Имаме няколко ясно обособени протестни племена, всеки със своя територия, ритуали, остава да си произведат тотем, на който да се молят, коментира социалния антрополог

Имаме разделено общество и конфликт, който ескалира. Конфликтът между ключови институционални фигури зададе тон на гражданите. Това което ме притеснява е липсата на удържаща структура, която да култивира енергията на улицата в съзидателно действие. Когато я няма, енергията тръгва в разрушителна посока, каза социалният антрополог Харалан Александров по "България он еър".

Според него за съжаление президентът не играе ролята на обединител и удържаща структура, което да позволи диалога, а това е очакването към тази институция. Но имахме пример за добра интервенция на авторитетна институция в лицето на Конституционния съд, който ясно постави граници и каза кое поведение е допустимо и кое не е.

По думите му останалите институционални актьори са прекрачили много граници, което ни е довело до сегашната ситуация.
"Юмрукът е комичен и патетичен жест. Сигурно е, че има много натрупано напрежение. В този смисъл протестите имат и терапевтичен ефект. Ние бяхме инфантилизирани, поставени в положението на деца, които трябва да изпълняват ясен алгоритъм на поведение - за целите на нашето собствено здраве. В цял свят след принудителните ограничения на нашата свобода заради пандемията избухна гняв, много често отричащ фактите. Много хора отказват да приемат реалността", обясни Александров.

Според него в момента се забелязва групов регрес сред хората - невъзможност за зряла комуникация, трудност за приемане на друга гледна точка, вкопчване в собствената ти версия, което винаги се облича във възвишения език на борбата за справедливост. Това го виждаме и от двете страни, виждаме го и в част от медиите, и в този

разгул на омразата, който се

вихри в социалните мрежи.

"Обществото е разделено и е на ръба на симетрична ескалация - колкото по-ербап се държи едната страна, толкова повече ербап се държи и другата. Следващата стъпка е да се разпадне обществото на племена. Вече имаме няколко много ясно обособени протестни племена, всяко си има своята територия, която си е превзело, започват да си произвеждат ритуали, следващото е да си създадат тотем, на който да се молят.

В началото видях много симпатични млади хора, някои от които мои студенти и ми се щеше да вярвам че това ще е движение към развитие. Все още има много позитивна енергия в България, въпросът е как да бъде мобилизирана за целите на истинската промяна", подчерта социалният антрополог.

Той каза, че това, което притеснява голяма част от хората, в това число и него, е че персоналната промяна не означава системна промяна. Смяната не едни актьори в определени роли не означава, че ще се промени стила на поведение.

Идеята за рестарт е много наивна, в този свят се стъпва върху традициите. Не можеш да занулиш света и да започнеш на чисто. Това е нещо, което се учи в семейството.

Българското семейство не се справя

особено добре с диалога между поколенията.

Твърде често децата разрешават проблемите си с бащите през политиката, отиват да крещят срещу правителството, за да не се скарат с родителите си.

Семейството, обществото и управлението са в дълг към следващото поколение, защото се провали в това да го интегрира. Това се дължи на двойните стандарти, на запушването на възможностите за развитие, на дълбоко патриархалната политическа и институционална култура в България, каза Харалан Александров.

Той добави, че поколението, което е социализирано в Европа, има съвсем различна постпатриархална версия за света и за него не е достатъчно да има добър и загрижен "патриарх" в лицето на премиера, който на всеки раздава по нещо, гледа всички да държи щастливи, не ги бие, въпреки че има такова очакване към него и ги възприема като палавите внучета, които са се покатерили на главата му, дърпат го за ушите.

"Това поколение вярва, че светът е поле за конкуренция и борба, то има съвършено различни конфликти, един от които е отчаяната нужда за себеизява, да бъдат харесвани. Ако този стремеж не може да бъде удържан вече само в социалните мрежи - не е достатъчно да си правиш селфита - в един момент тази съревнователност прелива на улицата".

"Правителството не предприе репресивни мерки. Сега е много популярно да се твърди, че у нас има полицейска държава. Диктатура и репресия има в Беларус. Борисов не е Лукашенко", отбеляза Харалан Александров.

Сравнително лесно е да смениш един премиер и управляваща група с друга, но това е промяна от първи ред, много по-сложно е да се случи промяна от втори ред - да смениш логиката на вземане на решение и режимите на социално участие, посочи социалния антрополог.

Според него "протестът е нещо като временна революционна власт - на революционния колектив, който е установен върху няколко територии, той се движи из територията на столицата и си харесва нови пространства на властта и ги пожелава. Това е някаква квазиреволюция, която се опитва да се състои не особено успешно."

Революцията е състояние, в което светът се разделя на добра и лоша част, става невъзможно да се видят нюансите, да се води диалога и

в момента в който някой не е с теб той бива

нападнат, нахейтен и обявен за предател и негодник.

Този тип морален нарцисизъм - раздаване на морални оценки са характеристики на превъзбудения революционен колектив.

В нормалния ни живот ние периодично имаме нужда да регресираме, тоест да спрем да сме отговорни индивиди. Това се постига в нормални условия, когато отидеш на концерт и куфееш, или отидеш на мач и си част от една агитка. Тъй като тези събития бяха забранени, енергията на първичното социално участие се натрупа и изля на улицата, добави Александров. Това според него не отменя, че има основателни критики към управлението, елементи на завладяна държава и че промяната закъснява в България. Но диалогът изисква да си върнем нормалния разум, а

революционния колектив е в тоталитарно

състояние на ума, той е като Ким Чен Ун,

има наши и ваши, всяка друга гледна точка не може да бъде чута, каза Александров.
Когато започне да е възможен диалогът, енергията на промяната ще тръгне в добра посока. Другият вариант е да се превърнем в общество от враждуващи племена, а не мисля че някой го иска, а и че нашите геополитически съюзници ще допуснат това да се случи, заключи социалният антрополог.