Вместо да драматизират, в САЩ решиха да направят серия от публични дебати с цялата научна общност

В ЕС и в Америка бързо разбраха, че честният и открит диалог помага много повече, отколкото изтъкването само на плюси 

Eдва ли през последната година е имало по-чакана новина от пускането на пазара на първите ваксини срещу COVID-19, но светът, вместо да празнува, е принуден да се справя с нови предизвикателства.

Измина рекордно кратък срок от секвенирането на генома на новия коронавирус до клиничните изпитания на ваксините на "Пфайзер", "Модерна" и руската "Гамалея", които свидетелстват за над 90% ефективност. Всеки момент се очаква одобрението за "Модерна", "Астра Зенека" и "Джонсън и Джонсън".

Удивително постижение в историята,

при това не са докладвани сериозни странични ефекти. Напротив, за една от разработките има доказателства, че ще е подходяща за възрастни, за хора с високорискови хронични заболявания като сърдечносъдови, диабет, затлъстяване.

Обнадеждаващото е, че всички те предизвикват имунен отговор, който може да предпази от заразяване. Въпреки тези фантастични новини обаче все още има много предизвикателства.

Първото е прецизно да се проучат възможностите на различните ваксини и

коя как влияе на хората с различни заболявания

- от автоимунните през сърдечносъдовите, диабета, затлъстяването, до онкологичните. Целта е на базата на солидни доказателства да се дадат препоръки коя разработка за кои групи е най-подходяща.

Второто е, че първа на пазара се появи ваксината на Pfizer, която е нова и все още непозната технология, което веднага раздели учените и медиците.

От една страна, регулаторните органи и създателите на мРНК ваксини уверяват, че с тях всъщност се дават упътвания в организма, които насочват клетките да произвеждат протеини и ги представят на имунната система, а на свой ред имунните клетки ги разпознават и реагират.

Именно този "софтуер" обаче предизвиква много спорове

в научната и медицинската общност. Така лекарката, която първа в ЕС разкри генома на вируса - директорът на вирусологията в миланската болница „Сако“ д-р Мария Рита Джизмондо, тези дни обяви, че няма да си постави одобрената ваксина. Тя каза, че ще изчака поне година - година и половина, когато на пазара излязат ваксини, създадени със старите и утвърдени технологии, които са много по-сигурни.

След нея шефът на инфекциозната клиника в Гарш, Франция, проф. Кристиан Перон буквално взриви социалните мрежи с тв интервю, в което обяви, че РНК ваксините са всъщност генна терапия, а рисковете от ваксинацията може да са по-големи от ползите.

"Ще инжектираме нуклеинови киселини, които ще доведат до създаването на части от вируса от нашите собствени клетки - казва професорът. - Ние изобщо не знаем последиците от тази инжекция, тъй като тя е първа при хората... Така че РНК, чужда на нашето тяло и администрирана чрез инжектиране, може да кодира ДНК, също толкова чужда, която след това може да се интегрира в нашите хромозоми."

Опасението на професора е, че това може да доведе до генетични последици и до увреждане на следващите поколения. Подобни опасения изрази публично и анестезиологът реаниматор Луи Фуше.

Тази теория така възмути биолога Брюно Питар

от Университета в Нант и проф. Жан Даниел Льолиевър, че те пък категорично отрекоха подобна възможност. Според тях с ваксината се дава силен тласък за създаването на този протеин, но веднага след това процесът се прекратява. Причината е, че имунната система унищожава клетките, които създават вирусния протеин.

Защитниците на иновативните ваксини на "Пфайзер" и "Модерна" твърдят, че при тях се инжектира молекула, която изисква от клетките да произведат протеин на SARS-CoV-2. Разпознавайки тези чужди, но безвредни протеини, организмът задейства имунния отговор и произвежда антитела, способни да неутрализират вируса.

Инокулираната РНК е

с ограничен живот,

но възможно ли е тя да промени завинаги нашите гени, както се опасяват проф. Перон и д-р Фуше?

Засега за тази хипотеза няма научни данни. Д-р Мария Виктория Санчес от лабораторията за изследвания на ваксини IMBECU-CCT-CONICET в Аржентина е убедена, че това е невъзможно, защото транскрипцията на генетична информация, в случая от РНК в протеин, се осъществява в цитоплазмата, а не в ядрото на клетката, където е нашата ДНК. Според нея РНК, вкарано с ваксината, по никакъв начин не може да навлезе в ядрото на клетката.

