- Лакомията съсипва България, смята скулпторът, който 20 г. е работил в САЩ

- Трета година той и жена му споделят хляба с жителите на селото

- Депутатството е най-слабата роля в живота ми, казвал баща му, който участва във Великото народно събрание

“Лакомията съсипва България. Това не е само при нас, но ние сме малка страна. Като си лапал, лапал, накрая излизаш като едно мазно петно - няма как да остане скрито. Само се чудя как живеят такива хора след толкова охулване? Аз бих се удавил! Нямат достойнство за пет пари.”

Така Красимир Слабаков, големият син на незабравимия актьор и депутат от Великото народно събрание Петър Слабаков, вижда основния проблем на България и причината вече толкова години все да сме в преход.

“Откакто се помня,

народът и държавата

не са играли в един

отбор”,

пали се 65-годишният скулптор. Дори от китното странджанско село Фазаново, в което живее със съпругата си Мария от доста години, се усеща бунтарският дух на Слабакови. “Чуя ли думата партия, се хващам за кобура. Партията са хората в нея и те трябва да поддържат определена хигиена. В това е проблемът. Аз остарях, но не правя компромиси със себе си. Имам едно име и се гордея с него, така възпитавам и децата си. Предпочитам да сме честни и да живеем по-скромно, отколкото да имаме повече, но после потомството да се чуди как да се преименува и да се срамува от дедите си”, казва творецът.

Твърди, че е от хората, които са били доста дейни през годините, но без да е членувал в партия. “Симпатизирал съм на определени политици, обаче аз самият съм от измамените камили. Спал съм по жълтите павета, нямаше митинг, на който да не съм присъствал. Но се намери кой да яхне цялата дандания, а народът беше дойна крава”, спомня си Красимир Слабаков събитията от 90-те години на миналия век.

“Сега май пак натам отиват нещата, но съм оптимист, защото има много млади и образовани хора, които са далеч от старите муцуни. Навремето викахме: “Кой не скача, е червен". А сега трябва да се изрежда “Кой не скача, е червен, син, жълт, оранжев”. Май само трябва да подскачаш.

Появиха се по

протестите стари

муцуни, но децата

не са глупави

Нека ги оставим те да си създадат държавата. Интелигентни са, на светлинни години от простотията”, убеден е големият син на Слабака.

И той, и Мария са единодушни, че ако не друго, то коронавирусът ни направи услугата да задържи поне за малко младите хора в България. “Ние, по-възрастните, сме заразени с онзи бацил - расли сме с него, моделирано ни е съзнанието. Затова смятам, че е време младите да си направят държавата. Не бива да живеем с настройката да оцеляваме, а да градим”, убеден е Слабаков.

Спомня си, че навремето, когато баща му Петър Слабаков се впуснал в политиката, имал вяра, че нещо може да се промени, но след излизането си от парламента (той бе депутат в 7-ото велико, а след това и в 37-ото НС) признал, че това всъщност се оказала най-слабата роля в живота му. Казвал още, че на пръсти се броели смислените неща, направени от депутатите.

“Покрай Слабака бяхме начело на всички митинги.

Вкъщи се печатаха

значки, фланелки,

знамена на СДС.

Ставах сутрин в 5 ч

и четях цялата преса. Но разбрахме, че една върхушка яхва събитията, а ние няма да видим скоро демокрация, че от нас нищо не зависи”, казва Мария. И тя е убедена, че е дошло времето на младите. “Те трябва да са отпред на митингите, не такива, които 30 г. са се въртели по различни партии.”

Красимир и жена му не искат да се връщат назад в годините, защото се чувстват излъгани и това е една от причините навремето той да поеме към Америка. Страхувал се най-много какво ще каже баща му, но Слабака одобрил решението му. “Баща ми отсече: “По-добре, че не сте в България. Като те знам какъв си, щеше да лежиш по затворите или щяха да те претрепят някъде”, разказва Красимир.

През 1991 г. той е поканен да работи в Щатите по дизайнерски проект. Първоначално тръгва сам за 3 месеца, после престоят се удължава на година, а след това при него пристига семейството му. Слабакови остават в Щатите 20 г., а един от най-вълнуващите проекти на скулптора, който е и дърворезбар, е реставрацията на имението на модния диктатор Джани Версаче.

Когато отиват в Америка, децата на Слабакови са малки. Дъщерята Боряна е на 8 г., а синът Стефан- на 13, току-що изкарал първи курс в гимназията за приложно изкуство в София. Завършва живопис в Щатите с отличен. Боряна пък взема 2 г. за една, увлича се от морска биология, става професионален гмуркач.

“За нас в Америка беше по-трудно, отколкото сега за младите. С изкуство се занимаваше само Красимир, аз работех в казино, макар че дори не бях играла карти преди това. Бях супервайзър и това беше единственият постоянен доход на семейството,” казва Мария, която художник и дизайнер.

Вече трета година Слабакови споделят хляба с жителите на Фазаново.

Досега Мария и

Красимир са раздали

над 6500 хляба

на хората в селото. Започват с по един на седмица, а от половин година раздават по два, за да може възрастните жители да изкарат седмицата, без да се тревожат за насъщния. Това става възможно благодарение на кампанията на Слабакови “Сподели хляба”. Тя включва продажба на чаши от бамбукови нишки, чийто дизайн е по проект на Мария и Красимир. На тях има надпис “Сподели хляба” на няколко езика, подписите на двамата и герба на Фазаново. Изработени са в Китай по поръчка на Слабакови. Миналата година семейството успява да поръча 2000 чаши. Всяка е с цена 15 лв., 5 от които отиват за благородната инициатива.

“С всяка закупена чаша се осигуряват пет хляба за жителите на Фазаново. Пуснати са за продажба в няколко плажни бара, разпространяваме ги и по изложбите, които правим”, разказва Мария.

Отскоро Слабакови се договорили с фурната, която пече хляба, да носи самуните в селото. Така бабите и дядовците получавали топъл хляб. Примерът на артистичната фамилия се оказва заразен. Имало немалко случаи, в които анонимни дарители направо плащали по 40-50 хляба директно във фурната с желание те да бъдат доставени на жителите на Фазаново.

В началото хлябът вървял с вестник, който Мария и Красимир сами списвали и принтирали. В него имало полезни съвети, рецепти, новини за региона. Сега Слабакови са замислили да го заменят с радио. Наумили са си да възстановят радиоточката в селото, а Красимир имал достатъчно стари радиоапарати, които да монтира в къщите на фазановските баби. “Така ще имат актуална информация, ще слушат местни новини”, казва той.

Освен в ателието си скулпторът обича да се задържа и в градинката, където със съпругата си отглеждат невероятно вкусни домати. “Раздаваме на приятели, много са доволни. Имаме си и тиквички, камби, дини и пъпеши. Засели сме царевица, ягоди”, казва Слабаков. Мария пък го хвали, че наскоро успял да поправи стар мотор от 1939 г. и да го подкара отново. С него Красо, както съпругата му обича да го нарича, ходи до галерията на семейството в Лозенец. В нея могат да се видят картини на сина им Стефан, който е художник и живее в Маями със семейството си. Галерията, наречена “Концепт артстудио Слабака” е популярно място.