г. Раната, за щастие, не е смъртоносна, но е много тежка. По някакъв начин куршумът уцелва лявото слепоочие на Биърс и след това си проправя път в черепа, като се озовава зад лявото му ухо. Оловното топче остава в главата му, защото при тогавашното ниво на медицината щяло да е твърде опасно да се премахне. След първоначалното лечение Биърс е изпратен у дома, за да се възстанови.

Но това така и никога не се случва и той е предразположен към силно главоболие, световъртеж и внезапни припадъци до края на живота си. А службата му могла да приключи с медицинско от лекар, но тъй като годеницата му междувременно отменила годежа им, Биърс се връща в Джорджия в средата на септември и служи до януари 1865 г., като получава повишение в майор през 1867 г.

Много е възможно тежкото раняване да обяснява всички чудатости в характера му, които се проявяват след фаталния инцидент. Тогава учените не са знаели, но увреждането на лявото мозъчно полукълбо е могло да причини големи щети на съзнанието. В наши дни е доказано, че при изключване на лявото полукълбо при десняците превес вземат

депресивните

емоционални състояния

като потиснатост, тревога, страх и тъга. В същото време дясната част на мозъка играе ключова роля в развитието и интелигентността. Тя е толкова важна, че се смята за определяща гениалността, не на някой друг, а на Алберт Айнщайн.

Освен това увреденият дял на Биърс е отговорен за логиката, ориентацията, разбирането на фактите, докато дясната половина се доминира от въображението, символите и образите, философията, религията и фантазията. В добавка

в здравата част от

главата на писателя

се крие и ключът

към импулсивността и поемането на рискове - нещо, което се наблюдава в края на живота му.

Но в началото Биърс жънел само успехи. Установявайки се в Сан Франциско, който тогава преживява артистичен ренесанс, писателят започва да сътрудничи на периодичните издания, особено на News Letter, на който става редактор през 1868 г. За кратко време той се превръща в нещо като литературен арбитър на Западното крайбрежие. Но произведенията му стават все по-странни. Пише разкази и книги за призраци, а неговите герои много често изпадат в странен унес или се “изпаряват” без следа в разгара на действието.

Успоредно с това се появяват и убийствените му критики - срещу всичко и срещу всички. В своите сатири с груб цинизъм той

бичува нравите в

обществото от онази епоха

Като колумнист във вестник той се специализира в критични атаки срещу поети аматьори, духовници, скучни лица, нечестни политици, грабители на пари, самозванци и всякакви измами. Неслучайно по това време сприхавият Биърс губи двамата си синове (Дей се застрелва през 1889 г., след като е отхвърлен от любовта на живота си, а Лий умира от пневмония, свързана с алкохолизъм през 1901 г.). След това през 1905 г. се развежда и със съпругата си Моли, която умира едва година след това. Разбива и много приятелства.

Най-известното му произведение “Речникът на Сатаната” е изпълнено с най-песимистични твърдения на практика за всичко в живота. В него не пропуска да каже и какво е циник: - “Черен страж, чието лошо зрение

вижда нещата

такива, каквито са,

а не такива, каквито трябва да бъдат. Оттук и обичаят сред скитите да се изваждат очите на циника, за да се подобри зрението му”. Сатиричното му определение за идиот пък гласи: “Член на голямо и могъщо племе, чието влияние в човешките дела винаги е било доминиращо и контролиращо. Дейността на Идиота не е ограничена до някаква специална област на мисълта или действието, а прониква и регулира цялото. Той има последната дума във всичко; решението му не подлежи на обжалване. Той определя модата и вкуса, диктува ограниченията на речта и ограничава поведението с краен срок”.

В същото време Биърс “разнообразява” свирепите си сатирични изцепки със странни, болезнени описания на злополуки, самоубийства, убийства и всякакъв вид смърт и бедствия. “Италианците продължават своето весело национално развлечение да се намушкват един друг. В понеделник вечерта един беше открит с тежки рани в стомаха, с вътрешности, преметнати през ръката му”, пише например скандалният писател и хока свой колега журналист, че

“страда от незараснала

рана - устата му”.

Биърс редовно оскърбявал и жените, а също и различните етническите групи в града, политиците и дори посетителите в черквите. Всъщност, както го описва негов съвременник, “той не можеше да бъде обвинен в предразсъдъци, Биърс мразеше всички”. А друг го характеризира така: “Според него цялото човечество е безнадеждно провален експеримент, измислен в ада, и глупостта на всяка душа на земята няма нищо общо с произхода”.

През следващите години поведението на Биърс става все по-любопитно. Пише от полунощ до зори с човешки череп на бюрото си и питомен гущер на рамото си, заобиколен от цяла менажерия от чудни твари - жаби, змии, катерици и птици. Заедно със своята клаустрофобична журналистика, Биърс създава цял фантастичен жанр на ужасите, като произведенията му се нареждат до тези на Едгар Алън По и Хауърд Лъвкрафт. Според критик стилът му е “странен цирк с три кръга от призраци и убийства, анимирани машини и бесни кучета, видения и екстрасензорни възприятия”.

