Наред с всички останали проблеми пандемията активира редица стресови ситуации, които могат да доведат до негативни състояния като депресия, тревожност и дори посттравматично стресово разстройство. Установено е, че преживяваме тази колективна травма като депресиращо, безрадостно чувство.

Изследванията, проведени по време на кризисни ситуации като терористичните атаки от септември 2001 г., огнищата на ебола и ТОРС показват, че хората реагират на тях различно. Учените са наблюдавали как психически стабилни хора се държат в неблагоприятни житейски ситуации. Тази информация може да помогне на мнозина да намалят риска от проблеми с психичното здраве, свързани с COVID-19. Освен това психическата устойчивост може постепенно да се прояви като посттравматичен растеж (положителни психологически промени след преодоляване на травматични обстоятелства), за разлика от развитието на симптоми на посттравматичен стрес. До края на пандемията хората могат не само да се върнат към предишния си живот, но да постигнат значителна, положителна трансформация от него.

Жизненоважно е да развиваме ежедневни навици, да сме физически активни, да поддържаме социални връзки, да осъществяваме онлайн срещи и да ползваме разумно социалните мрежи. Има още няколко препоръки, разработени от учените, като са взети предвид данни как психически стабилни хора реагират на кризисни ситуации. Тези насоки могат да ни помогнат не само да оцелеем в пандемията, но и да намалим вероятността от дългосрочни проблеми с психичното здраве.

Изследванията показват, че има 2 основни фактора, които определят адекватността на действията на човек в кризисни условия, например при пандемия. Първият фактор е устойчивостта на стрес преди кризата. Вторият фактор е постоянното следене на новините - часове наред, което може да доведе до непряка травма от преживяванията на други хора и посттравматично стресово разстройство.

Психично уравновесените хора избират заслужаващи доверие медии.

Негативните емоции са нормални

Психично уравновесените хора гледат на негативните си емоции - страх, безпокойство, гняв, тъга - като на нещо нормално. Приемането им означава, че човек си позволява да усети една или друга емоция. Забранявайки си ги, ние се лишаваме от възможността да видим ситуацията като цяло и да я разберем.

Притесненията са сигнал и е добре да им обърнем внимание и да разберем какво да променим в живота си. Когато не приемаме някоя емоция, ние влошаваме емоционалното и физическото си състояние. Неразпознатата не изчезва, а остава в нас като психологическа травма, мускулни крампи.

Признаването на дадена емоция не означава, че човек е емоционално нестабилен. Това е желание да се намерят начини за управление. Човек не бива да потиска чувствата си, а да разбере защо възникват. Основното е отрицателните емоции да не прераснат в угнетяващо депресивно състояние. Излизането от него е много по-трудно.

Ограничено присъствие в социалните мрежи

Социалните медийни платформи като Facebook например предоставят информация, специално пригодена за нас, въз основа на предпочитанията ни, като използват прост алгоритъм за представяне на новините. Съобщават тези, на които най-вероятно ще реагираме. Това неусетно ни напряга, увеличава пристрастията и дистреса в живота, а защитните сили на тялото и адаптивността му постепенно отслабват. Ето защо изследователи са подчертали необходимостта от мониторинг на социалните мрежи по време на криза, за да се намалят манипулативната информация и дистресът.

Да се обръща внимание на фактите

Американският психолог Марша Линехан, създала диалектическа поведенческа терапия, разграничава 3 състояния на ума: емоционален ум, рационален ум и мъдър ум. При емоционалния ум се правят емоционални твърдения, при рационалния - фактите и логиката надделяват, а мъдрият ум е комбинация от първите две. Естествено е да сме емоционални по време на криза, но съзнателният преход към рационалност, като използваме логика и факти, може да ни спести ненужни негативни състояния.

Например, ако някой често си мисли и споменава, че може да се зарази с COVID-19 и да умре, трябва да включи рационалния си ум, като използва статистически данни за малкия брой заразени и ниска смъртност в района, където живее. Други рационални твърдения могат да бъдат: "Шансът да се разболея е малък, защото спазвам мерките за лична хигиена, не се срещам с приятели, нося маска."

Медитацията успокоява

Медитацията помага за намаляване на тревожността, стреса, подобрява концентрацията и емоционалното здраве. Увеличава способността на човек да се чувства добре, независимо от външните обстоятелства. Проучванията показват, че хората, които редовно медитират, могат да върнат спокойствието си в стресови ситуации много по-бързо в сравнение с останалите.

Негативните хора и песимистите да се избягват

Хората, които клюкарстват, лъжат, критикуват и се фокусират само върху своите проблеми, влияят негативно на останалите. Дори и да сме толерантни към "токсичността" на приятели, близки и колеги при нормални условия, премахването на "отровната енергия" е жизненоважно в режим на оцеляване по време на COVID-19. Ето защо е добре да се ограничи общуването с такива хора или да се използва предимно e-mail. Важно е да прекарваме повече време с ведри и усмихнати приятели и колеги, оптимистично настроени и с позитивно мислене, които повдигат духа ни.

Повече грижи за себе си

Психично здравите хора се грижат за себе си, гъвкави са в спазването на новите правила и ограничения. Тъй като фитнес залите периодично се затварят заради пандемията, трябва да се намерят други начини за спортуване при спазване на социална дистанция. Например бягане, колоездене, йога. Важно е да поддържаме връзка със семейството и приятелите, да си почиваме и спим достатъчно.

Основното е да овладеем уменията си за нормализиране на психическото си състояние, да подобрим психическото си здраве не само в пандемия, но и в дългосрочен план.