Истерията COVID-19 наистина промени психиката на хората по света. Има да се притесняваме за твърде много неща и сякаш се отнасяме нехайно към загубата на големи личности, които с делата си са променяли световната история.

Джеки Чарлтън беше от онази порода велики люде. С изявите си на терена той е възпламенявал емоциите на милиони футболни фенове по целия свят. С него "Лийдс" изживя най-славните си времена, които днес приличат по-скоро на някаква приказна история като тази за рицарите на крал Артур.

Пак с негова помощ Англия спечели световната титла през 1966 г. - постижение, което островитяните не могат да подобрят до ден днешен. Джеки Чарлтън със сигурност заслужаваше всички възможни почести на погребението, след като си отиде от този свят на 85-годишна възраст. Британецът беше диагностициран с лимфом, а се бореше и с деменция. Толкова велик футболист

не заслужаваше

да се мъчи

прикован на легло

и смъртта в неговия случай беше по-скоро избавление. Чарлтън живя бурно, срещна много велики моменти по пътя си, достигна дълбока старост... Да, той определено беше късметлия в живота.

А всичко за брата на Боби Чарлтън можеше да се развие другояче, ако навремето беше слушал съветите на баща си да ровичка в земните недра, докато го държат краката и белите му дробове са в изправност. Бъдещата футболна легенда започва работа като миньор в мината, където от много години се подвизава и татко му. Някъде по това време го канят да се пробва в местния футболен клуб "Лийдс", защото правилните хора са видели заложбите му по време на кварталните мачлета.

Младият Джони (Джон е рожденото име на футболната легенда) първоначално не откликва на офертата, може би повлиян от бащините съвети. Но работата в мината е трудна, а парите са малко. Снажният младок решава, че ще става полицай и в същото време се съгласява да се пробва на футболния терен. Случва се така, че и двете интервюта за нова работа са в един и същи ден, а доскорошният миньор избира да отиде на стадиона. И там се ражда легендата "Джеки Чарлтън". С белия екип той изиграва невероятните 629 мача и печели веднъж всички домашни турнири, както и два пъти Купата на панаирните градове.

Пътят към върха обаче е осеян с множество капани, а началото е трудно. Легендите гласят, че щом го взимат в първия отбор на английския тим, треньорът му там Рейч Картър му нарежда още в дебютния мач като титуляр "да провери колко бързо може да започне да куца централният нападател на противника". Джеки Чарлтън никога няма да забрави тази заповед и през следващите години ще се превърне в лидера на

една от най-грубите защити в Европа за всички времена

Големият му проблем в първите години е постоянното съревнование с брат му Боби, който е сред младите звезди на "Манчестър Юнайтед". Дори се явява възможност талантливият Джони да се събере с брат си в тима на "червените дяволи", но мениджърът им Мат Бъзби решава да вземе друг играч. Провалът на сделката е тежък удар за по-големия Чарлтън и той тръгва по ръба на бръснача. Купонясва до зори и не си дава много зор на тренировките. Кариерата му е на косъм от провал.

Сватбата с красивата, но и много отговорна Пат Кемп променя Джеки Чарлтън към добро и той се отказва от бурния си нощен живот. След това някак успява да се примири със себе си и обещава на треньора да възвърне отговорното си отношение към тренировъчния процес.

Обещанието

е изпълнено,

а "Лийдс" започва да печели трофеи. Чарлтън единствено не успява да се отърве от грубостите, с които респектира противниковите нападатели. Макар че и сам пати от зверските влизания на терена.

Паметен ще остане мачът на неговия "Лийдс" с "Валенсия" в турнира за Купата на панаирните градове. Испанците вадят балтиите и впечатляват неприятно дори закоравелите английски грубияни. Самият Чарлтън

получава

тежко кроше

от противников играч и разярен хуква да го гони по целия терен. В това време играчите на двата отбора заформят масово меле. Налага се полицаи да нахлуят на терена, за да потушат скандала. Британският защитник е изгонен и срещу него започва разследване. Наказанието му е 20 лири, тъй като главният съдия се застъпва за него и в доклада си пише, че не той е инициатор на грозните сцени.

Разследване срещу великия бранител има и по-късно, когато заявява в интервю, че записва в свое черно тефтерче имената на футболистите, на които иска да отмъсти заради груби нарушения срещу него назад в историята. Скандалът се раздухва мълниеносно и се налага Джеки да се оправдава, че няма подобно тефтерче, но в главата си наистина има черен списък с хора, на които би направил нещо лошо по време на мач.

Любопитна подробност от неговата футболна биография е, че той е поканен в националния отбор късно - преди да отпразнува 30-ия си рожден ден. За сметка на това

началото е

повече от ударно

Чарлтън влиза в игра при равенството 2:2 срещу Шотландия на 10 април 1965 г. И след това играе в 15 от 16 мача, които класират Англия на световното. На домашния мондиал бранителят също е неизменен титуляр и заедно с брат си Боби имат уникалния шанс да видят в прегръдките си световната титла.

Годинките си минават и снажният британец осъзнава, че вече не е на висота и трябва да се откаже. Но продължава в треньорската професия. Именно като наставник на ирландския национален отбор той има интересно преживяване и с участието на националния отбор. В кървавата квалификационна група за европейското първенство ирландците водят яростна битка с родните национали за първото място. Българите играят отлично и се нуждаят само от точка в последния си мач срещу Шотландия, който на всичкото отгоре са играе на родна земя. 60 000 се събират на ст. "Васил Левски" в очакване на предстоящия празник. Напрежението е огромно и двата отбора едва не спукват топката от джаскане чак до 87-ата минута, когато гостите повеждат с 1:0. Нашите тръгват на щурм, но зрелищните мелета пред вратата на шотландците не дават резултат. България е сломена, но на друго място в Европа имат повод за радост.

Ирландците направо не могат да повярват, че отиват на европейско. Не може да повярва и техният треньор, който според легендата се отчаял и загасил телевизора малко преди края на мача в София, за да отиде на риба. По-късно го намерил ирландски спортен журналист, който

му съобщил радостната вест

Според друга романтична версия на случилото се Чарлтън праща каса шампанско на треньора на Шотландия Анди Роксбърг. Други разказват, че всъщност в касата имало уиски, а шотландците върнали подаръка с мотива, че са го направили заради собствения си имидж, а не заради просперитета на друга държава.

Вече е твърде късно да се прави старателно разследване, а и не е нужно. Джеки Чарлтън си върши перфектно работата и като треньор, класирайки Ирландия и на световно първенство. За заслугите си е избран за почетен гражданин на Дъблин, която чест е оказана на англичанин за първи път от 1854 г. насам.