Най-накрая с него се случва нещо още по-изненадващо. През 1913 г., отвратен от “порочността, алчността и шарлатанството, които минават за човешки живот”, 71-годишният Биърс, смятан за един от

най-влиятелните

журналисти в САЩ,

изчезва в разкъсваното от революция Мексико. Заминава с откритото намерение да издири Панчо Виля. И той наистина успява да се присъедини към популярния мексикански водач като кореспондент. През това време става свидетел на битката при Тиера Бланка, преди да придружи мексиканските въстаници до град Чихуахуа.

По този повод той обяснява: “Боевете в Мексико ме интересуват. Искам да отида там и да видя дали мексиканците могат да стрелят точно!”.

Явно са могли, защото никой никога повече не чува за него. Всъщност смъртта му, която толкова прилича на

мистериозното изчезване

на героите в

произведенията му,

си остава може би най-голямата загадка в живота му.

Има много и различни предположения за кончината му - някои по-реалистични, други направо фантастични, но нито едно не е сигурно. Според някои той е бил убит при обсадата на Оджинага през януари 1914 г.

Съгласно друга теория той просто се е самоубил. Освен от усложненията от мозъчната травма, Биърс също страдал и от астма. Затова някои предполагат, че заминаването му за Мексико е било просто хитрост, за да прикрие истинските му намерения, и че в действителност се е скитал в Гранд Каньон, за да сложи сам край на всичко. Последната му известна комуникация със света е писмо, което се предполага, че е изпратил по пощата от град Чихуахуа до близка приятелка на име Бланш Партингтън: “Що се отнася до мен, утре тръгвам оттук към неизвестна дестинация”.

Според друга версия той е екзекутиран от отряд на Панчо Виля. В продължение на много години Джеймс Линерт, пенсиониран американски свещеник, служещ в Мексико, упорито поддържа тази теза. Той твърди, че я е чул от възрастни местни жители и техни потомци в Сиера Мохада, Коауила. Линерт

дори плаща за поставяне

на надгробен камък

в гробището

на Сиера Мохада, където предполага, че са погребани останките на писателя: “Много свидетели предполагат, че тук лежи Амброуз Гуинет Биърс (1842 – 1914), известен американски писател и журналист, който по подозрение, че е шпионин, е екзекутиран и погребан на това място”.

Ако това наистина е била съдбата му, Биърс поне е бил подготвен. В писмо до племенницата си Лора, за което се твърди, че е написано малко преди да премине в Мексико, той пише в неподражаемия си стил: “Сбогом. Ако чуете, че съм бил изправен срещу мексиканска каменна стена и разстрелян, искам да знаете, че го намирам за доста добър начин да напусна този живот. Много по-добър от старостта, болестта или падането по стълбите към мазето. Да си "гринго" в Мексико - ах, та това е евтаназия!”.

Американският “ловец на глави” Текс О'Райли издига теорията, че Биърс е бил убит, преди изобщо да се срещне с Виля. Той твърди, че чудакът е бил застрелян от мексикански федерални бойци, докато е пиел в кантина в миньорски лагер, наречен Сиера Мохада. Те предположили, че е шпионин, и тъй като Биърс не говорел испански, не успял да ги разубеди, преди да го завлекат до гробището и да го застрелят. О'Райли пише в автобиографията си, че малко след стрелбата е бил отведен в къщата, където е бил мъртвият американец, и лично е попитал собственика дали е останало нещо. Според О'Райли “старецът се пресегна зад греда на стената и извади два стари празни плика, оставени от американеца, и двата бяха адресирани до Амброуз Биърс”.

Четвъртото възможно обяснение е, че е починал от пневмония на връщане в САЩ. Според статия от 2019 г. на Крис Опър има шанс Биърс, известен още като “Амброзия”, да е погребан в различен немаркиран гроб в Марфа, Тексас. Журналистът Джейк Силвърстийн през 2002 г. изследва теорията, че Биърс

се е сбогувал с

физическия свят в Тексас,

а не в Мексико. Той изровил старо писмо до редактора на малък местен вестник, от човек, който твърди, че тялото на Биърс е погребано там в немаркиран гроб. Този мъж казал на Силвърстейн, че веднъж бил взел стопаджия, който се бил за мексиканските федерални сили като тийнейджър. Стопаджията разказал историята за стар “гринго”, който “изглеждаше доста болен” и се наричаше “Амброзия”. Той платил на мъжа и приятелите му да му помогнат да се върне в САЩ и по време на пътуването говорел за многото книги, които е написал, една от тях с думата “дявол” в заглавието. Но “Амброзия” не оцелял по обратния път и умрял от пневмония на 17 януари 1914 г., а тялото му е заровено в Марфа, Тексас.

Но има и още една версия, още по-невероятна, която обаче е

в пълен синхрон

с творчеството

на скандалния писател. Забележителното е, че според нея той все още е жив! По някои свидетелства в края на живота си той неслучайно се отправил към една част от пустинята Сонора. Местната легенда твърди за нея, че точно този район бил нещо като Бермудски триъгълник, но на сушата, и в нея отдавна загадъчно изчезвали хора и животни. При това някои от тях се връщали, сякаш са останали замръзнали във времето на изчезването си. Възможно било дори там да има пещера - портал към друга вселена. Затова съвсем не на шега мнозина любители на конспирациите все още очакват появата на непоправимия стар циник дори 110 години след загадъчното му оттегляне от този свят.