Сред множеството неизяснени моменти от живота и дейността на Васил Левски е и въпросът за годината на неговото рождение. Преди две години в османските архиви в Истанбул бе открита снимката, по която турската полиция го е издирвала. И тя може да хвърли светлина върху въпроса за възрастта, на която Апостола е заловен и обесен, но въпреки това

не е изследвана подробно,

смята бившият следовател Благой Емануилов.

На лицевата страна на снимката е образът на Дякона. На обратната страна има изписан текст на османски турски. В превод той гласи:

"Снимка на дякона Васил Левски от Карлово. Понастоящем майка му се намира в същия град. Тъй като един зъб на горната челюст под мустака стърчи навън, устната му е леко повдигната. С риж мустак, среден на ръст, със светлосини очи, на 25 – 26 години."

Отбелязано е, че фотосът се съхранява в Османския архив към Дирекцията на държавните архиви при президентството на Република Турция (Истанбул).

Посочено е, че преводът е на проф. Орлин Събев от Института за балканистика към БАН.

"Онова, което може да се каже за тази снимка, е, че тя е типичен полицейски документ. Документ за разпознаване. Неговото предназначение е да спомогне и улесни залавянето на най-опасния враг на империята - Васил Левски. Характерното тук е, че наред с лика на издирвания се посочват и белезите, по които да бъде разпознат", категоричен е Емануилов.

На пожълтялото парче хартия

са изписани

характеристиките на Васил Левски, включително и годините му. За да ги посочи, полицията е убедена в тяхната точност, тъй като чрез тях се е надявала да стигне до революционера.

"Информацията за споменатата му възраст – 25 – 26 години, е напълно вярна. В полицейски документ тя не може да бъде друга. А това означава, че към момента на попадане на снимката в ръцете на заптиетата Васил Левски действително е бил 25 – 26-годишен", твърди Емануилов.

Няма обаче данни кога са се сдобили с нея. Изтъкваните становища са твърде много и най-разнообразни. Крумка Шарова например в книгата си "Поп Кръстьо Никифоров и Васил Левски. Пътят на едно предателство" сочи, че самият поп Кръстьо е предал портрета на бунтовника на турските власти, когато е задържан на 18/19 ноември 1872 г. А в романа си "Апостолът на свободата" Мърсия Макдермот пише, че на 3 октомври 1872 г. турска потеря претърсила град Котел, търсейки Васил Кунчев. И

на поп Иван показали снимката на дякон Игнатий

и го попитали виждал ли е такъв човек в града им.

Със сигурност турската полиция е положила усилие да се снабди със снимка на баш комитата, който буни държавата. Според бившия следовател Благой Емануилов това е станало през лятото на 1872 г. През юли с.г. за велик везир е назначен Митхад паша. Той е бил върл противник на революционното движение в България и е издирвал негови дейци. Възможно е известна помощ в тази насока да е оказала и европейската агентура.

Но както и да се е случило, този полицейски документ доказва, че през лятото на 1872 г. Васил Левски е бил на 25 – 26 години. А това означава, че е роден през 1846 – 1847 г. Означава също, че когато на 5 януари 1873 г. казал пред турския съд, че е на 26-27 години, той е казал истината. А когато през лятото на 1869 г. в с. Брестовица, Пловдивско, Васил Левски е определян като "момче" на 20 – 23 години, преценката на хората, които са го укривали, е била вярна.

"Затова за установяване на историческата истина въпросната снимка трябва да бъде изследвана сериозно. Но не от историци. А от опитни полицейски служители", категоричен е Емануилов.

Защо обаче

се е наложила

годината 1837-а?

Първият биограф на Левски е Георги Яковлев Кирков, чичо на известния си съименник социалист. Той пише, че Апостола се е родил около Петровден на 1837-а, но не е посочил от какви източници е почерпил данните си.

Следващите, проследили живота на баш комитата - Захари Стоянов, Стоян Заимов и още много биографи, изобщо не се спират на този въпрос. Не полагат никакъв труд за уточняване на годината, в която е роден той, а я вземат наготово от Георги Кирков. Захари Стоянов дори пише, че Васил Кунчев е бил 18 – 19-годишен, когато е подстриган за монах навръх Света Екатерина на 1858 г. (24 ноември).

Тоест е роден около 1840 г. Други вземат данни от спомените на сестра му Яна Кунчева-Начова, зет му Андрея Начов или братовчед му Васил Карагеоргиев, но те не са еднозначни.

Но 1837-а е приета като меродавна от историците и историческата наука. Затова всеки път на 18 юли в цяла България, а и извън нея се отбелязва годишнината от рождението на националния ни герой, като начало на това летоброене е 1837 година.

