Дик Хойт буташе инвалидната количка по асфалта, а момчето му се радваше на живота

Дик си отиде, преди да дочака 81-ия си рожден ден. Сърцето му спря през нощта и го дари с бърз и безболезнен край. И без това много болка му се събра през всичките тези десетилетия. Но той нито веднъж не се оплака публично и не пожела да го съжаляват, задето съдбата го беляза със своя нажежен до червено печат на страданието. Напротив, до последния си ден на тази земя вървеше с високо вдигната глава и с усмивка на лицето.

Много преди логичния финал и на този живот Дик Хойт беше доказал непобедимостта на човешкия дух, осигурявайки нормално съществуване на почти напълно обездвижения си син. Малкият Рики се появява на белия свят с тежка форма на церебрална парализа след усложнения при раждането. Не може да говори, движи единствено главата и краката. Изглежда като идеален кандидат за някое социално заведение, където просто поддържат жизнените функции на своите обитатели. Баща му има съвсем други планове за своето безценно чедо. Вместо да го захвърли някъде на края на света, той се заема с почти непосилната задача да покани наследника си в богоизбраното общество на нормалните. В началото само му говори, както всеки татко говори с малкото си дете, след това намира решение как да получава отговори на въпросите си, а впоследствие превръща себе си и сина си в изключителен екип, който се явява на десетки престижни лекоатлетически състезания. Да, напълно обездвиженият Ричард се състезава с професионални спортисти, вятърът вее косите му, а той се чувства истински щастлив.

“Не исках да повярвам, че детето ми ще остане заключено завинаги в капана на собственото си тяло. Усмихваше ми се и аз повече от всичко на света мечтаех да разбера какво го е зарадвало. Научих се да познавам различните му настроения, четях му книги, повтарях му буквите от азбуката и се грижех за него така, както всички вие се грижите за собствените си деца”, разказва по-късно Дик Хойт. Да се чуди човек как през онези години в средата на 70-те на него и на съпругата му Джуди им идва безумната идея, че могат да живеят като нормално семейство. Дик е бил голямата звезда на колежанския футболен отбор, а любимата му е най-красивата мажоретка. Клишето повелява те да влязат в ролите си на вятърничави красавци, които ще се провалят при първата житейска трудност.