Игра на ези и тура помага на Италия да спечели Евро'68

Футболът ще изпрати първата светлина в края на тунела на милиони хора", заяви тези дни шефът на Международния олимпийски комитет Томас Бах. Това не беше поредната заучена и напарфюмирана фраза. Световният спорт повече от всякога има нужда да повярва, че вирусът ще бъде победен веднъж завинаги и състезанията отново ще се провеждат пред препълнени трибуни.

Точно това има предвид босът на МОК. Неговият и погледите на всички фенове по света са отправени към европейското първенство по футбол.

Важно е всичко да мине по ноти, за да се завърне след това публиката на стадиона. Ако нещата се развият добре по европейските терени, нищо чудно и японците да повярват, че домакинството на олимпийските игри няма да се превърне в световен катаклизъм. Това няма да са просто мачове между най-добрите национални отбори на Стария континент. Това ще е битка за светлината и надеждата след мрачните месеци на смърт и отчаяние, през които премина човечеството.

Всички изглеждат пределно мобилизирани да се представят максимално добре в предстоящото шоу и да дадат това, от което имат нужда феновете. Затова и прогнозите за фаворити, за голмайстори, за зрелищни провали ще изглеждат по-скоро като безсмислено празнословие. Това европейско ще е уникално и затова е по-подходящо да се върнем назад и да потърсим други уникални моменти в историята на най-бляскавото футболно първенство на Стария континент.

Длъжни сме да превъртим лентата до самото начало, защото едно начало винаги е уникално.

Футболният проект поема първа глътка въздух през 1958 г. след едно изключително трудно раждане. Половината важни хора в европейския футбол са убедени, че подобно първенство ще бъде загуба на време и на много пари. На инфарктния конгрес на УЕФА идеята е одобрена с 15 на 13 гласа и е решено първите мачове между националните отбори да се изиграят през 1960 г., а турнирът получава своето име Купа на европейските нации, което ще се запази до 1968 г.

За баща на европейското по футбол се смята журналистът на френския вестник "Екип" Габриел Ано. Любопитното е, че той получава повече признание от историята за идеята си да бъде създаден международен клубен турнир, който днес носи гордото име Шампионска лига и генерира приходи от милиарди евро. Но и европейското не е по-малък генератор на финансови средства. Разбира се, едно време не е било толкова заради парите, колкото за чест и слава.

На финалите на първото европейско първенство по футбол участват само 4 отбора – домакините от Франция, СССР, Чехословакия и Югославия. На финала съветските футболисти побеждават социалистическите си събратя от Югославия с 2:1, а организаторите на турнира са повече от обнадеждени за неговото бъдеще.

За играч на първенството е избран съветският нападател Виктор Понеделник, който вкарва и решителния гол във финала. На 5 декември миналата година Понеделник си отиде на 83-годишна възраст. Той беше и последният останал жив от златната Сборная от Евро 1960.

Годините си минават, поколенията се сменят, но легендите остават. Легендарна е и историята на първенството през 1968 г., чийто изход се решава с игра на ези и тура. За първи път е организирана групова фаза в квалификациите, като тук е моментът да споменем великолепното представяне на България, която не допуска нито една загуба в шестте си мача, а в решителния сблъсък за първото място в групата надделява над великата Португалия с гол на Динко Дерменджиев.

За съжаление на четвъртфиналите нашите отпадат от Италия.

Тогава се играе на разменени гостувания и в София пред 70 000 зрители на ст. "Васил Левски" нашите надделяват с 3:2. Гостите обаче се отървават от много по-голям разгром, след като пред вратата им пропуски правят легендите Аспарухов, Котков и Петър Жеков. В ответния мач повече от 90 000 души изпълват "Сан Паоло" в Неапол и окрилени от френетичната подкрепа на публиката, италианците ни бият с 2:0, за да се класират за финалите, на които са и домакини.

Голямата драма обаче настъпва на полуфинала между Италия и СССР. Нулевото равенство се запазва в редовното време и продължения и така идва времето за добре познатата ни игра на ези и тура. Тогава дузпите все още не са въведени във футболния правилник. Домакините бутат към съдията капитана си Факети, който открай време се хвали в съблекалнята, че е голям късметлия.

И наистина се оказва такъв. Монетата каца на земята с ези към небето, точно какъвто е бил и изборът на италианския играч. Руснаците се прибират у дома, а италианците печелят купата след триумф над Югославия. Това е и единственият финал, който се играе в два мача. Първият завършва 1:1, а във втория "Скуадра адзура" надделява с 2:0.

Да, Джачинто Факети наистина се оказва голям късметлия, но не с това остава в историята. Легендарният играч на "Интер" и националния отбор завинаги ще бъде запомнен като пример за коректност и джентълменство на терена.

Показателно е, че в богатата си кариера на защитник той получава само един червен картон и то заради иронично ръкопляскане на съдийско решение.

Следва продължение... Четете го тук