В по-ново време обаче се появяват учени, които опонират на придобилото гражданственост мнение. Единият е Георги Туртуриков от Стара Загора, юрист и историк, който издава книгата си "Възкресението на Апостола 1846 – 1873" през 2006 г. Въз основа на анализа на редица факти и събития той излиза с тезата, че Васил Левски е роден през 1846 година. Доказателства открива в писмата до Любен Каравелов (р. около 1834) и Димитър Общи (р. 1835), в които

Апостола ги нарича

“бай Каравелов” и “бай Димитре”

и това свидетелства за разлика във възрастта между тях. Тук обаче може да се опонира с контрааргумента, че дякон Игнатий използва в писмата си обръщението "бай" и към Сава Кършовски (р. 1847) и Кирияк Цанков (р. 1847).

Вторият факт, на който Туртуриков обръща внимание, е, че биографите на Дякона Димитър Т. Страшимиров и Иван Унджиев говорят за родени през втората половина на 40-те години на ХIХ век като за негови връстници.

Трето обстоятелство според старозагореца е, че в писмо от 1 януари 1872 г. Любен Каравелов описва необходимостта от издаване на паспорт на "важен за революционната организация човек, който се намира в България". Описанието му отговаря на това на Левски, а възрастта е 26 г.

Авторът цитира и Иван Унджиев, че когато през 1863 г. Левски се завръща в родното си Карлово, "едва наболата му брада му придава мъжествен вид". Ако е роден през 1837 г., няма как това да е истина.

“За едва набола брада

е разбираемо да се говори при един 17-годишен младеж, какъвто е Дякона по това време според изложената от нас версия, но за такава брада при един 26-годишен вече зрял мъж (според общоприетата версия) това е, меко казано, необмислено", пише Туртуриков.

По същия въпрос работи и историкът д-р Видин Сукарев от Пловдив. По време на национална научна конференция по случай 125-годишнината от Съединението на България през 2010 г. изследователят твърди, че не може да се има пълно доверие на първия братовчед на Апостола - Васил Генчев Караиванов, чиито разкази имат най-голям принос при установяване на датата 1837 г. Причината - самият

Караиванов е роден десетина години по-късно

и няма как да "помни" събития около появата на бял свят на Дякона, казва Сукарев. Изследователят излиза със заключението, че годината трябва да се коригира на 1843-та.

Позовава се на описаното в изданието на българската община в Цариград - в. "Съветник", размонашване на Игнатий. За него се знае, че е било на Великден 1864 г. "Макар и да не е споменато името на Левски, невъзможно е да става въпрос за друг. Мястото е Карлово. Говори се за "калугерче, покалугерено с измама от собствения си вуйчо", казва Сукарев пред конференцията в Пловдив. Той цитира дописката, че вуйчото взел племенника си на 12-годишна възраст, за да го изучи, но след три години - 15-годишен, го покалугерил. Накрая след различни перипетии "калугерчето решило през тази (1864) година на Великден

да хвърли монашеското облекло

и чин”.

Според историка това свидетелство има много висока стойност, защото не е отдалечено от събитието. Много от фактите съвпадат с дякон-Игнатиевата съдба, а от начина, по който авторът пише за биографичните му подробности, става ясно, че двамата се познават добре. Сукарев предполага, че статията е писана от Иван Стоянов Ихтимански, познат и като дякон Генадий. Той избягва в Сърбия, за да постъпи в легията на Раковски заедно с търсения под дърво и камък от турците революционер.

"Ако се приемат за напълно достоверни сведенията на дякон Генадий, излиза, че Васил Левски е роден през 1843 г., защото

само при това положение би могъл да е покалугерен

на 15 години

Възможно е дописката да има за основна цел оправдаване на постъпката на дякон Игнатий пред консервативното обществено мнение и в нея да не е дадена действителната възраст на Апостола, но не по-малко вероятно изглежда тя да съдържа истинна информация", заключава Сукарев.

И той, и Туртуриков изразяват надежда, че някой от страна на висшите институции ще прояви интерес по темата за рождената година на Апостола, но нищо не се случва.

Има още една теория за годината му на раждане. В книгата си "Васил Левски – факти и фикции" историкът Веселин Игнатов казва, че е склонен да приеме появата му на бял свят през 1840 г. Доказателство намира в спомените на Васил Д. Стоянов, участник в Първата българска легия през 1862 г.: "Стефан Караджата и дякон Васил Левски, възрастта на които беше едва 20 години, сражаваха се против турците неустрашимо – като лъвове”. Така двамата излизат връстници, а е известно, че Стефан Караджа е роден през 1840 г.

