Eдва ли скоро ще разберем със сигурност дали вирусът е лабораторен, но зад тази теория застават все повече вирусолози. Тези дни бившият директор на американските Центрове за контрол и превенция (СDC) Робърт Редфийлд заяви, че патогенът не се е зародил в прилепи.

"Аз продължавам да смятам, че най-вероятният произход на вируса в Ухан е лаборатория, от която той е бил изпуснат - заяви той. - Не е нещо необичайно респираторни вируси, подлагани на

обработка в лаборатории,

да заразят служител на лабораторията", каза Редфийлд.

Подобни подозрения има и д-р Дейвид Е. Мартин, който описва "американския принос" в своя 250-страничен труд "Фаучи/Досие COVID-19". Самият той бе разкритикуван преди няколко месеца от американската преса, повдигаайки въпроса защо Националният център по алергии и инфекциозни заболявания (NIAID)q оглавяван от д-р Антъни Фаучи има патенти върху геномите на коронавирусите от 2003 г. и 2013 г. Мартин попита защо трябва да се патентова природно явление. Тогава д-р Фаучи обясни, че това е направено нарочно, за да не може никой да го монополизира и световната медицинска общност да не знае как да реагира в случай на

опасност

В последния анализ на д-р Мартин обаче има доста любопитни моменти, които повдигат още повече въпроси. В самото начало той посочва, че 330 учени от цял свят са му помогнали в разследването, което се позовава на стотици научни публикации и интервюта. Неговата компания M CAM от години наблюдава дали не се нарушава Протоколът от 1925 г. за забрана за използване на задушаващи, отровни или други газове и бактериологични методи по време на война, които според Женевското споразумение от 1972 г. са забранени. Въпреки това според него Китай излиза на световната сцена, където се експериментира с

верижната реакция на полимераза

(PCR) - технология за химерно изграждане на вирусни вектори.

Мартин констатира, че поне от 2000 г. се правят опити да се патентоват коронавируси. Според него най-напреднал в тази посока е д-р Ралф Барик от Университета в Северна Каролина. Неслучайно Националният здравен институт на САЩ му предоставя безвъзмездна помощ, за да започне работата по синтетично изменение на Coronaviridae (семейството на коронавирусите). Проектът предвижда общи изследвания,

патогенни подобрения,

откриване, манипулация и потенциални терапевтични интервенции. Благодарение на това още на 21 май 2000 г. д-р Барик и университетът правят опит да патентоват критични елементи от семейството на коронавирусите.

"В една от научните статии той съобщава дължината на сDNA на SARS-CoV, в която беше ясно посочено, че той се базира на композиция от ДНК сегменти", отбелязва Мартин.

„Използвайки панел от съседни cDNA, които обхващат целия геном, ние събрахме cDNA с пълна дължина на щама SARS-CoV Urbani", съобщава Барик. Случайно или не, на 19 април 2002 г. избухва ТОРС в Азия, а Барик подава заявката си за патент в САЩ за метод за производство на рекомбинантен коронавирус. Целият проект е финансиран от NIH с грант на GM63228.

"Накратко, Министерството на здравеопазването на САЩ участва във финансирането на усилването на инфекциозната природа на коронавируса между 1999 и 2002 г., преди ТОРС да бъде открит при хората", констатира Мартин.

Веднага след това започват необичайни усилия от страна на Центъра за контрол и превенция да придобият патенти. На 25 април 2003 г. те

патентоват коронавируса SARS, изолиран от хора. Така след актуализации, през 2007 г. патент 7 220 852 е издаден. Според Мартин той е за манипулиране на SARS-CoV, за разработване на тестове или комплекти за измерване на нивата му при хора или работа с патентован вирус за терапевтична употреба. Включително там е вирусната характеристика, откриването, лечението, както и ваксината и терапевтична интервенция. Според Мартин заради тези патенти на Барик и на Центъра, в САЩ не се провеждат никакви други изследвания.

По този повод през 2013 г. Върховният съд на САЩ потвърждава отново, че природата не може да се патентова. Както и че самото изолиране на ДНК не представлява обект на патент. Според Мартин Центровете за контрол и превенция (CDC), за да се защитят, изразяват "неверни и подвеждащи твърдения" пред Службата за патенти и търговски марки на Съединените щати, като заявяват, че „Новоизолиран човешки коронавирус е идентифициран като причинител на ТОРС и се нарича SARS-CoV”.

Въпреки решението на Върховния съд CDC настоява, че патентът е необходим и продължава да плаща таксите за поддръжката му. Според Мартин само с едно допълнение те патентоват и редица методи, включително обратна транскрипция - полимеразна верижна реакция (RT-PCR). Ученият смята, че така е възпрепятствана проверката на твърдението им, че са изолирали вируса, причинил ТОРС, или че дадена терапия може да бъде ефективна срещу докладвания патоген.

В случая заявките на CDC за патент са отхвърлени с аргумента, че геномът е публикуван в четири статии за включване на данните в Genbank на 14, 18 и 21 април 2003 г., като идентичните последователности варират от 96,8% до 99,9%. Фаучи защитава тезата с желанието геномът да е публично достъпен. Според Мартин това не е истинската цел, защото Genbank го прави публично достояние и заради това вирусът не подлежи на патент.

Фаучи обаче настоява с аргумента, че това ще послужи за разработка на анти-ХИВ ваксина. Съдът отново отхвърля иска. Мотивите на магистратите са, че разработката не покрива дори най-ниските стандарти в това отношение и тя не може да се използва като анти-ХИВ-1 ваксина.

През април д-р Фаучи публично признава, че коронавирусът има биотерористичен потенциал, но д-р Мартин не изключва варианта, че това е свързано с

увеличаването

на бюджета

на института за още по-сериозни изследвания на ДНК на "чипа" на SARS. Както и на две кандидат-ваксини, фокусирани върху протеиновия шип на SARS-CoV. Тъй като Фаучи е изключително зает, проучването е поверено на трима китайски изследователи – Джъ-юн Ян, Уин-пуи Кун и Юе Хуан. Тук е необходимо уточнението, че именно това е и екипът, работещ до момента по ваксината срещу ХИВ.

Защо изследванията са изнесени и в Китай, четете тук.