Спомням си първата рокличка. Беше от басма. Уши ми я майка, заедно с панделка от същия плат. Имах и плетени чорапки. Толкова се харесвах, облечена така, та веднъж излязох на улицата да играя народна топка, нагиздена като за новогодишно тържество. После ядох пердах, защото тогава се смяташе, че новите дрехи се носят само по специални поводи.

Години по-късно столетниците все ми повтаряха: “Носи си новите дрехи, момиче, и се радвай на деня така, сякаш е последен в живота ти"! Оттогава научих много уроци. Смених много рокли, но нито една не ми е мила така. Или може би само една - тази, с която бях облечена снощи. Преди много години моята баба подарила на майка ми плат. А майка на мен го даде. От него си уших рокля. С нея застанах пред хората от Старцево. А как ме посрещнаха тези Човеци! С най-затрогващите думи, със спиращи дъха прегръдки!

От това село произлиза родът ми, тук са най-дълбоките души, най-печалните очи, най-чистите сърца! С много от хората, които дойдоха на представянето снощи, съм тичала по поляните, тютюн сме брали с момичетата! А снощи бяха така сияйни - с красиви лица и хубави рокли, с пъстри цветя и пълни със спомени!

Някога ръцете ни бяха еднакво напукани и нозете ни бродеха из прашните ниви. После моята душа се напука. Но не се намери пролука, която да издуха смисъла от живота на село. Животворен е.

От фейсбук