Бяха млади, талантливи и много успешни. Светът беше в краката им. За подобен род момичета със завист казваме - родени са под щастлива звезда. И после в рамките на осем дни кулата от успехи, радости, мечти се срина. А след разпръскването на пепелта настъпи вечен мрак.

Световните шампионки Лара ван Руйвен и Екатерина Александровская вече не са на тази земя. Дано след края на живота има друго, по-хубаво място, защото те го заслужават. Лара умря на 27, а Екатерина на 20. За краткия си земен път успяха да стигнат до световния връх в спортовете си и да накарат хиляди момчета и момичета да искат да са като тях. Всички ги обичаха заради слънчевите усмивки и липсата на високомерие, което често върви ръка за ръка с успехите в спорта.

Съдбата обаче не се вълнува от това кой е красив и кой е грозен отвътре.

Идва и отнема животи и радости

с безпристрастност, която е тренирана още от сътворението на света. Онази с косата дойде първо за световната шампионка по шорттрек Лара ван Руйвен. И както често се случва в живота, лошото връхлетя изневиделица. Холандката, която спечели титлата на 500 метра на световното в София миналата година, се подготвяше на високопланински лагер за следващите предизвикателства. Прилоша й, припадна и никой измежду съотборниците й не беше способен да помогне.

Седмица по-късно световната шампионка по фигурно пързаляне Екатерина Александровская полетя от шестия етаж и отново нямаше шанс да бъде спасена. И двете момичета бяха болни, но в първия случай страдаше тялото, а във втория психиката. Лара бе покосена от рядко и изключително агресивно автоимунно заболяване, а руската фигуристка така и не успя да се пребори с жестоката депресия, която изсмука жаждата й за живот.

Холандката Ван Руйвен повече от всичко обичаше живота и живееше с вярата, че хубавото за нея тепърва предстои. Но не се получи така. По време на спортния лагер край френския град Перпинян тя

усеща слабост в краката и силно замайване

В началото лекарят на отбора решава, че става дума за преумора от интензивните тренировки, но състоянието на младото момиче бързо се влошава. Налага се спешна хоспитализация, а изследванията буквално сразяват всички от холандския национален отбор по шорттрек. Тяхната любима съотборничка е покосена от автоимунно заболяване, заради което пациентката получава много въгрешни кръвоизливи. Следват две тежки операции, но сърцето на шампионката не издържа и тя заспива завинаги на 10 юли.

"Ужасно много ще ми липсваш, скъпа Лара", проплаква голямата й конкурентка в шорттрека Сузане Шултинг. С нея скърби целият спортен свят. В родината на Ван Руйвен

още не могат

да повярват,

че един млад живот е бил погубен по толкова категоричен и жесток начин. В нейните среди я наричаха пантерата не само заради цвета на каската й, но и за изключителната хищност, с която преследваше победата. Лара е още на 15, когато се зарича да постигне нещо наистина голямо в спорта.

"Мечтая един ден да се изправя рамо до рамо с непобедимите корейки на леда и да ги победя във важно състезание. Всъщност това

не е мечта,

а цел и аз ще я изпълня", казва тогава самоуверената хлапачка.

11 години по-късно тя успява да превърне в реалност своето обещание по време на световното в зала "Арена Армеец", превръщайки се по този начин в първата световна шампионка на Холандия.

Златният й медал предизвиква истинска сензация в родината й, защото преди това Лара не е сред големите звезди на националния отбор. Успехът в София

я изстрелва в

съвсем друга орбита

Всички искат да я пипнат, да се снимат с нея, за да си откраднат поне малко от звездния й имидж.

"Страхотно е да усещаш цялата тази любов на феновете. Самата аз се чувствам горда, че сбъднах голямата си мечта. Сега обаче идва по-трудната част. Ще направя всичко по силите си да защитя световната си титла и да докажа, че успехът не е бил плод на моментен проблясък", закани се в началото на годината Ван Руйвен. След това новият коронавирус тотално срина всички планове на спортния свят, но красивата холандка обещаваше да не се поддава на всеобщия страх и да се върне още по-силна, след като залите отново започнат да се използват за състезания. Болестта й попречи да изпълни и това обещание. Роднините на Лара забраниха на лекарите да дават информация какъв точно вид е било автоимунното й заболяване и помолиха да бъдат оставени на спокойствие в този тежък момент.

Също от уединение се нуждаят близките на Екатерина Александровская, които едва ли някога ще разберат

какво се е случило

в главата на красавицата,

че да отнеме живота си преди да е отпразнувала 21-вия си рожден ден. Човек няма как да не се замисли колко жесток и безсмислен е актът на самоубийство. Нямаше ли как Екатерина да дари жизнената си сила на Лара, която повече от всичко на света искаше да живее? Но никой няма право да обвинява младата рускиня, че самоволно се качва на парапета и полита от балкона на собственото си жилище. Да, тя също е била болна и макар медицинската апаратура да е неспособна да покаже на екрана този вид заболявания, това не означава, че тях ги няма и не отнемат животи.

Екатерина не успява да се справи с високите изисквания на руската школа, но през 2016 г. идва изгодна оферта от Австралия и

младата спортистка приема на мига

В новата си родина тя се развива повече от добре и в партньорство с Харли Уиндзор двамата печелят титлата на световното първенство за юноши и девойки през 2017 г. След този успех всички очакват двойката да продължи успешния си път към върха, но Екатерина започва да губи почва под краката си. Тренировките са твърде изморителни, а отговорността твърде тежка за понасяне. Кошмарите изместват радостните моменти от живота й. Тя решава да се прибере в Русия, за да лекува психиката си. Среща се с психолози, които явно не успяват да помогнат.

Според руските медии Екатерина

започва работа

в стриптийз клуб

и вероятно е употребила голямо количество алкохол в нощта, в която решава да сложи край на живота си. След като научи трагичната вест, бившият й партньор разкри дълго пазена тайна.

"Екатерина имаше пристъпи на епилепсия и се страхуваше, че някой от тях ще я застигне по време на състезание. Опитвах се да я убедя, че трябва да продължи да си пие лекарствата и да тренира. Самият аз страдам от тежка астма, но с помощта на медикаментите водя нормален начин на живот", разкрива Харли Уиндзор. И бърза да се оправдае, че не е знаел колко точно са тежки психичните проблеми на неговата бивша партньорка. Явно никой не е знаел или не се е интересувал, а сега е късно за вайкане.