Един от най-красивите женски портрети за всички времена се намира в римската галерия на Палацо Барберини

Когато един ден дойдете в Рим, идете в Националната галерия за старинно изкуство в Палацо Барберини. Там може да съзерцавате едно от най- красивите лица на момичета, пресъздадени в изкуството. Става въпрос за живялата през XVI век Беатриче Ченчи.

Предполага се, че нейният портрет е дело на художника Гуидо Рени. Това обаче не е сто процента сигурно. Някои експерти смятат, че въпросната творба може да е и дело на художничка, въпреки че по онова време жените не са признати в изкуството.

Каквато и да е историческата истина за картината шедьовър, едно е ясно – че в продължение на векове вдъхновява много писатели и поети. Те правят пътека до Рим, за да гледат портрета на Беатриче – знатното момиче, убило баща си граф, който я изнасилвал непрекъснато.

От Стендал и Шели до Мелвил и Дикенс – десетки интелектуалци

пътуват до Рим да съзерцават отцеубийцата,

превърнала се в национална героиня. Ражда се дори своеобразен култ към портрета на Беатриче Ченчи.

Нарисуваното през 1599 г. миловидно лице на 22-годишната девойка е малък по размер портрет – едва 64,5 на 49 см, и се намира в Палацо Барберини от 1944 г. Смята се, че младата убийца е била обезсмъртена с четка и бои в затворническите килии на крепостта “Сант’Анджело”.

Или с други думи, това е нещо като снимка на художника Гуидо Рени на осъдената на смърт девойка. Както се вижда ясно от портрета, на който е “щракната”, Беатриче е обърната към зрителя с умолителен и невинен поглед – като на човек, който очаква безмилостната си съдба.

И до днес портретът на Беатриче Ченчи очарова заради многото загадки около нейната екзекуция.

Как е възможно наследничката на една от най-знатните и богати фамилии в Рим да си отиде по толкова жесток начин? Беатриче е дъщеря на Ерсилия и на граф Франческо Ченчи, известен като насилник и безмилостен човек. След смъртта на майка си тя е пратена в манастир, но на 15 години се връща в семейството си. Малко след това баща є се жени повторно за вдовицата Лукреция, от която няма други деца.

Граф Франческо затъва в дългове, заради което е съден и пратен за известно време в затвор. Само и само да не плаща зестра за Беатриче, той є забранява да се омъжи. Стази цел я затваря заедно с мащехата є в малка крепост в Петрела Далто.

Беатриче умолява чрез писма братята си да й помогнат, но без резултат. Едно от писмата попада в ръцете на графа, който освирепява от гняв. През 1597 г. Франческо, затънал в дългове и преследван от кредитори, се укрива в замъка в Петрела, водейки и двамата си сина. Животът на Беатриче се превръща в ад.

Баща й я бие и изнасилва непрекъснато

Беатриче вече не може да търпи, затова се уговаря с мащехата, с братята си и с пазача на крепостта да убият Франческо. На третия път заговорът им успява и графът е убит след удари по тялото и главата. За да прикрият убийството, заговорниците решават да симулират случайно падане на графа от крепостта. 

По-късно тялото му е открито в зеленчукова градина отдолу. Семейството не участва в погребението, а вместо това се връща в дома си - Палацо Ченчи в Рим.

Първоначално не се прави разследване на смъртта на графа, но започват да се разнасят слухове и така се стига до ексхумиране на трупа на Франческо. Намесва се дори папа Климент VIII. Аутопсията показва, че Франческо не е загинал от падането. Така заговорниците са разкрити и измъчвани, след което подложени на процес.

Кръстосват шпаги най- известните адвокати по онова време.

Кардинали и защитници молят папата

да помилва жените, но той е непоколебим,

още повече че вижда начин да се саморазправи веднъж завинаги с най-видната фамилия по онова време. Светият отец не им позволява дори частна екзекуция, въпреки че като знатни хора те имат право на нея. Най-малкият брат, който не е участвал физически в заговора, е осъден на каторжнически труд и е принуден да гледа екзекуцията на близките си, завързан за стол.

Екзекуцията на Беатриче, мащехата и по- големия є брат е извършена на площада пред крепостта “Сант’Анджело”. Сред публиката са и художниците Караваджо и Орацио Джентилески, както и невръстната му тогава дъщеря Артемизия, която също става художничка. Голяма жега мори зрителите по време на екзекуцията, мнозина дори умират от слънчев удар.

Първа е обезглавена със сабя мащехата Лукреция, а след това Беатриче. После идва ред на брат й Джакомо, който първо е измъчван с различни инструменти, а после разчленен.

Мнозина се питат – защо Караваджо, Орацио и Артемизия Джентилески са били на екзекуцията?

Предполага се, че художниците по онова време са присъствали на зловещите церемонии, за да уловят “анатомичното” превъплъщение на драматичните моменти на страдание.

Така те можели да ги предадат в творбите си най-реалистично. Емблематичен пример за това е шедьовърът на Караваджо “Давид и Голиат” (намира се в галерия “Боргезе” в Рим), където напрежението след обезглавяването е предадено изключително реалистично. 

Изследователи на изкуството обаче все още се чудят дали наистина произхождащият от Болоня Гуидо Рени е могъл да види и нарисува Беатриче Ченчи – според някои твърдения той идва в Рим за пръв път през 1600 г., или година след екзекуцията. Кога тогава е виждал красивото момиче?

Според някои теории портретът е дело на Джиневра Кантофоли. Нарисуваната от нея картина “Глава на момиче” наподобява изключително много портрета на Беатриче – изглежда сякаш са направени от една и съща ръка.

Мнозина предполагат, че приписването на портрета на Беатриче на известния тогава Гуидо Рени повишава стойността му. Жените не са признавани по онова време в изкуството.

Затова и днес витае въпросът – кой нарисува портрета на Беатриче Ченчи?