Дано Турция не тръгне по стъпките на Иран с искането сама да произвежда горивото за своите атомни централи

Възможно ли е разузнаванията на Великите сили да са проспали нещо важно в Мала Азия и изведнъж да се окаже, че Анкара е станала ядрена сила? Поне за това говори рязката промяна в поведението на Ердоган на международната сцена – от важен и лоялен член на НАТО, Турция изведнъж започна да се държи като своенравна примадона. Примадона, въоръжена до зъби…

"В нечии ръце има ракети с ядрени бойни глави, при това не една или две. Ама в моите ръце не може да има. За мен това е неприемливо",заяви Ердоган преди една година в реч пред Генералната асамблея на ООН. Какво ви говори това?

Всъщност, промяната започва доста отдавна, с публикуването на неоосманисткия трактат "Стратегическа дълбочина" на Ахмет Давутоглу – професор по международни отношения и дългогодишен министър-председател. Но Турция смени генерално посоката (и характера) си след неуспешния опит за преврат през лятото на 2016-а. Дали превратът беше истински или инсцениран? Във всеки случай, пучът свърши идеална работа на Реджеп Ердоган, който концентрира цялата власт в ръцете си. Тогава той взе и решението да купи руските зенитни ракети С-400, уж за да се брани от изтребителите F-16 на евентуални нови турски бунтовници. Оттогава отношенията между Вашингтон и Анкара тръгнаха към развод. А турският президент си повярва, че е велик: така последва интервенцията в Северна Сирия, свалянето на руски бомбардировач, намесата в конфликта в Либия, провокациите с църквата "Света София" и манастира "Хора", агресивното поведение спрямо Гърция и Кипър заради газовите находища в Източното Средиземноморие…

Коя е

истинската причина за това арогантно поведение

на Анкара?

Много е вероятно Турция да върви по стъпките на Иран в разработването на своя ядрена програма, съобщават израелски източници. Такава ядрена програма може лесно да се прикрие с развитието на цивилна ядрена програма. Не е без значение фактът, че Турция желае сама да произвежда горивото за своите ядрени реактори на атомните си централи, а след това отработеното гориво да остава на нейна територия.

Турция се стреми към разработването на ядрено оръжие – това се потвърждава и от авторитетното издание "Бюлетин на учените ядрени физици". Макар че Анкара е ратифицирала Договора за неразпространение на ядреното оръжие от 1968 година, има основателни причини светът да се безпокои от ядрените амбиции на Ердоган.

Атомният физик Джон Спакапан изтъква основната – скъпоструващият строеж на цели три атомни електроцентрали: първата - АЕЦ "Аккую" - се строи от Росатом край южния средиземноморски град Мерсин, втората централа ще се реализира от френско-японски консорциум край черноморския град Синоп, а преди две години се заговори и за проект за трета АЕЦ недалеч от границите на България. В най-напреднал стадий е

строежът

на “Аккую”,

чийто първи енергоблок трябва да заработи през 2023 година. Официалното обяснение на Анкара е, че с атомния ток страната се опитва да понижи зависимостта си от руския и иранския газ. Но според мнението на специалисти "Аккую" ще

струва скъпо и произведеният

от нея ток

въобще няма да бъде евтин. В такъв случай, щом икономическата изгода съвсем не е очевидна, значи зад проектите за АЕЦ стоят други фактори.

"Безпокойство предизвиква фактът, че Турция може да използва ядрената енергетика като прикритие за придобиването на технология за атомни бомби – пояснява Джон Спакапан. – Усвояването на технологията вече е в ход – турските специалисти вече са втората по численост национална група, изучаваща ядрена физика в Русия; там преди тях се обучаваха стотици иранци и севернокорейци."

И още нещо – от две години насам Турция активизира силно връзките си с Пакистан, който неофициално притежава ядрено оръжие.

"Имаме наблюдения как Турция проявява подчертан интерес към ядрените технологии за обогатяване на уран и получаването на плутоний – двата най-важни компонента на атомното оръжие. В този смисъл притеснения предизвиква

активното сътрудничество на Анкара с Пакистан"

– потвърждава Ари Егози, експерт в Израелския център за национална сигурност.

И това не е всичко - освен програмата за ядрено оръжие, според военни специалисти Турция развива и програма за балистични ракети. В момента в процес на разработка е ракета с обсег от 2500 км. А Ердоган нееднократно е заявявал, че иска неговата страна да има ракета с обсег от 10 000 км. Тези ракети се използват изключително като носители на ядрено оръжие. През 90-те години на миналия век турците са купили китайски технологии, които са използвани в разработките на такива ракети.

Западни служби имат информация,

че турските разузнавачи са успели да се сдобият от бившите съветски републики и с техническата документация на определен клас руски балистични ракети.

Освен това Турция планира да изгради тестова ракетна площадка и контролен сателитен център и има амбицията да разработи своя собствена космическа програма до 2023 година.

"В момента мога да твърдя, че Анкара по-скоро не разполага с боеготово ядрено оръжие" – такова е мнението на Радион Попов, бивш военен разузнавач и дипломат, специалист по Близкия изток.

Специално за "168 часа" темата коментира и д-р Добромир Тотев, преподавател във Военната академия, дългогодишен постоянен секретар на МО:

"Аз съм работил дълги години с НАТО и знам, че това е най-сериозната организация в света. Северноатлантическият пакт има много добри механизми за контрол и отчет на въоръжените сили. Изключено е, даже и политическото ръководство на Ердоган да си го е помислило, това да е възможно да стане. Сериозният отговор на този въпрос е, че придобиването на ядрено оръжие от Анкара е абсолютно невъзможно!"

И все пак да не забравяме, че

на турска територия има атомни бомби

От години. Когато пламна скандалът заради руския зенитен комплекс С-400, Ердоган заплаши, че ще изгони американците от военната база в Инджирлик. Но там се съхранява щатско ядрено оръжие.

Какво ще стане с него?

"Заплахата е сериозна, защото в миналото американците са използвали много интензивно летището в Инджирлик, а радарът в Кюреджик е изключително важен за противоракетната отбрана на НАТО. Там има около 50 гравитационни бомби от типа B-61. Това ядрено оръжие, пренасяно от бойни самолети, е използвано от НАТО като мярка за възпиране. Но самите бомби се активират със специални ядрени кодове, без които са безполезни" – пояснява Улрих Кюн, немски експерт по въпросите на сигурността, който работи в Института за

изследване на мира и политиката

за сигурност

към Университета в Хамбург.

Но ако се стигне дотам, турците биха могли да опитат да пробият кода на ядрените боеприпаси. Според експерти разкодирането може да отнеме около половин година.

Малко известен факт е, че етнически Ердоган произхожда от грузински мюсюлмани. Подсъзнателно (или напротив) турският лидер сякаш опитва да се уподоби на един друг грузинец, останал в историята със своята маниакалност.

Ще позволи ли светът Реджеп Тайип Ердоган да му се качи на главата, или все пак ще се намери някой, който да го разбуди от неоосманистките му сънища? Бъдещето ще покаже много скоро.