Но не издадената долна устна в крайна сметка ги погубва, а страстта им към власт и трупане на богатство

В продължение на няколко века династията на Хабсбургите е една от най-мощните и влиятелни благороднически фамилии в Европа, управлявала страни като Австрия, Унгария, Белгия, Холандия, Германия. Редки наследствени генетични заболявания вследствие на повтарящи се бракове между роднини водят до упадъка на могъщата фамилия в Испания.

И през почти всички тези столетия представителите на династията се отличават с характерна и незаличима черта - известната издадена долна устна на Хабсбургите. Историците отдавна са стигнали до заключението, че това е следствие именно от честите бракове между няколко поколения роднини. Тази хипотеза е потвърдена и с научни методи.

Екип от изследователи, ръководени от Роман Вилас от университета в Сантяго де Компостела, е изследвал общо

66 публично достъпни портрета

на членове на династията на Хабсбургите, които се намират в най-известните музеи. Резултатите от проучването наскоро бяха представени на уебсайта Annals of Human Biology.

То потвърждава на базата на исторически факти, че за да се запази властта в семейството на Хабсбургите, са сключвани бракове между близки роднини в продължение на повече от 200 години. Направеният от специалистите анализ показва, че през тези два века 9 от 11 брака са били между първи братовчеди или между чичовци и племенници. Всичко завършва доста тъжно: испанският клон на Хабсбургите просто се изражда.

Учените са изследвали и данните за здравословното състояние на последния крал от испанския клон - Карлос II. Поради психически и физически проблеми той не само не е могъл да управлява държавата, но и да има деца. Импотентността му е доказана, тъй като от двата му брака не са се родили наследници. Когато владетелят умира през 1700 година настъпва краят на династията на Хабсбургите в Испания. Тогава в страната се установява

династията на френските Бурбони

Лицеви хирурзи са анализирали главите на 15 членове на семейството и са класифицирали на базата на рейтингова скала различните деформации за всеки портрет на член от фамилията. Единствената дъщеря и наследница на херцог Шарл Смелия - Мария Бургундска, която през 1477 г. се омъжва за сина на императора на Свещената Римска империя Фридрих III - Максимилиан Хабсбург, няма изпъкнала хабсбургска долна устна и други черепни промени. Това не е изненадващо, защото тя няма кръвна връзка с Хабсбургите. Но за Фридрих III се знае, че е имал неправилна захапка.

Най-поразителните прояви на характерната за Хабсбург долна устна са забелязани у съпруга на Мария - австрийския ерцхерцог и германски крал Максимилиан I, в дъщеря му Маргарет Австрийска, (1480 - 1530) и при неговия племенник Карлос I Испански. Според учените различните форми на долната устна на Хабсбург и придружаващите ги промени имат обща генетична природа, която вероятно произхожда от императора на Свещената Римска империя (1508 - 1519 г.) Максимилиан I .

Именно при него започва обединението на австрийските земи под скиптъра на Хабсбургите. Тогава започва физическата и психическата деградация на наследниците. По ирония на съдбата самият Максимилиан е интелигентен и добре образован. Не изпъкналата долна устна в крайна сметка унищожава испанския клон на Хабсбургите, а неудържимата им страст към властта и натрупването на богатство.

Как близкородствените бракове водят до израждане на знатната фамилия

Дегенерацията на династията Хабсбурги, която е била най-мощното семейство в света, е един от най-ярките примери за последиците от близкородствените бракове сред монарси в историята. Много исторически фигури като Мария-Антоанета или ерцхерцог Франц Фердинанд идват от Хабсбургите, които са управлявали през различни векове в Австрия, Чехия, Унгария, Хърватия, Испания, Италия, Португалия, Трансилвания и дори Мексико.

Хабсбургите достигат своя връх на властта през XVI - XVII век, когато родословното дърво се пази в най-строга чистота и те се женят само за свои близки роднини. В резултат на тези близкородствени връзки се стига до постоянни наследствени физически и психически аномалии и след това до масово безплодие, което води до рухването на династията.

Всичко започва

през XIII век

Възходът на династията Хабсбурги започва с Рудолф VI, който през 1279 г. става крал на Германия под името Рудолф I.

Рудолф I контролира огромни територии, а след това завзема Австрия и през 1281 г. предава властта над нея на сина си Албрехт. При него се забелязва характерният много дълъг нос с гърбица на Хабсбургите.

От този момент нататък Хабсбургите са тясно свързани с династичната линия на Австрия и по-късно добавят трона на Бохемия и Унгария към империята си.

Най-важните дипломатически козове на Хабсбургите са брачните съюзи. Когато през 1477 г. Максимилиан I, синът на императора на Свещената Римска империя Фридрих III, се жени за Мария, дъщеря на херцог Шарл Смелия, Хабсбургите разширяват своето влияние върху голяма част от Европа.

По-късно Максимилиан получава контрол над Холандия, Люксембург и част от Франция, а след смъртта на Мария се жени за Бианка, дъщеря на херцога на Милано. Максимилиан продължава традицията, като сгодява сина си Филип Красивия (Хубави) за Хуана I, кралица на Кастилия. След време

тя полудява и получава прякора

Хуана Лудата.

В резултат на този брак психичните отклонения проникват в гените на Хабсбургите, които се увеличават с последващи бракове - по това време те все по-често се срещат при близки роднини. Факт е, че получили невероятна сила и мощ, Хабсбургите започват да страдат от параноя, страхувайки се от “чужда кръв”, която уж ще унищожи империята им.