От Митьо Маринов

Защо СДС загуби първите свободни избори преди 30 години, как се стигна до “избори до дупка”, какво може да стане на парламентарния вот 2021 - от човека, който беше в политиката и тогава, и сега. Интервю с бивш конституционен съдия и единствен депутат в 44-ото НС, който е бил член на ВНС - Георги Марков.

- Г-н Марков, на 10 юни се навършват 30 г. от първите свободни демократични избори в България. Аз съм от поколението, родено след 1989 г. Слушал съм много за това, че дни преди изборите е имало много голям предизборен митинг на СДС на Орлов мост. Днес вие сте единственият депутат в парламента, който е бил във Великото народно събрание. Бихте ли разказали за младите читатели като мен какво е било това чудо тогава на този предизборен митинг?

- Ако някой през юни 1989 г. беше предрекъл, че на 7 юни 1990 г. ще има такава еуфория и море от хора със знамена на СДС, пеейки, че комунизмът си отива, щяха да го помислят за луд. Това обаче се случи.

Пространството от Орлов мост до хотел “Плиска” беше запълнено с 1 млн. българи, повечето от които млади, одухотворени и с озарени от надежда лица. Беше пълна и цялата улица “Иван Асен”, успоредна на “Цариградско шосе”, и съседните преки. Беше пълна и цялата Борисова градина. Петко Симеонов беше организирал много добре митинга и нашите приятели от “Нова демокрация” - гръцката десница, помогнаха този митинг да се озвучи така, че да се чува чак до “Плиска”.

На кооперацията “Царевец”, на ъгъла на Орлов мост, където от детството си спомням, че беше автогарата, целият покрив беше пълен с хора, както и всички балкони чак до комплекс “Ленин”. Такава еуфория България не познава в цялата си история.

Ако нещо най-много ме вълнува и до ден днешен, като си спомня за Орлов мост, това бяха песните. Ние нямахме унгарското народно въстание 1956 г., чешките събития от 1968 г., нито “Солидарност” - 10-милионната организация в Полша. Но за разлика от тези страни

в България се изпяха

страшни песни за

демокрация

Създаде се цял жанр в музиката. Особено готино тогава звучеше “Аз не съм комунист” на Кирил Маричков. Кирчо я изпя за пръв път на живо в студиото на БНТ и въздействието беше поразително.

Пяха се “Времето е наше” - химнът на СДС, и страхотната песен “Развод ми дай”, по текст на един изключителен текстописец, Александър Петров, на когото чрез вестник “24 часа” се покланям. Голямо браво на Богдана Карадочева и Стефан Димитров, които не пропуснаха нито един митинг на СДС. На Богдана даже ѝ викаха Мегдана Карадочева. Браво също и на Васко Кеца, Васко Кръпката, Валди Тотев, Милена Славова и още много други. Шапки долу за покойните Асен Гаргов, Вили Кавалджиев и Жоро Минчев. Благодарност за всички певци, музиканти и композитори, които дадоха песен, живот и сърце за СДС.

Между другото, на митинга пя и световната поп звезда Арт Гарфънкъл. Спас Русев го доведе, но той някак се позагуби сред тези велики песни на СДС. По-късно пяхме и “Вдигни очи”, “Утре започва от днес”, “Последен валс”, “Молитва за България”, “Комунизмът си отива”, “Немам нерви” и т.н. Пет часа пяхме, а след три дни плакахме.

- Плакахте, защото загубихте изборите? Защо така се случи след този уникален митинг на СДС България да стане единствената социалистическа страна, в която старата власт да спечели първите свободни избори?

- Изборите бяха по смесена избирателна система, 200 депутати бяха избрани пропорционално, 200 мажоритарно. Аз бях избран в първи тур на 10 юни в “Люлин” с 54% срещу шефа на Окръжна болница. Заедно с моя приятел Сашо Джеров, който също победи в първи тур, хукнахме към НДК да се похвалим, че носим 2 мандата на СДС.

В София буквално смазахме комунистите с 22 на 2. Когато отидохме пред НДК, видяхме, че хората плачеха. Не можахме дори да стигнем до пресслужбата. Аз се прибрах вкъщи и заварих жена ми да плаче заедно с моя приятел Петьо Оббов и жена му Руми. Не беше за вярване, че сме загубили изборите.

Аз бях по-хладнокръвен и им казах: “Няма страшно, ще има избори до дупка, които ще спечелим!”. По-късно това го казах и на един митинг и излязох прав. Следващата година спечелихме изборите.

На въпроса ти защо ги загубихме. Защото СДС беше само на 6 месеца и мислехме, че София е България. Реално след столицата се запали само синият Пловдив, а в останалите градове от страната го карахме единствено от митинг на митинг, без да се правят структури. Цялата власт се държеше от комунистическата партия. Имаше сериозни симптоми, които проф. Константинов развиваше, за фалшификация на изборите. Когато 1991 г. заедно с няколко души, депутати на СДС от 39-те, които бяхме обявили гладна стачка, обиколихме страната, видяхме, че страхът беше много голям. Дори тогава.

