В предишната част на интервюто с ген. Бояджиев той разказва за перипетиите около операцията срещу Иван Асен Георигев и за спасения от Израел Хенрих Шпетер. Той е осъден на смърт в България, но Збигнев Бжежински, Хенри Кисънджър, САЩ и Израел организират кампания за спасяването му. В крайна сметка СССР ни моли да го разменим с техен задържан шпионин в Израел. Подробности можете да научите тук и тук. 

- Г-н Бояджиев, очевидно Шпетер е бил много ценен?

- Докато работи в ООН, той е на служба там, не е български дипломат, но не е от калибъра на Иван Асен.

- Тогава руснаците шпионираха ли ни?

- Ако имате предвид актуалния скандал, мога да кажа, че по време на Студената война приятелското разузнаване не бе особено активно. СССР не провеждаше активна шпионска дейност в България, защото не им е било необходимо. Всичко, което са искали да знаят, те го получаваха. Трайчо Костов затова го осъдиха на смърт, защото на един етап като министър на икономиката дава разпореждане да не се предоставят на руските съветници у нас данни за експортните ни цени. Сталин казва: "Мерзавец! Ти от нас ли ще криеш?" Така Трайчо Костов го осъждат още преди да приключи делото. Каквото им е трябвало на руснаците, те са го получавали. Сега на новите ни партньори също не им се налага особено много да разузнават, защото каквото поискат, го получават. Разбира се, че всички имат резидентури, но знаят почти всичко. Като аргумент само ще припомня как един от директорите на българското разузнаване след промените, който от ефрейтор стана генерал, пристигна от САЩ и на Летище "София" журналисти го попитаха какво се е договорил там. Отговорът му бе: "Ние вече нямаме никакви тайни от американските си колеги!"

По-голяма глупост от това едва ли има. Съжалявам само, че никой не го попита: А американците имат ли тайни от нас? Тогава още не бяха чували за приятелско разузнаване, така че подобна афера с американски дипломати сега няма как да възникне. Правилата на играта са други, а това, че се появяват такива скандали седмици преди изборите, е друг въпрос.

Знаете ли, и аз, и вие минаваме за специалисти по Кеймбриджката петорка. Аз имам книга по този въпрос, и вие написахте интересна книга, не с всичко съм съгласен в нея, но хипотезата ви е атрактивна и си заслужава да се работи по нея. Честно казано, ми прозвуча почти като виц, че толкова години след Кеймбриджката петорка се появи и Софийска петорка. Всеки непредубеден, както и да ги сравнява, ще види, че разликата е от небето до земята.

- Може би все пак се имаше предвид броят на хората и фактът, че е заловена компактна група от пет души?

- Това искам и аз да кажа - няма сравнение. Едно е да работиш за идеи, друго е за пари. Днес за съжаление това е основната база, за да се работи за разузнаването, когато не си мотивиран от чувство за патриотизъм, а от материалният фактор.

- Парите са много далеч от двете българки в новата ви книга "Шпиони с нежни имена"?

- Мотивите при Ирен и при Кръстана са много различни от тези, които движат днес всичко в тази сфера. Кръстана жертва живота си, работейки

против нацизма

от антифашистки позиции, не от комунистически. Тя не споделя тази крайна идеология, но вижда опасността във фашизма. На 31 години тя е единствената българка, която е гилотинирана, животът й е отнет с отсичане на главата, защото вярва в нещо друго, което тогава е недопустимо.

- Мисля си за Ирен как на 18 години жертва всичко в името на това да работи за страната си.

- Това е едно младо момиче, което поставя цялото си бъдеще пред олтара на националния интерес. Тя се отказва от всичко, което може и би трябвало да изживее.

- Тя работи в опасна страна.

- Тя събира тайно сведения за българското разузнаване отначало в държава с по-лек контраразузнавателен режим, а впоследствие в изключително враждебна на България държава. Там тя трябва да се омъжи за колега, също нелегал, но...

Предишните две части на интервюто можете да прочетете ТУК и ТУК.