У нас създателят на българската ваксина проф. д-р Андрей Чорбанов също е предпазлив по отношение на РНК ваксините. Той заяви, че всички, които избързат с ваксините, трябва

да са наясно, че участват в клинично изпитание

Причината е, че разработките не са минали всички етапи и изпитания, а те се прескачат само при изключително опасни патогени. Примерно, когато смъртността е 30-40%, тогава поемането на риск е оправдано. Проф. Чорбанов смята, че всички ваксини до момента може би са с много високо качество, но все още няма доказателства за това.

От друга страна, от "Модерна" твърдят, че първото клинично изпитание на тяхната иновативна РНК технология е проведено още през 2015 г., а коронавирусната е десетата ваксина за компанията. Въпреки това тази иновация едва сега получава разрешение за употреба. Това е причината в Европа и в САЩ част от хората да се колебаят. Защото още не е ясно как ще се отразят на възрастни, на хора със затлъстявания и диабет. Второ, все още не се знае доколко с ваксината може да се избегне тежко прекарване на заболяването. Трето, няма доказателства до каква степен ваксините ще попречат на ваксинираните да предават вируса на други. Освен това не е известно как това ще се отрази на децата, на бременните и на майките, които кърмят. Подобни колебания има във всички страни, включително и в България. Най-яркото доказателство за това е, че засега малко

над 33 % от българските медици са изявили желание да им бъде поставена ваксината. Много хора искат да изчакат няколко месеца, за да видят какви ще са ефектите. Други се надяват на пазара да излезе ваксина по утвърдена и вече изпитана технология. В това отношение много надежди се възлагат на модификацията на "Астра Зенека" и руската "Гамалея", които правят опит да комбинират двете ваксини, за да повишат още повече ефективността им.

И двете разработки са векторни, като ваксината на AstraZeneca е базирана на отслабена версия на аденовирус, проектиран да насочи имунната система към атака на коронавируса, а руската Sputnik V се основава на човешка

аденовирусна

платформа. Решението е продиктувано от желанието на двете компании да повишат ефективността и да започнат съвместно производство. По този повод дори главният редактор на престижното медицинско издание The Lancet д-р Ричард Хортън заяви, че ваксината на AstraZeneca има “отчетливо сравнително предимство” пред други водещи кандидати. Той също така твърди, че това е единствената компания, която може да имунизира света “по-ефективно” и “по-бързо” от всички останали. Причината според него е, че ваксината много по-лесно ще се съхранява и разпространява в обикновени хладилници, а не съоръжения, поддържащи минус 70 градуса като е за ваксината на Pfizer. Другият аргумент е, че британско-руският вариант ще е много по-евтин от разработките на Pfizer-BioNTech, Moderna и Johnson & Johnson. Разбира се, съвсем скоро на пазара ще излязат още ваксини и от тази гледна точка е абсолютно обяснимо, че хората по света искат да изчакат, за да изберат

най-доброто

за себе си и близките си.

Третото сериозно предизвикателство е разпределението на ваксините, тъй като все още не е ясно колко ще струва доставката и кой ще финансира целия процес. Богатите държави вече са поръчали близо четири милиарда дози ваксини и имат възможност да получат още 5 милиарда при сегашните цени.

Глобалният алианс COVAX, който се опитва да гарантира, че и държавите с ниски и средни доходи също ще получат необходимите дози, успя да осигури количества само за около 250 милиона души. И ако AstraZeneca се ангажира, че ще продава на себестойност, все още не е известно какви ще са цените на останалите кандидати, които ще се появят много скоро на пазара.

Това поставя въпрос доколко по-бедните страни ще успеят да платят за тях. Очевидно е, че богатите освен с моралния казус, трябва да се справят с още един. Ако те не помогнат и не направят дозите достъпни, това ще означава, че огнищата и инфекциите ще продължат да се развиват. Освен това е неприемливо развитите страни да се презапасяват с всички варианти на ваксините, докато бедните не могат да си позволят дори един.

На фона на всички тези предизвикателства и колебливата ваксинация държавите засега предпочитат да не драматизират ситуацията. Правителствата в ЕС и САЩ са наясно, че за да се създаде доверие, е необходимо регулаторните органи, фармацевтичните компании, лабораториите, научноизследователските организации да осигурят

прозрачност

на данните и да се ангажират с публичното им обсъждане с широк кръг учени и експерти. Примерно Американската администрация по храните и лекарствата проведе публична среща със своите съветници, за да обсъдят всички за и против новата ваксина и едва тогава дадоха разрешение за употреба. За първи път бяха излъчени и всички опасения на експертите, след което стана ясно, че честното и открито представяне на данните пред обществеността е по-добрият подход, отколкото да се рекламират само плюсовете.