Това е основната причина за загубата на изборите. Затова опитни политици, яли попарата на комунистите след 9 септември и минали през комунистическите лагери, като Дертлиев, Милан Дренчев и Стефан Савов, съветваха д-р Желев да не бързаме с изборите, защото не сме готови.

По-късно ми е казвал д-р Желев, с когото си пийвахме от време на време уиски, като бях конституционен съдия, че американците са натиснали да проведем изборите до лятото, като всички бивши соц страни. Между другото, в изборната нощ на 10 юни в НДК беше много драматично. Спомням си легендарния водещ Кеворк Кеворкян, до него се изправил Емил Кошлуков. Емо беше бесен, Пирински пребледнял, а големият наш артист Йосиф Сърчаджиев се разплака и им каза, че са безсрамници. Съществуваше голямо настроение в радикалната част на СДС софиянците да не признаваме изборите. Но американците натиснаха и ги признахме 3 дни по-късно.

Считам, че това беше правилно, тъй като, влизайки във ВНС, цяла България ни гледаше. Хората не ходеха на кино, театър и мач. Бяха

зажаднели за

парламентаризъм

ВНС беше триумф на парламентаризма.

- Какво толкова направи това ВНС освен конституцията?

- Във ВНС се видя, че СДС е опозиция, готова да управлява страната. Имаше много големи политици като д-р Желев, Дертлиев, Савов, Иван Гичев, Милан Дренчев. Имаше страхотни реторици като Стоян Ганев, Митко Луджев, братя Неврокопски, Александър Йорданов, проф. Елка Константинова, Йордан Василев, Соломон Паси, проф. Петър Берон, Златка Русева, Едвин Сугарев. Имаше страхотни юристи като Петър Корнаджев, Александър Джеров, Илко Ескенази, Георги Петров, Снежана Ботушарова, Златка Русева.

Имаше невероятни интелектуалци като артистите Тошко Колев, Петър Слабаков Вили Цанков, като рок легендите Кирил Маричков, като художниците Георги Баев и Георги Липовански, Михаил Неделчев, Йосиф Петров и големия български хирург Александър Чирков, с когото сме приятели и до днес. Имахме трима чудесни икономисти - Венци Димитров, Костов и Пушкаров. Въобще в дебатите ние надигравахме БСП.

А какво направи ВНС освен конституцията? Ами, още на 1 август същата година, след като на практика Петър Младенов беше свален заради лъжата, че е казал не танковете да дойдат, а Станко да дойде, избрахме д-р Желев за президент. И той извади България от международната изолация.

На драматичен разговор в стаята на председателя на НС, воден от Гиньо Ганев, върнахме имената на българските турци по опростена процедура. От Мустафов - Мустафа, от Халилов - Халил, и т.н. Спомням си, че Ахмед Доган заплаши Луканов, че ще доведе българските турци пред парламента. Андрей беше изнервен, защото виждаше, че вече си отива, и тресна вратата. От СДС бяхме само аз и Сашо Джеров като юристи, от БСП бяха Александър Лилов, Чавдар Кюранов и Янаки Стоилов.

Тогава доста спокойно обясних на Лилов, че не е нужно тези приставки “ов” и “ев” да се махат по съдебен ред. За да не мислят българските турци, че ги съдим отново, а да го направим по административен ред. Лилов беше умен човек, погледна Кюранов и каза: “Чавдаре, в това има логика.” Така стана, че Джеров описа един кратък закон и възстановихме тази историческа несправедливост.

Променихме цялото ръководство на върховния съд, което беше номенклатура на ген. Велко Палин. Издигнахме чудесни безпартийни юристи. Румен Янков стана от шеф на отделение в градския съд, шеф на отделение във върховния. Асен Манов оглави гражданската колегия и т.н.

- След толкова ласкави думи, днес не станахме ли от парламентарна правителствена република?

- Станахме правителствена република още през 36-ото НС. Филип Димитров си поиска сам вот на доверие, въпреки че бяхме успели да парираме вот на недоверие, поискан от БСП за цялостната политика и 6 месеца не можехме да бъдем свалени. Така че паднахме от власт. Много уважавам Филип като честен и морален политик, но все пак ние го бяхме избрали. Редно беше да пита парламентарната група.

След това Костов пък го кръстиха Командира. След това царят, който направи най-добрата парламентарна група на прехода - целия юридически факултет мъжете и едни много начетени и знаещи езици красиви жени, той направи коалиция със Станишев и Доган. Въпреки че точно във в. “24 часа” предизборно обеща, че няма да прави такава коалиция. Парламентарната му група беше против, но той не я послуша. След това, падайки от власт, изчезна от политическото пространство и НДСВ.

В днешно време Бойко си е мажоритарно избран за премиер. Лошото е, че министрите му много са си повярвали. Бях бесен на 24 януари тази година, когато успяхме да отбием последния вот на недоверие на БСП, които искаха пир по време на чума. С нашите гласове министрите останаха министри и бях слисан, когато трябваше да останат още 4 минути, за да чуят д-р Дариткова и Спас Гърневски. Те изслушаха Дариткова, гледайки си мобифоните и часовниците, а когато Спас излезе на трибуната, те си биха камшика и изчезнаха.

