Червата регистрират всяка молекула от последното хранене, проверяват имунните клетки как е минал денят им и "улавят" необходимите хормони

Звучи невероятно, но червата често са тези, които диктуват своите правила на мозъка. Свикнали сме да мислим, че "най-интелигентният" и многофункционален орган на тялото ни е разположен в черепа, но нови научни изследвания опровергават донякъде тази теза.

"Всъщност мозъкът ни не е единственият, който определя правилата на играта", твърди микробиологът Джулия Ендърс в книгата си "Очарователни черва". Според нея те са една доста сериозна и здравословна конкуренция за него. Неслучайно броят на нервните клетки в червата и стомаха е около 100 милиона, тоест повече, отколкото има в гръбначния мозък.

Установено е, че в червата се образуват много пептидни, протеинови форми, които са

пряко свързани с дейността на мозъка

Ето защо нашето благосъстояние и емоции зависят в голяма степен от всичко, което се случва в корема ни.

Именно червата са регистриращият орган, който маркира състоянието на нашата вътрешна среда. Нещо повече, той прави това непрекъснато, като продължава да функционира дори в момент, когато човек изпадне в безсъзнание, а тогава се губят връзките с главния и с гръбначния мозък. Друго предимство на червата е, че те винаги са в епицентъра на събитията.

Червата познават всяка молекула от последното ни хранене, улавят хормони от кръвообращението, проверяват имунните клетки за това как е минал денят им или "подслушват" подозрителното жужене на чревните бактерии.

В червата на всеки човек има над 500 вида различни микроорганизми, масата на които е около 5% от теглото му, а тяхното количество превишава това на клетките в целия организъм. Ако полезните бактерии са милиони пъти повече от патогенните и са в състояние да неутрализират тяхното действие, настъпва биологичен баланс и тогава човек се чувства здрав.

Освен това червата могат да "разказват" на мозъка неща, за които никой друг няма представа.

Паметта и емоциите зависят от случващото се в корема

Всеки ден червата предават на мозъка огромно количество информация за случващото се в тялото ни. Тези данни се записват в различни части на мозъка. Всеки отдел е ангажиран не само с разпознаването на такива сигнали, но и участва във формирането на чувства, памет, мотивация, дори на принципите на морала и етиката.

Най-бързият и надежден канал за комуникация между мозъка и червата е така нареченият блуждаещ нерв. Проучванията показват, че стимулирането на този нерв с различни честоти може да регулира проявите на страх или удовлетворение и следователно да се бори с депресията, да подобри настроението и самочувствието на човек.

С помощта на червата започваме да опознаваме света

Само си помислете - за първи път след раждането, докато малкото дете все още не е в състояние да се движи самостоятелно, усещането му за собствения Аз и за заобикалящия свят се формира само с помощта на мозъка и ... червата. Бебето спи добре, ако с корема всичко е наред. Капризно е и плаче, ако е гладно или има колики. Разбира се, с възрастта започваме да получаваме информация за околното пространство с помощта на други сетивни органи - очи, уши, кожа. Но дуото на мозъка и червата все още остава ефективно средство за регулиране на нашето благосъстояние, като придобива все по-голяма гъвкавост. Червата косвено влияят на състоянието на мозъка.

Ако са раздразнени, водят до стрес и депресия

Заради многото нервни окончания в червата някои учени допускат, че те сякаш са вторият ни мозък, който решава редица въпроси "на място". Ако вечерята ни не представлява заплаха за здравето и живота, тогава информацията за всички процеси около храносмилането не се изпраща до мозъка. Но ако "сведенията" от червата са класифицирани от мозъка като важни (не само в отрицателен смисъл), тогава той ги предава и на съзнанието. Оказва се, че ако червата са раздразнени, тогава тези емоционални прояви служат като маркери за състоянието ни.

Какви са симптомите:

- болка, дискомфорт или подуване на корема;

- редуване на редки и чести изпражнения, промяна в консистенцията им, рязко желание за дефекация;

- гадене, усещане за бучка в гърлото при поглъщане на храна;

- в редки случаи - ставен или мускулен спазъм, главоболие, тревожност, депресия.

При стресови ситуации, които мозъкът опитва да реши, той се нуждае от допълнителна енергия, а тя се генерира именно в червата. След като там се получи

сигналът за бедствие,

червата мобилизират ресурсите си и намаляват енергийните разходи за храносмилане. Ако това състояние продължи дълго време, тогава е възможно да се стигне до заболяване, тъй като в по-тежки условия лошите бактерии оцеляват по-лесно, а лигавицата става по-тънка. Резултатът е умора, летаргия и депресия.