Убийството на учителя Самюел Пати от бежанец мюсюлманин предизвика движение за солидарност

В републиката тече дебат трябва ли да има ограничения на свободата на словото и как мюсюлманите да се интегрират във френското общество

След атентата в Ница са образувани 174 съдебни процеса и са обвинени 109 души

След две схватки с тероризма базираната в Париж телевизионна продуцентска компания на Пол Морейра търси нов дом. "Време е да се преместим", казва 58-годишният разследващ журналист и документалист пред USA Today. Той разговаря с американското издание в деня на третата терористична атака във Франция от септември, когато започна и процесът срещу 14 съучастници в убийствата на 12 души от сатиричното издание "Шарли Ебдо" и супермаркет в Париж през 2015 г. Тогава вестникът публикува

противоречиви карикатури, изобразяващи пророка Мохамед,

които много мюсюлмани намират за обидни.

Независимата продуцентска компания на Пол Морейра Premieres Lignes, в чийто екип са разследващи журналисти с награди "Пулицър", се помещава в пространството срещу залата на бившите офиси на "Шарли Ебдо". Служителите на Морейра са били сред първите свидетели на атентата. Те не са засегнати при последното ужасяващо нападение на 29 октомври, когато 21-годишният Брахим Ауисауи с нож уби жена и мъж в катедралата "Нотър Дам" и друга жена в бар в Ница. Нито при терористичния акт две седмици преди това, когато Самюел Пати, учител в гимназия, намираща се в предградие в северната част на Париж, бе обезглавен от чеченец, след като показа на своите ученици карикатурите на Мохамед на "Шарли Ебдо" на фона на дискусията в обществото за светското начало,

свободата на словото

и религиозната идентичност.

Двама от служителите на Морейра обаче са тежко ранени на 25 септември, когато нападател с нож се насочва към случайни наблюдатели пред сградата, в която преди това се помещават офисите на "Шарли Ебдо". 25-годишният Захер Хасан Махмуд призна пред прокурорите, че е искал да запали сградата, защото смятал, че екипът на "Шарли Ебдо" все още работи оттам, въпреки че от 2015 г. изданието се подготвя на тайно място. Във видеоклип, открит на телефона му според прокурори, Махмуд протестира, осъжда яростно карикатурите и плаче силно.

"Това е лош момент за Франция", казва Морейра пред USA Today и допълва, че да остане в бившата сграда на "Шарли Ебдо", е твърде травмиращо.

Франция срещу сепаратизма

Убийството на учителя Самюел Пати от тийнейджър – бежанец мюсюлманин, предизвика движение на солидарност във Франция и поднови дебата за ролята на исляма в страната. Родители и учители в гимназията заявиха, че Пати е дал възможност на своите ученици мюсюлмани да напуснат класната стая, преди да покаже карикатурите.

Последва скандал. Бащата на един ученик призова за "мобилизация" срещу Пати, включително и за уволнението му, и публикува адреса на училището и името на учителя в социалните медии. Но всичко се преобърна, когато 18-годишният бежанец Абдулах Абуезидович обезглави Пати с месарски нож, докато учителят се прибирал у дома. Френските власти заявиха, че нападателят, живял на около 40 мили от училището, е помолил учениците да идентифицират преподавателя няколко минути преди да го убие. Тийнейджърът е застрелян, след като се опитал да отвърне на удара срещу властите.

Полицията откри акаунт в туитър, принадлежал на нападателя, в който той публикува снимка на отсечената глава заедно със съобщение:

"Екзекутирах едно от кучетата от ада,

които се

осмелиха да

унижат Мохамед”.

Френският президент Еманюел Макрон, който посети мястото на убийството, каза, че обезглавяването, изглежда, е "ислямистка терористична атака", извършена, защото Пати "учи на свобода на изразяване". Той добави, че терористът се стреми да "атакува републиката и нейните ценности", а след това допълни: "Това е нашата битка и тя е екзистенциална. Те няма да успеят. Те няма да ни разделят".

В следващите дни полицията нахлу в много домове из Франция в рамките на разследването на убийството на Пати. Около 15 души бяха задържани, а 51 ислямски организации са разследвани, заяви вътрешният министър Жералд Дарманин . "Враговете на републиката" няма да получат "минута почивка", каза той пред радио "Европа 1".

Не е изненада, че Франция приема много сериозно евентуална терористична атака. След нападението на "Шарли Ебдо" през 2015 г. през последните няколко години се наблюдават атаки с ножове, стачки срещу полицията на "Шан-з-Елизе" и координирано нападение в Париж, при което загинаха 130 души и бяха ранени стотици.

Но убийството в Ница стана основа на два от най-бурните дебати във Франция, които в последно време донякъде се сляха: дали трябва да има ограничения на свободата на словото и

как мюсюлманите

да се интегрират

във френското общество.

Хиляди французи се събраха в Париж, Лион и Марсилия в знак на протест срещу нападението и в памет на Пати, както и за да подкрепят схващането, че свободата на изразяване във Франция няма граници дори ако човек иска да показва изображения на ислямски пророк.

