Израснала съм в семейство, в което силно се вярва в науката. Баща ми е ядрен физик, майка ми беше лекар. Вярно, непрактикуващ от години, но то или си лекар, или не си. Освен това имаме и други лекари във фамилията, при това - все в съществени дялове, към които рано или късно всички се причисляваме като пациенти - психиатрия и патоанатомия.

Не си спомням някога да съм водена по знахари или да са ми давани топчета захар, маскирани като "алтернативна медицина" за хиляди левове. Още обаче помня стъклените спринцовки и иглите, които майка ми изваряваше, когато се налагаше да ги използва (комунизмът, нали беше много хубав, та освен всичко друго, от което ни предпазваше, ни държеше далеч и от прогресивно-капиталистически измишльотини, като еднократни спринцовки, а понякога - и спирт, и памук). След това дойдоха промените, и майка ми започна работа за тогавашния офис на УНИЦЕФ в България. Говорим за началото на 90-те - тук беше беднотия, мизерия, купони за сирене и ориз, режим на водата, абе... гето стайл. От централата на УНИЦЕФ пращаха помощи - кашони с храни, дрехи, лекарства, плюшени играчки за децата, и тн. Сред тия помощи имаше и ваксини срещу полиомиелит, които майка ми организираше да бъдат слагани на деца из ромските махали - майките им се редяха на опашки, за да може тия деца да получат оная безценна капка ваксина в устата, която ще спаси детето им от отвратителна болест, след която, ако оцелее, ще бъде абсолютно инвалидизирано ДОЖИВОТ. Помня, че беше доста тежка кампания - кашони, мъкнене, организиране, редене, чакане, капане на капки, и тн, и тн. И наистина не си спомням да ми е разказвала, че дори и един от тези хора се е фръцнал и е казал - "абе я си e***e майката с тия ваксини, аз па нема да си ваксинирам детето, ЗАЩОТО ТАКА СЪМ ПРЕЦЕНИЛ/А".

Всички до дупка се ваксинираха и полио повече нямаше. Какъв авангарден резултат, скъпи приятели!

Малко преди това - в края на 7 клас, точно преди изпитите за гимназии, ме тръшнА морбилиТО. Сега, не мога да се закълна, че заради него изкарах 2.38 по математика, защото и без морбили едва смятах уравнение с две неизвестни, но си спомням, че ми беше зле и със сигурност е дало своя дан за трагичните крайни резултати на изпитите. Някакси покрай това морбили вкъщи стана дума за ваксини и шарки, и майка ми сподели, че е притеснена, че от набора на брат ми нагоре (82-ра) децата нямат ваксини срещу едра шарка (вариола), защото, по думите ѝ, все някъде и в някой канал тая гад дреме, въпреки че е официално унищожена, и някой ден може да изпълзи оттам и да ни направи на сарми.

И днес, десетки години по-късно, в благодатни времена, в които вече имаме не само еднократни спринцовки, но и изкуствени стави, трансплантации на бял дроб, а скоро, ДАЙ БОЖЕ - и на мозък, почвам да се сещам за тези ѝ думи, и си викам - човече, не знам в кой канал дреме вариолата, но ние сме ѝ опънАли червения килим и откъдето и да идва, ще я посрещнем повече от гостоприемно - с поръски от захар, с въртене три пъти около оста ни и плюене против уроки. С хоро, акордеон и християнски ценности.

А дотогава честито ни морбили, честити ни нови лекари, завършили скоротечен курс по вирусология и имунология в интернет, и честити ни родители, ПРЕЦЕНИЛИ, че НИКОГА няма да си ваксинират децата, защото бялата мафия лети със самолети над Манастирски ливади и ни ръси с грип, въшки и аутизъм.

Много благодаря, също така, на тия милиони години еволюция и на хилядите хора, дали живота си на науката. Чакам с нетърпение да се появят алтернативни течения не само в медицината, но и във физиката, и астрономията, и децата например вече да имат избор да учат подредбата на планетите така, КАКТО РОДИТЕЛИТЕ ИМ ПРЕЦЕНЯТ, ЧЕ ИМ ХАРЕСВА.

Благодаря.

*От фейсбук!