В града има 30% повече метеопати, отколкото в селските райони

Метеочувствителността не е болест, а нарушение в процесите на адаптация към метеорологичните условия. В повечето случаи човек може да се справи сам с подобно разстройство.

Причини за метеорологичната зависимост

Дори живеещите в градовете, които рядко ги напускат, имат по-силна връзка с природата, отколкото предполагат. Човешкото тяло е подложено на влиянието на десетки природни фактори, а вътрешните органи и системи работят, за да ги неутрализират. Факторите се променят, при което се мени и физическото и емоционалното състояние на хората, а системата им за саморегулация се задейства при всяка промяна във външната среда. Това се случва при индивидите с добро здраве.

Ако някой е подложен постоянно на стрес, изтощен е от работа, спи малко, храни се нездравословно и безпощадно експлоатира тялото си - адаптивният му потенциал намалява. Енергията му не достига, за да се приспособи бързо към капризите на времето. Тогава той започва болезнено да усеща всичките му промени.

Установено е, че колкото повече хората се отдалечават от природата, толкова по-голяма е вероятността да развият метеочувствителност. Според статистиката в града има 30% повече метеопати, отколкото в селските райони, където хората са по-адаптирани към атмосферните промени.

4 са факторите за развитие на метеочувствителност:

1. Смята се, че повишената чувствителност към времето е наследствена. Тя по-често се проявява при хора с хуманитарни таланти като поети, писатели, художници, скулптори.

2. Според съветския биофизик Александър Л. Чижевски, основател на хелиобиологията (работил и в областта на астробиологията, хронобиологията и хематологията, изучавал ефекта на йонизация на въздуха), датата на раждане също може да повлияе на метеочувствителността. Той е разработил таблица с дати, по която може да се изчисли рискът от метеопатия за всеки.

3. Метеорологичното време и космическото влияние върху Земята.

4. Собствените биоритми и начинът на живот.

Човек не може да повлияе на първите 3 фактора, но четвъртият зависи изцяло от него. Един здрав човек с правилно организирано ежедневие, установени биоритми и строг режим е трудно да се повлияе от буря, дъжд с мълнии и гръмотевици или пък жарко слънце.

Как ни влияе времето?

1. Промените в атмосферното налягане водят до колебания в кръвното налягане, налягането в кухите органи и ставите.

При понижаване на атмосферното налягане има вероятност от скокове на кръвното, болка в ставите, подуване на корема, главоболие.

Хората, преживели счупване на крайник например, често усещат приближаването на циклони и антициклони поради характерните болки в областта на травмата.

2. Температурата на въздуха също води до промени в кръвното.

Хората, склонни към алергии, могат да получат сърбеж, обрив и астматични пристъпи дори при краткосрочно излагане на ниски температури. Тази чувствителност може да стане опасна при плуване в студена вода в горещо време през лятото.

3. Повишената влажност на въздуха е неприятна за пациенти с хипертония, ангина пекторис, както и за астматиците. Тогава количеството кислород във въздуха намалява и се стига до кислороден глад. Сънливост, умора, намалена работоспособност могат да са последиците от него.

4. Движението на въздушните маси и вятърът имат ефект върху биохимичните параметри на кръвта. Учените са доказали, че няколко дни преди сблъсъка на два въздушни потока се увеличава съсирването на кръвта. Студеният вятър спомага за резорбцията на кръвни съсиреци в кръвоносните съдове, а топлият вятър влияе върху функционирането на бъбреците, концентрацията на глюкоза, инсулин и минерали в кръвта.

5. Съдържанието на кислород във въздуха има силно влияние върху състоянието ни. В атмосферата на градовете кислородът е приблизително с 1% по-малък, отколкото в селските райони. Високата влажност, смог, мъгла понякога водят до

намаляване на кислорода до критични нива

и тогава се усещат симптомите на кислороден глад.

6. Слънчевата радиация влияе върху настроението, съня и будността, имунитета, производството на хормони и дори върху риска от ракови заболявания

7. Магнитното поле и космическото излъчване влияят негативно на 50-75% от населението на Земята, но здравите хора по-бързо се адаптират към тях.

Тези фактори водят до нарушаване на биоритмите ни, проявяващо се в скокове на кръвното, сърдечна недостатъчност, главоболие, недостиг на въздух.

Установено е, че периодите на максимална слънчева активност съвпадат с увеличаване на пътнотранспортните произшествия, с обостряне на психичните заболявания, с увеличаване на инсултите, инфарктите и сърдечните пристъпи.

Да помогнем

на тялото си

да се справи

Според психолозите метеочувствителността често е резултат от болезнено отношение към лошото време в детството, което с възрастта се превръща в метеопатия. Естествено е, когато човек крачи под дъжда, да се намокри, да настине, ако навън е студено, или да прегрее в жегата.

- Полезно е да променим отношението си към случващото се навън. Не бива дъждът, кишата или вятърът да развалят настроението ни. Слушането на хубава музика, танците, спортът, срещи с приятели или любими хора, когато времето навън е лошо, са добър начин то да се преживее по-леко.

- Закаляването е основен метод за лечение на метеопатия.

Чрез умишлено излагане на тялото на природни фактори - слънце, въздух, вода и ниска температура - увеличаваме адаптивния си потенциал.

С постепенно увеличаване на продължителността и силата на въздействие на външните фактори човек става по-независим от метеорологичните условия.

- Добре е да спим достатъчно, за да заредим „батериите“ си с енергия. Най-добре това става в първата фаза на съня - от 22,00 до 00,00 часа. Малцина са тези, които си лягат в 22 часа, но в интервала до 00,00 часа е най-пълноценният сън. Късното лягане лишава тялото от жизненоважна енергия и затормозява биологичния му часовник.

Нощният живот не е характерен за хората,

неслучайно не виждаме в тъмното. Нарушаването на собствения биоритъм и режим е една от причините за развитие на болезнена реакция към времето навън.

- Струва си да пестим силите си, като избягваме конфликтни ситуации. В дните на лоши метеорологични прогнози не бива да взимаме важни решения и да имаме сериозни срещи. Ако метеочувствителността е значителна, по-добре да не шофираме.

Не е добре да се прекалява с кофеинови напитки и алкохол. За усвояване на животински протеини, мазни, пикантни, солени, пушени храни и сладкиши е необходима повече енергия.

- Неблагоприятните дни се понасят по-лесно сред природата.

Климатикът, овлажнителят или йонизаторът на въздуха не могат да заместят горския въздух - той е по-богат на кислород, отрицателни йони, фитонциди. Природата успокоява нервната система.

- Прохладният душ, лекото загряване сутрин и в средата на деня също може да облекчи състоянието.