Те правят характеристики и на Червенков, Пирински-баща, патриарх Кирил Георги Трайков

След Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. става категорично ясно, че комунистическият режим в България е победил окончателно, а страната е здраво прикачена към руската конна тройка.

По това време във Форин офис (външното министерство на Великобритания) сериозно се обсъжда въпросът дали да не бъде закрита легацията в София.

Има много гласове “за” - защо да се пилеят средства, но все пак надделяват аргументите, че “наличието на легация може да поддържа надежда за независимост у българите...”.

Предлагаме ви интересни факти и анализи от писмените доклади на първите трима пълномощни министри, които те изпращат от София до Форин офис. Тези доклади, както и всички архиви, са разсекретени преди години.

На 27 юни 1956 г.

започва мандатът

на Ричард Спейт

Дипломат от кариерата, работил в посолствата на Будапеща и Варшава, бил е и помощник външен министър. Два месеца след пристигането си в България той изпраща доклад с първите си впечатления.

“Забелязвам, че що се отнася до външните признаци, няма контраст между България и свободна Централна Европа. Пътникът от Запад при пристигането си в България няма чувството, че е отишъл в друг свят. Градовете и селата не са по-малко очукани от тези в Югославия и дори в Италия.”

Според Спейт обаче България изостава от другите съветски сателити - тя все още е “страна на сивата униформеност” и дори привилегированите класи имат малко от материалните придобивки, които вече са достъпни за техни колеги от Полша, Чехия и дори Румъния. Това дава основание на английския дипломат да твърди, че българският комунистичеси режим “държи по-здраво юздите, отколкото другите режими зад Желязната завеса.”

В доклада си до външния министър Слуин Лойд амбасадорът пише, че поради силното вляние и позиция на Вълко Червенков България прилагала бавно уроците на ХХ конгрес на КПСС в Москва.

Едва на пленума през април 1956 г. Червенков е силно критикуван заради диктаторските му методи и култа към неговата личност. Той е сменен като министър-председател, поста заема Антон Югов - “безцветен, но непоклатим последовател на партийната линия”.

От вниманието на посланика не убягва фактът, че в центъра на София има много украсени коледни елхи, но упорито наричани новогодишни. В магазините брадатият старец се продава като Дядо Мраз, който тотално измества Дядо Коледа. Изчезват и религиозните коледни картички, заменени от новогодишни честитки...

От 21 до 27 септември 1957 г. в София се провежда сесия на Международния олимпийски комитет - първата отвъд Желязната завеса. Посланик Спейт пише в доклада си, че откакто комунистите са взели властта, не е имало подобно събиране на влиятелни хора от некомунистическия свят.

Опитният дипломат ведна разчита кода на домакините. Не се говори за “големите постижения на комунизма”, ударението е поставено върху българското културно и историческо наследство. А главният коз на българите на тази сесия е, разбира се, ген. Владимир Стойчев, председател на БОК.

От 5 ноември 1958 г.

пълномощен

министър

е Антъни Ламбърт

Също дипломат от кариерата, работил в посолствата в Брюксел, Анкара, Бейрут, Стокхолм и др. На 2 януари 1959 г. Ламбърт изпраща до външния министър свой първи доклад, написан в елегантен и с чувство за хумор стил.

“Първото и най-трайно впечатление се сумира в думата “сателит”. България, разбира се, е най-тясно свързана с Русия с кръвни, исторически и езикови връзки - много повече от всяка друга страна в съветския блок”, пише Ламбърт.

И продължава: “България е с вързани ръце и крака от един огромен икономически и политически апарат. Картината, която оставя у външния наблюдател, наподобява на затворено в космическа сонда безпомощно куче, което лае в безековата пустош...”

Дипломатът очевидно има предвид изстрелването от руснаците на космически кораби с кучетав тях през 50-те години на миналия век. Най-популярните са Лайка, Белка и Стрелка, но има още десетина четириноги космонавти, някои от които загиват.

