Мнозина се плашат, че ще излязат досиетата им

ДПС не подписва

С радикалните си изказвания 39-имата стачкуващи опозиционери сплотили червените

През цялото време приемането на конституцията се движи по плана на БСП. Десните подозират, че от самото начало целта на червените е била да всеят раздор между различните крила и партии в опозицията и в крайна сметка да контролират властта.

"Те нарочно бавеха топката, включваха в дневния ред какви ли не решения, за да отложат дискусиите по конституцията. Виждаха какви процеси текат при нас. Гонеха си целта – да ни разцепят", спомни си Петко Симеонов. Това се случва, когато през май 1991 г. групата на 39-имата напуска парламента, започва гладна стачка и отказва да подпише основния закон.

Част от тях смятат, че трябва да се върне Търновската конституция.

“Други се плашеха от досиетата и искаха да прекратят

живота на ВНС, защото се опасяваха, че имената им ще излязат. Третите бяха откровени радикали", допълни Петко Симеонов.

Според него крайните изказвания на тази част от СДС са свършили добра работа на БСП. "На червените им трябваше яростен противник, който да стяга редиците им", смята бившият шеф на синия щаб. И наистина 39-имата се борят със зъби и нокти против приемането на основния закон. Известна е фразата на Блага Димитрова, че "който подпише конституцията, да му изсъхне ръката".

Обясненията на това крило са малко по-различни. "От проекта на Радикалдемократическата партия, която представлявах, не взеха нито дори половин изречение. Той беше изготвен от авторитети като Светослав Лучников, Милен Стоянов, Йордан Ганев и Васил Гоцев - коментира Михаил Неделчев, един от 39-имата, напуснали парламента. –

Всичко се подготвяше

неясно къде,

не в публично обсъждане, а в затворени работни групи. Опорочи се идеята на Стоян Ганев да се преучреди държавата, като новата конституция се приеме за 2-3 месеца."

Започнали да се приемат други закони. Освен обвиненията в задкулисни договорки това е другото, довело до възмущението на радикалната група.

"Обсъждаха се едва ли не прокомунистически текстове. А в конституцията много ясно си личаха логическите дупки, които оставяха. Тези дефицити даваха възможност за интерпретации и беше показателно за начина, по който ще работи после. А нашите колеги се вживяха в ролята си да бъдат бащи на конституцията", добави Неделчев.

Официално мотивите на радикалите да стачкуват са свързани с изопачаването или неприемането на основния закон, концентрирането на властта в БСП, искат нови избори, тъй като резултатите били фалшифицирани. Това обаче дава начало на разцеплението на СДС, в чието ръководство има хора с разнородни позиции. Председателят Филип Димитров се опитвал да примири лобитата.

Преди 30 години двете групи вземат взаимно изключващи се решения – едните да се задължат депутатите да подпишат, а другите – да не подпишат конституцията.

"Когато на 12 юли гласувахме,

имаше такива,

които ни обиждаха

в кулоарите.

Ние, естествено, им отговорихме, студентите бяха разпънали лозунги на Ректората. Беше много драматично, но и сега мисля, че беше правилното действие и тази конституция 30 години играе положителна роля", заяви Петър Берон.

Ако нямаше 267 подписа, основният закон не можеше да влезе в сила и тогава наистина щеше да се наложи да има нови избори за Велико народно събрание и всичко да тръгне отначало. Да се договарят основните правила в държавата, властта да се преразпределя отново.

267-ият подпис е на най-възрастния депутат във ВНС – Йосиф Петров. От този момент е останала снимка, която показва как му подават бутилка шампанско, той я отваря и отпива от нея. Множеството скандира "Демокрация", "Конституция", "България". Не подписват 39-имата стачкуващи, както и ДПС, които не са съгласни с формулировката, че в страната ни не може да се създава партия на етническа и верска основа. "Имаше и други, които не участваха на 12 юли - николапетковистите на Милан Дренчев и част от СДС, които

се канеха да завземат властта

и го направиха

няколко месеца по-късно", добави Берон.

Всъщност скандали бележат много от заседанията за приемането на конституцията. Първият критичен момент е преамбюлът, в който България се провъзгласява за демократична, правова и социална държава. Част от СДС схваща понятието "социална" като синоним на "социалистическа" и възразява. Но в крайна сметка текстът минава, след като неговият автор – поетът Валери Петров, заради дисидентското си минало успява да убеди СДС, че двете понятия са съвсем различни.

Спорове има и около темата кой да е химнът на Република България. Монархистите искат да се върне "Шуми Марица", други предлагат "Питат ли ме дей зората" и "Върви, народе възродени". "Аз станах и казах, че химнът трябва

да си остане "Мила Родино", но без руските опашки

накрая – разказа Петър Берон. - Гиньо Ганев, който председателстваше, попита да уточня какво точно да остане, за да се запише в протокола. Тогава уточних – първият куплет и припевът. Така се и реши."

Има едни текстове, които са претупани без сериозни дискусии според много от бившите велики депутати. Главата за съдебната власт е влязла в последния момент и за нея не останало време. Интересното е, че тя не е била обект на дебат и по време на Кръглата маса, която идейно оформя основните принципи на конституцията.

Каквито и спорове да е имало, за едно всички са категорични – в VII Велико народно събрание присъстваха много авторитетни личности – и от управляващите, и от опозицията.

"Съставът на VII ВНС беше уникален – представителна извадка за интелектуалната мощ на българския потенциал – заяви Росен Карадимов (БСП). Там бяха Валери Петров и Йордан Радичков, д-р Желю Желев, д-р Петър Дертлиев, за които днес е немислимо да си ги представим в ролята на народни представители. Слава богу, и БСП, и СДС

концентрира максимално интелектуален потенциал.

Истински елит. Не знам дали е имало по-качествен състав на Велико или обикновено Народно събрание."