Колкото и да е предпазлива, хипотезата на Иван Лалев за изровено комитетско имане в Ловеч все пак си е нескопосана. Тя е симптом за най-типичното професионално заболяване на българските историци - да го наречем кабинетна асфиксия.
При него историкът става жертва на спарения въздух в кабинета си. Кръвообращението му не се вентилира нормално и в резултат мозъкът прави не само погрешни, но и смехотворни заключения. Ако излезе и отиде да огледа мястото, върху което разсъждава, ако се допита до специалисти в други области (в случая нумизмати, архитекти, военни и др.), дробовете му ще се напълнят с кислород и съзнанието му ще се проясни. Такъв човек изведнъж ще види очевидното, което дотогава е убягвало не само на него.
Така постъпват криминалистите. Задължително те правят не един, а поне два огледа на мястото на произшествието. Назначават и експертизи, които да се извършат от вещи лица в различни области. Така постъпват и журналистите. За да създадат добра статия, те отиват на мястото на събитието, записват си стотици подробности и наблюдения и разпитват колкото може повече свидетели, експерти и длъжностни лица. Т. нар. телефонна журналистика (статии от разговори по телефона) винаги страда от кабинетна асфиксия и е повърхностна, неточна, а много често и невярна.
Българският историк обаче или се гнуси, или не е дорасъл до идеята за интердисциплинарно изследване. Той не осъзнава, че трябва да работи в екип с учени от други области. Резултатите от това понякога са толкова плачевни, че самата история губи характера си на наука.
Лалев е директор на музея на Левски в Ловеч. В този музей съвсем доскоро изобщо не подозираха, че Пази мост е истински мост, а не само местност край Ловеч, където Левски е имал съдбоносна среща с две заптиета на път за Къкрина. Узнаха го от един драматург - Константин Илиев, благодарение на негова статия в централния печат. А мостът е само на 5-6 км от музея.
Намерените монети, макар да са заприходени в музея, се пазят в БНБ и едва ли някога са били разглеждани от неговия шеф. Той би видял, че само около 1/3 от тях са турски. Другите са сечени от Древния Рим или във Венеция по времето на дожите. Има и австрийски минцове и френски монети отпреди революцията. Така че тази торба с пари е по-скоро нумизматична колекция, но в никакъв случай касова наличност от членски внос на бедните революционни комитети на Левски. По нищо не личи и Лалев да се е допитал до експерти от БНБ или поне до Йосиф Аврамов, автора на труд за историята на парите по българските земи. Щеше да узнае, че "имането на Левски" е било с колосана за времето си стойност. Една златна монета се е равнявала на 100-115 гроша в зависимост от теглото . Следователно то е възлизало на поне 136 400 или дори на 156 860 гроша. За сравнение обраната сума в Арабаконак е доста по-малка - 125 000 гроша, но само в дребни монети. Като тегло те са надхвърляли 600-700 кг и пренасянето им се оказва непосилно за четата на Димитър Общи. От тях обаче в касата на комитета в Ловеч не постъпва нито грош. Как ли тогава се е натрупало "имането на Левски" и защо той не го е отнесъл към Влашко? А се знае, че е треперел за всеки грош народна пара и че е заловен само с 4500 комтетски гроша.
В милиционерския протокол за изземването има опис на всяка монета. Изводът от евентуалното негово проучване би бил, че това са монети извън обращение по времето на Левски. А фактът, че са сечени преди 1867 г., всъщност е довод в подкрепа на колекционерския им подбор и против хипотезата на Лалев.
Протоколът обаче изобщо не уточнява откъде точно са изровени монетите. Затова един свидетел твърди, че са от двора на поп Лукан, а друг - също компетентен, че са от съседен двор, отделен от Поплукановия с улица. Има и още разминавания: Дали монетите изпадат от рухнал дувар, в който според писателя Георги Мишев поп Лукан лично ги бил зазидал? Или кожарят Радой и жена му са ги откопали от пръстта? Дали са били в кожени дисаги или в гилзи от снаряди, с каквито поп Лукан няма как да е разполагал преди Руско-турската война? Нито Мишев, нито Лалев си дават труд да проверят и колко пъти е препродаван Поплукановият имот, кои са били собственици преди кожаря Радой и дали там не е живял общински чиновник-нумизмат, както се твърди.
Вижда се, че ловешката интелигенция в лицето на Лалев и Мишев няма сигурни сведения какво е станало в града само преди 40 г. Как тогава да е наясно за събития отпреди 140 г.? Но пък колкото по-освободен си от фактите, толкова по-далече стигаш в хипотезите.

Още материали по темата:

Кожар изровил имането на Левски