През август 1959 г. от английската легация в София информират Лондон за ключовите ръководители на българската държава и политика. Ето как ги е видял Антъни Ламбърт.

1. Тодор Живков - човек със силно влияние и енергия, възможен наследник на Югов. Говори се, че има неприятен характер и му липсват обноски и маниери. Британецът познава - на пленума на ЦК на БКП, проведен в навечерието на 8-ия конгрес на партията, Антон Югов е свален от всички постове и мястото му заема Тодор Живков.

2. Георги Трайков - крайно послушен и противен слуга на комунистите. Говори много отмъстително срещу Петков и Гичев на техните процеси.

(Никола Петков е лидер на БЗНС и обединената демократична опозиция след 1944 г. През 1947 г. е осъден на смърт чрез обесване заради съпротивата му срещу налагането на комунистическия режим. Измъчван и убит с чук, той е качен мъртъв на бесилото.

Димитър Гичев е един от създателите на БЗНС и един от лидерите на легалната опозиция, но отказва да сътрудничи с комунистите. Осъден е от Народния съд на 1 година затвор, но по-късно получава доживотна присъда. Умира през 1964 г.)

3. Антон Югов - вежлив и любезен. Със своя перчем от внимателно поддържана къдрава коса и спретнат вид прилича на берберин. Има известна демагогска привлекателност за партийните последователи. Имената му са придобити. (Истинското му име е Антон Танев Гьошев).

4. Вълко Червенков - впечатляващо висок, безмилостен и енергичн мъж. Той е ревностен доктринер, хитър политик и находчив оратор. Въпреки своята заплашителна осанка той може да бъде сравнително любезен на повръхността, когато това му е изгодно.

5. Георги Пирински - бивш генерален секретар на Славянския комитет в САЩ. Експулсиран от САЩ през 1951 г. заради комунистическа дейност. През май 1957 г. е предложен за пълномощен министър в Лондон, но му е отказан агреман.

(Става дума за Георги (Гео) Николов Зайков, известен като Пирински. Той е баща на Георги Пирински, деец на БКП и БСП, дългогодишен депутат.)

6. Кирил, Патриарх български - под ръководството на Кирил, църквата е изцяло подчинена на правителството.

От 1960 до 1963 г.

Антъни Линкън

е пълномощният министър в София. Преди това е бил в Беунос Айрес, зам.генерален секретар на Съвета на Европа, шарже д'афер в Копенхаген и посланик в Лаос.

В един от първите доклади новият посланик прави анализ на речта на Тодор Живков в Народното събрание. В тази си реч Живков се “отчита” за участието си в сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

След като описва сградата на парламента отвън и отвътре, Линкън информира: “Живков прочете речта си с голяма скорост, ръкомахайки от време на време. Неговата публика по сигнал от трибуната допълваше думите с това, което вестниците степенуваха като “раздвижване в залата”, “продължителни”, “въодушевени” или “бурни" ръкопляскания...”

От своето място в балкона на залата англичанинът обаче вижда как някои депутати тайно четат нещо, скрито под банките. Оценката му за доклада, четен от Живков час и половина, е безжалостна: “Това беше едно безформено изпълнение и не съдържаше нищо, което да подсказва, че българската делегация в Ню Йорк се е радвала на някаква независимост на мислите и действията.” Амбасадорът допълва, че периодично агресивният тон на речта отразява стила на Хрушчов.

Между документите на Форин офис има и една прелюбопитна черно-бяла снимка, направена по време на парад на 9 септември. Изпращайки снимката, от легацията в София докладват: “Западните дипломатически мисии проявиха интерес към личността на африканеца в българска генералска униформа. Изглежда, че човекът на снимката е известен под името генерал Чонда или Чондар. В България е от 18 месеца. Той е от Родезия, не се знае дали Северна или Южна, и се говори, че бил на курс във или около Пловдив.”

Във Форин офис правят справка по снимката и на 25 октомври служител на министерството докладва: “Много интересно. Ние имаме досие на този човек. Неговото правилно име е Джон Чанда.”