“Много повече към 1840 г. ни насочва самият Левски

– допълва Игнатов. – Според Никола Цвятков, неговия последен придружител, пред членовете на меджлиса (смесения местен съвет) във Велико Търново на 28 декември 1872 г. Апостола обявява: "тогава бил на 32 години”. От контекста се подразбира, че това той е поддържал и в конака в Ловеч веднага след залавянето му." Заявил, че е на същата възраст с родения през 1840 г. Христо Големия. За това свидетелства революционерът и публицист Михаил Греков: "Ние, Христо – се обърна Левски към Ловчалията, – с тебе сме доста възрастни”. А според Игнатов не може да се подмине и фактът, че Васил Кунчев се обръщал към родената около 1837 – 1839 г. Мария Сиркова с "како Марийке”, за което свидетелства друг негов биограф – писателят Любомир Дойчев.

Веселин Игнатов споменава и статията на К. "Млади и стари" от 21 май 1877 г. във в. "Български глас". В нея се казва, че "Левски беше възрастен, т. е. имаше 30-32 години”. "Изявителното наклонение на израза не оставя съмнения, че

законспирираният зад криптонима К. публицист

е познавал Апостола

и предава своето пряко впечатление за неговата възраст – пише Игнатов. – Независимо кой е той – Любен Каравелов или Киро Тулешков, каквито са алтернативите, то датира от последната година от живота на Левски, понеже двамата се запознават с него на 14 април 1872 г. в Букурещ – предложена е и идентификация с Пандели Кисимов (Генчева), но това не променя конфигурацията по същество. Авторът следователно насочва търсенето на рождението на В. И. Кунчев в интервала 1840 – 1842 г."

Никой не е обърнал сериозно внимание на два извора, които дават светлина по въпроса за рождената година на националния герой.

Първият е писмо, написано от Спас Гълъбов, диктувано от Павел Влахов, и двамата от с. Брестовица, Пловдивско. То е било адресирано до Захари Стоянов, но не е изпратено. Публикувано е за първи път от сина на Спас Гълъбов - професор д-р Константин Гълъбов, в списание "Сердика", кн. 2/1940 година.

В него Павел Влахов споделя разговорите си със своя минджия (търговец на вино), който бил от Сопот. Ето какво се казва в писмото: "Еднъж захвана да разказва за едно карловче, което вършило комитски работи и

турците земята

разгрибале да го

намерят и да го обесят”

Търговецът добавил и как се запознал с това карловче: "По едно време дойде при мене с две-три други момчета". Поискали да ги откара до Карловските бани.

Така сопотчанинът определя спътника си като "момче", което върши комитските работи. Неговите другари съратници също нарича "момчета".

От писмото става ясно, че ракиджията на Павел Влахов - Диню Патишанов, също нарича Васил Левски "момче". Когато съобщил, че в селото е идвал търговецът и е взел вино, казал още следното: "Той докарал и едно момче да се крие тука". Самият Павел Влахов също говори за Васил Левски като за "момче". Той разказва на Спас Гълъбов: "...излезе едно момче, да ти кажа, да има – да няма 20-23 години, того го жегнали (поникнали) възредки мустачки".

Тук може да се възрази, че

възприемането на Васил Левски като момче

е субективно становище, но щом го споделят повече хора, вече добива обективен характер, казва Благой Емануилов. А Павел Влахов посочва и един обективен биологичен факт: "того го жегнали (поникнали) възредки мустачки".

Васил Левски се крие в Брестовица след полицейската акция за залавянето му в Сопот на 29 юни 1869 г. И ако се съгласим, че той е роден през 1837 г., то през 1869 г. ще е бил на 32 години. А мъж на тази възраст не може да бъде определян като "момче", колкото и да изглежда младолик. Освен това мустаците му отдавна са пораснали. Това води до извода, че Левски вероятно е роден през 1846 – 1847 г.

Вторият извор, който е пренебрегван, са разпитите на революционера пред турския съд. На 5 януари 1873 г. е първият от поредицата. На въпроса как се казва, какво е името на баща му, откъде е и на колко е години, Васил Левски отговаря:

- Васил, на баща ми Иван, от Карлово съм и

съм на 26 – 27 години

Много историци смятат, че той е излъгал, но тук веднага изниква въпросът с каква цел ще крие годините си?

В живота човек често казва: "Навършил съм толкова и карам толкова години. И на 5 януари 1873 г. Васил Левски е точно на половината между 26 и 27 години. Отново сметката показва, че той е роден през 1846 година.