Не знам Бойко дали знае този случай, но истината е, че когато Спас Гърневски е бил кмет на такъв велик син град като Пловдив, със съществен принос за промените в България през 90-те години, тези министри не са мислили не само че ще станат министри, ами че ще има ГЕРБ и не са познавали Борисов.

- Имало е толкова много еуфория по онова време, а днес СДС практически го няма. Къде отидоха тези милиони гласуващи за синята идея тогава?

- СДС последва съдбата на всички сродни формации на прехода в бившия соцлагер. Все едно ме питаш защо няма 10 млн. за “Солидарност” в Полша, защо няма Граждансия форум на Хавел в Чехия и форума на Антал в Унгария.

СДС обаче изигра

историческата си роля,

тъй като поведе България по пътя на демокрацията и я спаси от 2 национални катастрофи.

Благодарение на първата победа на СДС на 13 октомври 1991 г. на парламентарните и местни избори в един ден, за което и аз имам принос, България започна да празнува официално Коледа и Великден и влезе в Съвета на Европа. Върнахме с мой закон 150 хил. магазина на гражданите. Както се вижда, вечни партии няма, щом великата навремето социалистическа партия на Франция на президента Митеран се докара да почине на 5%.

Като на млад човек искам да ти кажа, че по време на Лукановата зима 1990 г. починаха повече хора, отколкото сега по време на чумата. Едните умираха по опашките, а другите в болниците, и то без обезболяващи лекарства. Нямаше памук и аспирин. СДС подаде ръка на комунистите и в онези тежки времена на конфронтация направи коалиция с тях. Луджев, Пушкаров и Костов станаха министри и можахме да изкараме тази гладна зима. След това СДС изправи България на крака, защото по времето на Виденовата зима заплатата ми на конституционен съдия беше 4 долара, а инфлацията 400%.

Знаеш ли какво значи умряла държава? Държава, с която не искат да говорят не просто европейските политици, а европейските посланици. Каквото и да говорят за Иван Костов, неговото правителство изправи България на крака, както и служебното правителство на президента Стоянов с премиер Софиянски, който подготви въвеждането на валутен борд.

Ние бяхме фалирали, умрели като държава. Спомням си как Надка Михайлова дойде в парламента да обяви, че сме извадени от онзи “черен списък”. Тогава целият парламент ѝ ръкопляскаше, а Любо Корнезов, бог да го прости, ѝ занесе букет цветя.

- Да дойдем в наши дни. Влезли сме в ЕС, в НАТО, има свобода на пътуванията. В какво обаче най-много не успяхме?

- Топим се като нация, просто като сняг. И не мога да разбера защо не искаме да приемем унгарския модел, доколкото икономически е възможно. В Унгария за миналата година има с 60 хил. повече новородени бебета от предходната година. Браковете продължават да растат с над 40%.

- Чувал съм ви да отправяте много критики към съдебната власт. Коя власт бихте похвалили?

- Най-много бих похвалил местната власт в България, за която има голяма заслуга ГЕРБ. В предното ни интервю изброих десетки градове с уникални кметове, които могат да правят чест на всеки европейски град. Но не са само кметовете, а и местните парламенти. Имах шанса да се запозная с председателката на общинския съвет на Лом – Христина Христова. Тя е само на 36 г., а е вече втори мандат председател. На 25 г. става директор на училище, а колко е красива, като икона.

- Как виждате изборите догодина?

- Бойко се представи блестящо и спаси България от чумата. Представи се блестящо и при спасяването на Перник от водната криза, побратимявайки се до степен сиамски близнак с кмета от БСП.

Партиите в България

са много слаби,

избирателната система отвратителна. Тя стимулира влизането на безпринципни коалиции, тъй като бариерата е много ниско – на 4%. Те след това участват в управлението, но се разпадат. Пример е Реформаторският блок и сега патриотите.

Мисля, че ГЕРБ ще спечели следващите избори. Остават само 9 месеца и в България не се вижда лидер на друга партия, който да е по-добър премиер от сегашния. Голямата въпросителна е дали ГЕРБ ще успее да вземе заветните 1 млн. гласа. Другите със сигурност няма да го направят. Защото 1 млн. е психологическа бариера. Ако сега ГЕРБ е с една глава отгоре, това му дава куража да се държи гордо като мандатоносител. Ако си обаче мандатоносител, спечелил изборите с под 1 млн. гласа, задачата да се формира правителство ще бъде още по-трудна.

Надявам се ГЕРБ да са разбрали, че ще имат сериозни проблеми в София, след загубата на центъра на столицата на кметските избори. А ако Пеевски продължава да е толкова щедър дарител, включително и на “Левски”, ДПС може да вкара и човек в София, което не се е случвало.

- Вие имате много крилати фрази: “Избори до дупка”, “Пир по време на чума” и др. Какво можете да кажете днес, 30 г. след събитията на Орлов мост?

- Бойко е последният спасител. Трябва да ни е ясно, че вече спасители няма. Ако се появи някой, най-много ще спаси себе си, ставайки депутат с десетина приятели. България не я чакат добри години. Партиите са слаби, лидери почти няма.