Не медалите и купите, а раждането на сина му донесе най-много щастие на футболната легенда

Железният защитник спечели много битки на терена, но загуби тази с най-коварната болест

Ти ме прие в съблекалнята на ЦСКА! Ти беше моят пример! Ти беше моят капитан! Толкова много мачoве спечелихме заедно! Колко е кратък животът, Джеки! Почивай в мир, приятелю!" – с тези прочувствени слова в социалната мрежа Христо Стоичков сякаш успя да изрази мъката на запалянковците по един от най-добрите футболисти на България за всички времена. Да, той беше от ЦСКА, но с таланта си бе спечелил сърцата и на "левскари", и на "ботевисти", "локомотивци", на всички, които умееха да се наслаждават на играта,

без да изпадат

във фенски умопомрачения

Георги Димитров-Джеки спечели много битки на терена, но загуби тази с най-коварната болест.

До последно легендарният защитник на ЦСКА остана оптимист, че ще се излекува и ще продължи да се радва на живота, но ракът се завърна и ни го отне.

Отиде си само на 62 години, но спомените за него ще останат завинаги. Тези дни колегата спортен журналист от "България днес" Кристиан Иванов публикува във фейсбук свой спомен, който най-добре описва колко точно бе велик Георги Димитров-Джеки и колко голяма заслуга имаше за популяризирането на играта сред младите:

"Светът вярваше, че те са непобедими Гордата Франция на Мишел Платини гостуваше в София с яркия ореол на европейски шампион, спечелил титлата по безапелационен начин, без да допусне нито едно поражение през 1984-та.

На 2 май 1985 г. "петлите" излязоха напомпани със самочувствие на стадион "Васил Левски" в София, а една група осемгодишни български момчета седяхме залепени пред телевизор марка "София 81" на пионерски лагер в пернишкото село Слишовци.

Чакахме да видим господарите на футболна Европа - Платини, Тигана, Аморос...

И тогава нашите ги почнаха. Българите просто не им даваха топката, а онези не можеха да повярват къде са попаднали.

Над 70 000 по трибуните, всеки прегърнал националното знаме, бяха като юмрук. Нищо не можеше да ни спре.

Капитанът Георги Димитров ги удари в 11-ата минута. Наско Сираков ги довърши в 62-рата. Истина ли е това? Осемгодишните хлапета не можеха да повярват!

Нашите биха великата

Франция!

Грабнахме топката и излязохме на игрището. Сега ние бяхме непобедими!

Георги Димитров и останалите ни накараха да повярваме, че няма нищо невъзможно! Сега Капитана отиде на небето.

Но урокът му остана и ще го разкажем на децата си

Няма нищо невъзможно! Сбогом, Капитане!"

Навремето за него се разразява истинска война между "Берое" и ЦСКА. В старозагорския тим научават, че софиянци искат да им измъкнат младока изпод носа и отнасят случая чак до Тодор Живков. Но няма сила, която да спре трансфера на талантливия защитник в софийския гранд, особено след като е повикан да отбие военната си служба.

"В края на казармата войници с автомати ме пазеха, за да не дойдат старозагорци и да ме върнат обратно", ще разкаже години по-късно Джеки. Само няколко дни след като се е уволнил, той излиза с националния отбор срещу Англия на "Уембли". "Трите лъва" побеждават с 2:0 пред повече от 70 000 зрители, но младият играч получава безценен урок какво е да се изправиш срещу най-добрите в професията. И след това сякаш не се намира

достатъчно голямо страшилище на терена,

което да го стресне.

На световното в Мексико’86 например той се изправя не срещу кой да е, а срещу гения Диего Армандо Марадона. "Някои от другите момчета го гледаха като Бог, но аз не бях респектиран. Специално в този мач на Аян Садъков му възложиха задачата да пази Марадона, но

такъв гений не можеш да опазиш Победиха ни рутинно с 2:0 и не успяхме да прескочим квалификационната група, но въпреки това си остава незабравимо изживяване за мен", спомняше си приживе Георги Димитров-Джеки. А изживявания на терена той наистина има в изобилие. Дори сухите цифри подсказват колко богата бе футболната му кариера.

Георги Димитров е един от първите българи, които играят в голямо европейско първенство, като облича заедно с Георги Славков фланелката на "Сент Етиен". Между 1978 и 1988 г. Димитров записва 77 мача със 7 гола за националния отбор. Участник на световното първенство в Мексико'86, където е капитан на отбора. С ЦСКА е 5 пъти шампион на България и 6 пъти носител на Купата. Футболист № 1 на България за 1985 г. Играе в 1/2-финали за КЕШ през 1982 г. и КНК през 1989 г.

След края на кариерата си той се пробва и като треньор, но не постигна същите успехи като футболист. И въпреки всички голове, медали, купи и бляскави победи, легендарният защитник до последно твърдеше, че най-хубавият му житейски момент не е свързан с футбола: "Най-щастливият ми миг в живота беше, когато се роди синът ми Мартин. Той е всичко, което имам. Другото са маловажни неща. Аз отдавна съм забравил, че съм играл футбол".