Решаваща ще бъде и решителността на правителствата да не оттеглят подкрепата си преджевременно, смята шефката на Международния валутен фонд

МВФ обедини всичките си 190 страни-членки през изминалата година, за да може светът да излезе от кризата възможно най-бързо, а тази година – за се положат основите на възстановяването на световната икономика. Това заявява шефката на МВФ Кристалина Георгиева пред Блумберг и Файнешъл Таймс.

Добрите новини са разработените ваксини и паричните и фискални политики, които изпълниха своето предназначение да ограничат икономическите загуби. Но, същевременно трябва да се има предвид и високата несигурност. Определящото за 2021 г. ще е, на първо място, състезанието между мутациите на вируса и ваксините. На второ място, решителността на правителствата за не оттеглят подкрепата си преждевременно. И, на трето място, дали ще се съживи международно сътрудничество, за да бъдат ваксините достъпни навсякъде възможно най-бързо. Така ще се избегне неравномерното възстановяване на световната икономика, което към момента, за съжаление, МВФ очаква.

Най-важното в момента е да се признае, че политиката по ваксиниране всъщност е икономическа политика. Според изчисленията на МВФ, ускорената и масова ваксинация ще доведе то 9 трилиона щатски долара по-големи доходи в световен мащаб, които ще бъдат разпределени между развиващите се и развитите страни в съотношение 60:40. Следователно, за развитите страни е много изгодно да подпомогнат развиващите се страни.

И вторият аспект, на който следва да се обърне внимание са задълбочаващите се неравенства в световен мащаб.Високотехнологичните, дигитални и безконтактни икономически сектори имат добри резултати, а контактните дейности, с нискоквалифицирани работници, жени, младежи и малцинства изпитват големи проблеми. Ако пренесем тази тенденция глобално, развитите икономики успяват да излязат от кризата по-бързо, а бедните стани изостават. За пръв път от десетилетия, бедността нараства. Половината от развиващите се страни, които се сближаваха по доходи преди, сега изостават.

Г-жа Георгиева очерта три инструмента да въздействие върху бедността в Африка. На първо място, трябва се да признае, че заболяемостта в Африка нараства и, че мутацията на вируса в Южна Африка представлява глобална заплаха. Затова следва да се осигурят ваксини и да се укрепят системите на здравеопазване в Африка.
На второ място, трябва да се признае, че африканските икономики бяха сериозно засегнати от кризата, причинена от COVID-19. Това в най-голяма степен е валидно за икономиките с висока зависимост от туризма или от петрола. През 2021 г. МВФ очаква африканските икономики да нараснат с една малко над 3%, докато в глобален мащаб се предвижда растеж от 5.5%. Миналата година икономическият растеж в Африка е бил отрицателен със спад от 3% за пръв път от десетилетия насам. Затова МВФ ще се опита да осигури повече безвъзмездно и концесионно финансиране за Африка и да помогне ниските лихвени равнища да доведат до финансови потоци с ниски лихви към Африка.

На трето място, става въпрос за задлъжнялостта, която е голяма и допълнително се увеличи в резултат на кризата. За радост, Г-20 се разбраха да предприемат действия в тази посока и замразиха временно плащанията по дълга за страните с ниски доходи. Но това споразумение изтича през април. Затова призивът на г-жа Георгиева е да се потърсят варианти за увеличаване на възможностите на тези страни да се справят приоритетно с кризата.

Запитана как би могло това да се постигне, Георгиева изтъкна активирането на международно сътрудничество, което се наблюдава в резултат от осъзнатата висока степен на зависимост едни от други. Също така тя посочи и ясния сигнал от най-голяма страна-членка на МВФ, САЩ, за работа в тясно сътрудничество в различни области – от политиките срещу климатичните промени до подкрепа за развиващите се страни.

Миналата година МВФ е отправил призив към страните-членки да се увеличи значително концесионното финансиране и всички са се отзовали на него. Така МВФ са предоставили финансови „спасителни въжета“ на 85 страни, от които 49 са икономики с ниски доходи.
За тази година Георгиева подчерта, че трябва да се направи повече – трябва да се намерят начини да се разшири допълнително концесионното финансиране от страна на МВФ, евентуално като се увеличат специалните права на тираж. Това би подобрило ликвидността на страните, които имат ограничен достъп до финансовите пазари.
Георгиева изтъкна адекватния отговор от страна на икономическата политика на кризата през миналата година. Икономиката беше замразена – производителите не можеха да произвеждат, а потребителите – да потребяват. И за да могат те да оцелеят, да се избегнат масови фалити, паричната политика беше и още е благоприятна, с ниски лихвени проценти, които да се използват и за фискална експанзия и, по този начин, да се подпомогнат бизнесът и да защитят най-уязвимите групи от населението.

С поглед към бъдещето, два са най-важните урока, които г-жа Георгиева очертава. Единият е, че благоприятната парична политика трябва да продължи, но ще настъпи и време, когато ще започне и плавното оттегляне на подкрепата. Миналата година фалитите са били по-ниски в историческа перспектива, така че ще има компании, които ще излязат от пазара и трябва да се направи всичко възможно банките и надзорните органи да са подготвени да предотвратят евентуални загуби от това за икономиката и обществото.

Също така трябва да се мисли, предвид продължаващата подкрепа, може ли тя да бъде по-добре насочена към постигането на динамичен растеж в бъдещето. Могат да се подкрепят зелените инвестиции, които ще преориентират икономиката, така че след кризата тя да стане по-зелена и по-справедлива. Тези по-големи зелени инвестиции също се допринесат за създаването на повече работни места, които да компенсират ефекта от автоматизацията и от кризата.

Запитана как МВФ биха могли да подкрепят Китай в усилията на страната за зелена трансформация, Георгиева посочи консултациите по член IV от Устава на МВФ, които трябва да се фокусират повече върху намаляването на въглеродните емисии и плавното увеличение на цената им, която да даде необходния стимул на бизнеса за зелена трансформация. Също така, глобално, следва да се преследва тази политика за стимулиране на зеления растеж която има четворна полза – за растежа, за работните места, за здравето и за планетата.

Накрая Георгиева се изказа в подкрепа на ваксините като начин да се преодолее здравната криза окончателно, за да се завърне светът към желаната траектория на развитие на икономиките и на нашия живот