"Ние сме резултат от нашата история: тези ценности - свобода, секуларизъм и демокрация, не може да останат само думи - заяви демонстрант в Париж пред френски медии. - Трябва да ги поддържаме живи и това, че сме тук."

Кметът на Ница Кристиан Естрози реагира остро на атаките. "Ница подобно на останалата част от Франция днес плаща прекалено висока цена за ислямофашизма", каза той четири години след атаката, извършена на крайбрежната алея. "Време е Франция да се освободи от мирните правила, за да изкорени ислямофашизма на територията си. Няма да има никакъв компромис от моя страна", добави кметът и отдаде почит на общинските полицейски сили, участвали в ареста на нападателя.

Политици, които присъстваха на митингите, направиха подобни коментари. "Искам учителите да знаят, че след този акт цялата страна е зад тях - заяви френският премиер Жан Кастекс . - Тази трагедия засяга всеки от нас, защото чрез този учител е нападната републиката."

Терористичният акт предизвика

бурна омраза

в социалните мрежи. "Хора се обаждаха в полицейския участък, след като са видели коментари, които смятат за провокативни", споделя пред в. "Фигаро" френски полицай, пожелал анонимност. Потребители в интернет често изобличават "отвратителната" терористична атака пред колежа в Конфлан - Сент Онорин, където преподава учителят по история.

Други обаче лесно оправдават действията на терориста, като смятат рисунките на пророка за истинска провокация, пише журналистът от "Фигаро" Етиен Якоб.

В документ за вътрешна употреба френският вътрешен министър Жералд Дарманен изисква от специалните служби да обърнат

особено внимание

на съобщения,

разпространени

в социалните медии, съдържащи призиви за насаждане на омраза, основани на сепаратистки речи, възхваляващи тероризма, или призиви за насилствени действия. Държавата планира мерки за контраатака – създаването на звено за борба с антирепубликанските тези в социалните медии. Но преди да бъдат приети закони по този въпрос, сега е необходимо да се противопоставим на потока от коментари, насочени към разпалване на омраза, пише "Фигаро".

Всичко това се случва в контекста на висока терористична заплаха във Франция. Между 16 и 27 октомври за по-малко от две седмици са образувани 174 съдебни процеса и 109 души са обвинени в действия след атентата в Ница. 84 от тези дела са за "публично възхваляване на терористична атака" или "пряка провокация на терористични атаки" според източник от съдебната власт. Освен това има 54 разследвания за заплаха с убийство, насилие или унижение.

Друг интересен момент е, че авторите на съобщения, насочени към разпалване на омраза в интернет, са доста млади. Повечето от 109-те обвиняеми са под 50 години, а 57% са под 35 години. "Има два вида случаи: млади хора, които не осъзнават смисъла на своите изявления, но не показват никакви признаци на радикализация или дори не мислят за това, което публикуват. Има и истински радикали, които се опитват да узаконят действията си съвсем умишлено", анализира полицейски източник.

Атентатите идват и в момент, когато

Макрон начерта мерки срещу екстремизма

след поредица от терористични атаки през последните години, които според него отчасти са резултат от "контраобщество", което търси "ислямистки сепаратизъм" в противоречие с републиканските ценности на Франция. Мюсюлманите са сравнително незначително малцинство в Европа, което обхваща приблизително 5% от населението според най-новите оценки на изследователския център "Пю", базиран във Вашингтон, но във Франция изповядващите исляма са около 9 на сто от населението - най-високият процент в региона.

Макрон очерта поредица от мерки, насочени към премахване на религиозния сепаратизъм и освобождаване на Франция от това, което той определя като радикално чуждо влияние. Те включват средства за програми за борба с екстремизма и за справяне със социалните проблеми в бедните квартали, допълнителен контрол върху религиозните училища, почти пълна забрана за домашно обучение, ограничения за чуждестранни имами, пътуващи до Франция за работа, далеч

по-строги

разпоредби

за джамиите,

включително изискване имамите да са официално обучени и сертифицирани във Франция. Ислямските организации, получаващи държавни средства, трябва да подпишат "светска харта", която приема принципите на свобода на изразяване, толерантност и други аспекти, свързани с демокрацията във Франция.

Макрон обяви също, че удвоява броя на войниците, разположени в страната за защита срещу нападения, и изпрати 7000 униформени за охрана на училища и религиозни обекти.

За разлика от някои критици отвъд океана Бенджамин Хадад от Атлантическия съвет казва пред USA Today , че речта и възгледите на Макрон по въпроса задават правилния тон. "Той подчерта неотложността на борбата със сепаратизма - смята Хадад. - Всъщност става дума по-скоро за определени квартали и райони, в които нараства радикалната идеология, тъй като френските републикански идеали вече не могат да преминат в границите им. Това е повече от идеологическа борба. Говорим за загуба на територия."

Политиката на Макрон и последствията от атаката показват, че мюсюлманите отново са под национален микроскоп. Не е ясно дали това ще помогне за решаването на проблемите с интеграцията на някои мюсюлмански общности, които живеят в анклави.

И това е разговор, който може да продължи да разтърсва нацията през следващите години.