Калената в елитния тенис психика помага на испанката да оцелее в тежката химиотерапия

Сега тя отново тича по корта и дори мечтае за олимпийските игри

В началото на 2020 г. близките на Карла усетиха, че е по-емоционална от друг път. Иначе испанката беше известна сред близки, приятели и фенове като момичето с железните нерви. И все пак през първите месеци от миналата година сълзите по-често навестяваха очите й, а самата тя очевидно не се притесняваше от промяната в поведението си и не се опитваше да го скрие. Та кой голям спортист не се пропуква, когато дойде време за отказване? Карла Суарес Наваро даде всичко от себе си в женския тенис и реши, че на 31 години й е време да потърси и други предизвикателства в живота.

"Откакто се помня, само тренирам и се състезавам. Сега виждам колко много неща има за правене. Достигнах възраст, в която да мога правилно да преподредя приоритетите си. Винаги ще обичам тениса, но сега ще се науча да обичам и другите дребнички удоволствия от ежедневието", каза тогава Карла и не пропусна да пролее сълза при мисълта, че оттук нататък ще хваща ракетата само за удоволствие.

Хората я разбраха и тайничко й завидяха. Та кой като нея. Само на 31 тя получава шанса да се пенсионира със самочувствието на успяла жена. В кариерата си девет пъти играе финал и печели две титли на сингъл. Освен това играещата бекхенд с една ръка тенисистка има седем четвъртфинала в турнири от "Големия шлем". Стабилното й представяне на корта й помага да натрупа прилично финансово състояние, за да не разчита на социалните услуги на държавата. Момиче с авторитет, което може да си поживее месец, два или година, а след това отново да се влее в редиците на световния тенис като треньор или собственик на своя школа. Да, тя наистина беше обект на благородна или не чак толкова завист поне докато не започнаха болките в корема.

След месеци на болка и неподправен ужас стигналата до номер 6 в световната ранглиста тенисистка най-сетне може да разкаже за онзи първи миг на сблъсък с осъзнаването, че цялото човешко щастие на света се крепи на един тънък косъм. Хроничната болка в корема я навестява някъде към края на миналия август, когато светът тъкмо е започнал да разбира, че коронавирусът съвсем не си е събрал багажа и дори възнамерява да остане по-задълго в нашия живот.

Самата Карла решава, че е пипнала вируса и отива в болницата, за да й предпишат необходимото лечение. Само че тестът й излиза отрицателен, а последвалите изследвания носят много много по-лоши новини.

"Случилото се не беше точно като по филмите Отидох с нагласата, че съм болна от коронавирус, а те ми казаха – имате рак. В началото не бяха сигурни и се надяваха, че изследванията ще опровергаят най-лошите прогнози, но не се случи чудо. Обясниха ми какъв вид рак е, но самата аз пожелах този разговор да приключи на момента. Какъв е смисълът да научавам всички подробности за болестта. Желанието ми беше да науча какви са шансовете да се боря", разказа преди броени дни Карла Суaрес Наваро.

Диагнозата й е лимфом на Ходжкин – сравнително рядко срещано онкологично заболяване на лимфната система, което засяга предимно хора между 20 и 40-годишна възраст.

Карла не желае да се запознае дори и с тази статистика. Настоява час по-скоро да започне битката с болестта. А оръжието е само едно – тежка шестмесечна химиотерапия.

"Имах много тежки моменти през тази половин година, но страдаше единствено тялото ми. Изпитвах болки, но в нито един момент не се поддадох на отчаянието и запазих психиката си непокътната. Не преставах да благодаря на Господ, че ми е позволил да отида на корта и да превърна страстта си в професия. Именно тенисът ме направи толкова психически устойчива и ми помогна да се справя с ужаса на химиотерапията", казва испанката, която на 25 януари получава последния коктейл от лекарства, които убиват раковите клетки, но подлагат на жестоко изпитание целия организъм. Лекарите не бързат с категоричните изводи, но прогнозите са повече от добри.

"Лечението мина успешно и тялото ми реагира перфектно на химиотерапията. Готова съм да чуя добрата вест, че болестта я няма и аз мога да се завърна към нормалния живот. През последните шест месеца трябваше да се лиша от социалните си контакти, защото се разболях в разгара на пандемията и нямаше как да се виждам с приятелите ми. Сега съм готова да изляза навън, да общувам с хората и дори да играя тенис", демонстрира оптимизъм Наваро, доказвайки, че положителните мисли са задължителна част от лечението срещу каквато и да е болест.

Тя вече започна леки тренировки на корта и дори мисли за завръщане в професионалния тенис. Да, беше обещала да се откаже, но след това й се случиха толкова много работи. Кой би я обвинил, ако не удържи на думата си.

"За нищо на света не искам хората да ме запомнят със снимките от болничното легло. Моля се за още един шанс да играя в елитен турнир. Но, знаете ли, най-голямата ми мечта е да отида на олимпиада. Знам, че това звучи като научна фантастика. Твърде дълго отсъствах и едва ли ще мога да се върна толкова скоростно, че да натрупам необходимите точки, за да вляза в олимпийския отбор.

И все пак не спирам да се надявам. Участието ми на игрите в Токио ще е възможно най-добрият финал на моята история", продължава да мечтае Карла Суарес Наваро.