Отличничката е поредната гордост на село Долни Цибър

И тя като Меган Маркъл става жертва на расовите предразсъдъци, но се научава как да излиза победител от сблъсъка с безсмислената агресия

Един прекрасен ден я срещат на улицата и без много увъртания я "зашлевяват" с подигравката: "Нали знаеш, че в приказките няма черни принцеси". Младото момиче трудно преглъща злобната шега, но и не може да се каже, че е много изненадана от внезапната проява на непредизвикана словесна агресия. Много пъти преди са я закачали за името. Някои подхвърляния са по-скоро добронамерени, но повечето целят единствено да уязвят невинната детска душа.

Годините минават и момичето се научава как да се бори с човешката лошотия и дори да извлича ползи от ежедневния си сблъсък с враждебния околен свят. Днес, когато вече е пълнолетна, девойката без притеснение отсича пред "168 часа": "Казвам се Принцеса Иванова и въобще не се притеснявам да показвам личната си карта, когато хората си помислят, че се шегувам при първото запознанство".

Тези дни Принцеса Иванова без да го иска влезе с гръм и трясък под светлината на прожекторите заради буря, разразила се на 11 000 км от нейното село.

В Лос Анджелис една друга принцеса призна пред целия свят, че е станала жертва на расови предразсъдъци в кралския двор, че е мислела за самоубийство и че в последния момент е успяла със своя принц да се измъкнат от лапите на безсъвестните благородници.

Интервюто на Меган и Хари пред Опра Уинфри постигна немислимото – поне за 24 часа стана по-обсъждана тема в световен мащаб от тази за коронавируса.

Дори сега продължава да гърми и трещи отвъд океана и в Обединеното кралство. Англичаните ненавиждат, а американците съчувстват на херцогинята на Съсекс, която заедно със съпруга си се отказа от благородническите титли.

Е, нашата Принцеса няма как да се откаже от името си, колкото и в началото да й е било трудно да свикне с мисълта, че то ще й носи повече положителни, отколкото отрицателни емоции. Сега Принци, както я наричат приятелите, много лесно говори за темата с дискриминацията и расовите предразсъдъци, защото тя е била тяхна жертва много преди Меган да стъпи в английския кралски двор.

"Често са се подигравали с името ми и с цвета на кожата. След всеки удар се свивах вътре в себе си и не знаех как да общувам с околния свят. Но после осъзнах, че е по-добре да говорим за проблемите, защото само така имаме шанс да ги победим. Осъзнах и нещо много важно – хората, които ме нападаха, всъщност се страхуваха, че те самите могат да станат жертва на агресия и затова бързаха първи да атакуват. Това в никакъв случай не са щастливи хора, така че дори не ги обвинявам, а им съчувствам", разказва пред вестника ни красавицата от ромски произход.

Когато осъзнава, че никой не изисква от нея да играе ролята на жертва, тя открива силата да промени не само себе си, но и околните. Включва се в различни доброволчески инициативи и печели второ място на националния конкурс "Дискриминацията не ти отива".

Сега пише статии в "Постоянна ромска конференция" в поредицата "Успели млади роми". Доброволка е в "Арете", член е на Съвета на децата към ДАЗД и е посланик в "Кан академия", целяща по-добро образование в онлайн среда. Учи икономика и мениджмънт...

И това са само част от нещата, с които се занимава Принцеса Иванова, която не познава вкуса на провала в училище.

"От първи клас до първия срок на 12-и клас имам само и единствено шестици. Сега е важно да се представя добре и на матурите", казва Принцеса. Визитката й вероятно не би впечатлила някое изключително амбициозно момиче от София, което от най-ранна детска възраст е помъкната от родителите си по езикови курсове, частни уроци по математика, пиано и художествена гимнастика. Само че красивата дванайсетокласничка няма чак толкова широк набор от възможности за развитие, тъй като е родена в село Долни Цибър.

Колкото и странно да звучи, ломското село се явява още една допирателна между Принцеса Иванова и случващото се в английското кралско семейство. От години малкото населено място е известно в областта като ромския Кеймбридж.

Почти 90 процента от населението са роми, а поне половината от тях са висшисти. В Долни Цибър с основание се гордеят със своите отличници, които мечтаят наистина да стигнат до Кеймбридж и въобще до Великобритания, за да видят с очите си кралицата или поне някой от нейните дворци.

"Съчувствам на Меган Маркъл, но в същото време добре осъзнавам, че тя е трябвало да се подготви с какво се захваща, приемайки да се ожени за Хари. Става дума за институция, която е градила своите закони столетия наред и не може току-така да се промени.

Или се съгласяваш с правилата, или страдаш. Трудно е да си принцеса, от собствен опит го знам", усмихва се отличничката от Долни Цибър. И бърза да добави, че сега въобще не се и замисля дали родителите й не са направили грешка, когато я кръщават по този начин.

"Харесвам си името. И осъзнавам колко отговорности ми носи то. Понякога наистина се чувствам като кралска особа. Околните очакват от мен отличен успех, етично поведение и добро държание в обществото. Опитвам се да отговоря на тези изисквания. Опитвам се и да правя света около себе си едно по-добро място за живеене", казва Принцеса. И понеже стана дума за странното решение на нейните родители, когато трябва да се даде име на новороденото, тук е мястото в историята да влезе баща й Росен.

Едва ли има по-щастлив човек от него, когато лекарите му съобщават, че са му се родили близнаци. Момчето му веднага получава името на дядо си Генади, но за дъщеря си Росен има по-различен план.

“За всеки баща неговото момиче е принцеса. Затова я кръстих така – за да я орисам да води приказен и щастлив живот и никога да не забравя, че е принцесата на своя татко. Със съпругата ми Ася имахме кратък сблъсък по въпроса как ще се казва детето ни, но нямаше как да ме пребори. Сега и на двамата ни е ясно, че сме взели правилното решение", усмихва се Росен Иванов. Щерка му тепърва ще провокира бащинската му гордост. Принцеса има смели планове за бъдещето, а е само на 18 и като че ли разполага с цялото време на света, за да ги осъществи. Мечтае да завърши психология и да помага на деца в нужда или да се захване с журналистическата професия.

Каквото и да избере, ще бъде отговорна и полезна за обществото. Точно както приляга на една истинска принцеса!