Тъй като ще ме нападнат дъщерите, синовете и внуците на комунистите. Ами аз може да съм всякакъв, но никога не съм бил бояджия.....та да ви разправям. Днес Вежди Рашидов бе изключително мил и ми подари този албум. Жест! Драго ми стана. Изобщо не сме говорили за актуална политика, а за измекярските синчета, които се правят на антикомунисти. Та Вежди ми разправи за годините в сиропиталището след като е загубил майка си и баща си. Ами това сиропиталище е било като трудово-изправитено училище. И след това ми разказа как е приет след много неуспешни опити в Академият. Ами без връзки....дори да е бил жив баща му....какви връзки,...турчин- бачкатор. Така че като съдите един човек - ами вижте му биографията! Дали е бил привилигирован глезльо или сам се е борил в този нелек живот?
Това изобщо не е някаква защита на Вежди за сегашни или минали политически дейности. Това са няколко думи за борбата на хората, които не са се родили със сребърна лъжичка в устата.
Та....много повече доверие имам на Вежди, отколкото на синовете и дъщерите на кореспондентите на "Работническо дело". Това е положението....мултак или не....сам е създал всичко далеч преди да знаем кой е Илия Павлов.