Ето кои не трябва да се консумират повече от веднъж месечно според европейските и американските здравни асоциации

Рибните ястия са подходящи за диетично хранене, тъй като съдържат идеалния баланс между протеини, мазнини и въглехидрати и осигуряват на организма полезните мастни киселини и микроелементи.

По отношение на съдържанието на живак обаче рибите, морските дарове и рибните консерви се считат за най-вредните. Всяка година в световната водна екосистема навлизат десетки хиляди тонове неорганични живачни съединения. Микроорганизмите в замърсената вода превръщат тези съединения в метилживачни йони, които след това се натрупват в риби, калмари и скариди. Европейските и американските здравни асоциации многократно съветват гражданите да не консумират морска риба и морски дарове повече от веднъж месечно. Първи са се сблъскали с отравянето с живак преди 50 години японците, които традиционно ядат големи количества риба. Оттогава ситуацията се влошава. Речните риби също могат да бъдат замърсени с живак. Река Елба се счита за най-замърсена, водите й са постоянно отровени от отпадъчни продукти от Чехия, Германия, Словакия. Днес оттам е забранено да се яде риба.

Най-високите нива на живак са регистрирани при някои видове като марлин, групер, риба меч, кралска скумрия, акула. Тези видове риби и продукти от тях не са препоръчителни за консумация.

Когато попадне в човешкото тяло, живакът може постепенно да се натрупва и впоследствие да причини сериозно отравяне. Морфологични промени при отравяне се наблюдават най-често където концентрацията на метала е най-висока - в устата, бъбреците, стомаха и дебелото черво. Появяват се главоболие, често замайване, безсъние, гадене и проблеми с концентрацията. Забелязват се затруднения в речта, броят на белите кръвни клетки намалява, а подвижността на ставите е нарушена. Живачните съединения, които се натрупват в хората и животните, са особено опасни. Те могат да отровят и някои храни. Много страни имат специфични разпоредби, които определят максимално допустимото съдържание на живак в храната. В САЩ тази норма е 0,5 mg/kg, в Италия и Франция - 0,7 mg/kg, в Швеция, Япония и Финландия - 1 mg/kg, в Русия - 0,3 mg/kg.

Експертите дори са съставили списък на видовете риби, които е по-добре да не се купуват или поръчват в ресторантите. Високи нива на живак се срещат в палтуса, в пресния син тон и консерви от него, в лаврака, в морската пъстърва и американския омар. Те трябва да се консумират не повече от три пъти месечно на малки порции - около 150 - 170 г.

Умерено съдържание на живак има и в херингата, в някои видове раци, костура, ската, тихоокеанския тон, треската, шарана. Тези видове могат да се ядат до шест пъти месечно, също на малки порции.

Ниско съдържание на живак е регистрирано в хамсията, калмарите, бялата риба, сома, сьомгата, сардините, скаридите, сладководната пъстърва, мидите, мерлузата, речните раци. Ястия от тази риби могат да се ядат до два пъти седмично.

Кралска скумрия

Тя е по-едра от обикновената, не е толкова мазна и месото й не е толкова нежно и вкусно, колкото на обикновената. Тази голяма хищна риба натрупва живак, съдържащ се в големи количества в морската вода, замърсена с индустриални емисии. Ако някой я предпочита, да я хапва не повече от веднъж месечно. Според Американската администрация по храните и лекарствата кралската скумрия, рибата меч и акулата трябва да се избягват от децата и бременните поради високите нива на метилживак (силен невротоксин) и риска от отравяне. Метилживакът се произвежда от различни бактерии, които живеят в по-широк диапазон екосистеми, отколкото се смяташе досега. Неочаквано откритие е, че в пречиствателни станции и биореактори също се събират бактерии, произвеждащи метилживак.

Риба тон

Макар и широко използвана, за нея е известно, че съдържа много живак - особено в черния и червения тон. Големи количества от тази риба се отглеждат в специални ферми, където й се дават допълнително хормони и антибиотици. Риба тон, отглеждана в естествени условия, е почти невъзможно да се намери на рафтовете на магазините днес.

Тилапия

Тилапия е общо име за почти сто вида риби от семейство Цихлиди. Известна е с много имена. Ценена е заради високото си съдържание на лесно смилаем, нискокалоричен протеин и полиненаситени мастни киселини. Приготвянето й е лесно и рецептите за нея са много, но тя е строго противопоказана за мнозина.

Освен здравословните мазнини тази риба изобилства и от вредни вещества. Не се препоръчва за страдащите от сърдечни заболявания. Тилапията е всеядна и в нейното месо лесно се натрупват всякакви токсини, които могат да са опасни.

Речна змиорка

Феновете на рибните ястия обичат да пържат, пушат и мариноват тази хищна риба, а ястията от змиорки са скъпи, защото не е лесно да се сервира правилно и да се разкрие изключителният й вкус. Месото й съдържа около 30% висококачествени мазнини, 15% протеини, комплекс от витамини и минерали. Пушената змиорка се счита за деликатес.

Тя обаче е известна със способността си лесно да абсорбира в мастната си тъкан живак, промишлени и селскостопански отпадъци от водата.

Акула

Пържолата от акула е вкусно и хранително месо, което не съдържа кости. Трудно е да се готви акула поради специфичната й миризма, затова ястията, приготвени от нея, се считат за деликатес.

Не бързайте да поръчвате супа от перки от акула или филе от акула в ресторанта. Този хищник, както много други риби, е известен със способността си да натрупва много живак в тъканите си.

Лаврак

Това е морска хищна риба, но понякога млади индивиди навлизат от морето/океана в речни устия, поради което се среща и в сладководни басейни. Лавракът предпочита субтропичен климат, в Европа се среща най-често в Атлантическия океан (от Норвегия до Мароко), в Средиземно и Черно море. Недобросъвестни продавачи обаче предлагат за лаврак по-евтини видове риба като пангасиус. Лавракът е известен с високото си съдържание на живак в месото и се препоръчва да се ограничи консумацията му.

Риба меч

Деликатният вкус, малкото кости и относително лесното приготвяне са само част от предимствата на рибата меч, заради които тя е ценена от кулинарите по целия свят. Тя е скъпа и в някои ресторанти вместо нея се предлагат по-евтини вредни видове, като акулата.