В тази криза свалянето на този данък ще помогне на вестници и списания да продължат напред

Почти 30 години продължават опитите на издатели, печатари, сдружения на учени и писатели и тук-там на отделни партии, да свалят ДДС за печатните издания.

В периода, когато издателите не воюваха помежду си, дори имаше протести с дни, през които спираха да излизат вестници. Главни редактори атакуваха парламента и търсеха лобисти, но неуспешно.

Пет поредни финансови министри са били и продължават да са категорично против.

А аргументите, с които предложенията се отхвърлят, също са сходни. Първият - по-ниската ставка не сваляла цената за крайния потребител, което било целта. Факт е обаче, че натоварването на печатните издания с косвения данък я увеличава. Затова е странно защо държавата е склонна да повярва на ресторантьорите, че ще намалят цените, а на издателите - не. В тази криза обаче свалянето на ДДС ще помогне на вестниците и списанията да продължат напред. Нещо, което в целия останал свят политиците разбират. (Виж таблицата.)

У нас отговорът на всеки финансов министър е, че данък с различни ставки се администрира трудно. А опонентите им питат как в другите държави данъчната администрация се справя не с една или две, а с няколко различни данъчни ставки. А и данъчните измами през ДДС са трудни за противодействие и с една, и с различни ставки.

Затова беше изненада изявлението на премиера Бойко Борисов, че освен за ресторантите

следващата

година

намаляване на

ДДС от 20 на 9%

ще има и за

книгите

“Отдавна го обмисляме това, сега имаме възможност да го направим с един законопроект. Така ще опаковаме храната на хората - и едното е храна, и другото - духовна”, каза той. Дори обеща мярката за книгите да не е временна, а постоянна. И така постави началото на нова серия дебати “за” и “против” по-ниски ставки за печатните издания, които все пак също са духовна храна. Дори по-полезна от някои книги, за които говоре по-горе уважавания председател на икономическата комисия в парламента Петър Кънев.

Дни след изявлението внесеният в парламента от ГЕРБ и патриотите законопроект сведе замисления реверанс към духовната храна до: “доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път – учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книжки с илюстрации и за илюстриране.”

Откъде тръгваме при поредния опит за намаляване на ДДС? По повод идеята от Асоциация “Българска книга” коментираха в писмо до медиите, че когато държавата е в дълбока криза, най-верният път за излизане от нея е чрез образование и култура. От асоциацията, която обединява над 130 издателства и книжни търговци, отчитат, че спадът в книжния сектор се оценява на между 50 и 70%, а намаляването на ДДС може да се окаже от решаващо значение за възстановяването му. Справка за облагането на книгите по света показва, че както и при вестниците и списанията, и у нас бремето е сред най-високите. В Англия, Ирландия и Турция книгите са освободени, в Люксембург налогът е 3%, Италия и Испания са се спрели на 4%, Румъния, Хърватия, Кипър, Малта, Полша, Унгария - 5%, във Франция той е малко по-висок - 5,5%. В Гърция, Швеция, Холандия, Португалия, Белгия е 6%, в Германия - 7%. Естония и Литва са определили ставка от 9% за духовната храна, в Словения - 9,5%. Австрия, Словакия и Финландия са с половин процент отгоре - 10%. България с нейните 20% е близо до Чехия - 15%.

Равносметката - в 26 от всички 28 страни  на ЕС има по-ниска ставка на косвения данък за печатните издания. На практика Дания е единствената страна с по-висок ДДС върху книгите - 25%. Там обаче данъкът се връща в издателския сектор като субсидии за авторите. А облагането на всекидневниците е нулево. Още преди 4 години Европейската комисия разреши на националните правителства да редуцират ДДС и върху електронните аудиокнигитеосвен върху печатните.

През 2006 г. се прави последният опит за намаляване на този данък. Любопитно е, че тогава мнозинството от БСП, ДПС и НДСВ

отхвърля

предложението

за 7% ДДС

върху книги и печатни издания. На същото това заседание, на което вестниците и списанията претърпяват неуспех с 53 депутатски гласа “против” и 27 “въздържали се”, парламентът взема “историческо” решение, което с днешна дата е забравено. Депутатите освобождават от ДДС хазарта и набирането на пари за дейността на политическите партии.

“Отказваме да признаем, че българският език е застрашен от изчезване”. Така лидерът на “Гергьовден” Любен Дилов-син резюмира поредната загуба, след като движението е един от вносителите на предложението за намалени ставки по ДДС за печатните издания. Той определя като “цинично” поведението на мнозинството, защото в рамките на по-малко от 10 минути освободиха от ДДС хазарта и набирането на средства за дейността на политическите партии, а не освободиха книгите.

“Разбирам, че им предстоят избори, но на всички ни предстоят. С тази политика обаче скоро няма да има кой да отиде до изборните урни, тъй като няма да има кой да чете за кого трябва да гласува”, предупреждава той.

Този опит е последван от още общо 13 подобни при ремонтите на данъчните закони. Най-често такива искания прави опозицията, което предрешава съдбата им. Тази година при 14-ия поред опит за първи път премиерът въпреки съпротивата на финансовия си министър огласява подобна идея.

Петър Кънев, председател на

бюджетната комисия, депутат:

Не разбирам защо

вестниците и списанията

да не са в списъка

за по-ниска ставка, а

криминални и сладникави

романчета да са

- Отново започват дебати за облагането на печатните издания, г-н Кънев. Търся вас, защото открих името ви сред вносителите на едно от първите предложения за това - през 2006 г. заедно с Любен Дилов - син. Ще се включите ли активно пак?

- Темата за ДДС върху печатните издания е колкото нова покрай предложението на сегашния премиер, толкова и стара. Тя стои винаги на вниманието на група народни представители, един от които съм аз.

- Припомнете, моля, имало ли е поне частичен успех това искане, или винаги е отивало “към дело”?

- След две години натиск, защото той започна през 2005 г., най-накрая създадохме бойна група заедно с Любен Дилов - син и други колеги и влязохме в преки контакти с тогавашния финансов министър Пламен Орешарски. Той предложи нещо разумно и работещо. Вместо да ходим по таргет групи и да се бием с вятърни мелници, да се направи целево програмно финансиране. И изпълни своя ангажимент, като преведе 2 милиона лева, колкото се очакваше да бъде събрано от облагането на печатните издания. Тогава имаше т.нар. центрове за култура и имаше Център за българската книга към Министерството на културата и издателствата кандидатстваха за издаване на българска литература. До края на управлението на тройната коалиция този модел работеше добре. Отпускаха се и пари на читалищата за закупуването на българска литература.

- Трябва ли да има вътрешна диференциация на облагането - например за учебници, за пособия, за художествена литература…

- Не трябва да има според мен. По-ниската ставка трябва да е единна за всички печатни издания. Не разбирам защо във внесените предложения са изключени вестниците и списанията от този списък. А не разбирам, защото не намирам логика криминални или сладникави романчета да са с по-ниско облагане, а сериозни вестници и списания да не са.

- Някои държави помагат на печатните си издания чрез субсидиране на цените на хартията, други – с ваучери за потребителите, трети – с пряко финансиране при определени условия. Могат ли тези инструменти да бъдат алтернатива на по-нисък ДДС?

- Абсолютно всичко може да бъде алтернатива, стига да има здрав разум. Всичко може да бъде обсъдено, за да има работещо решение.

- Можете ли да се ангажирате с прогноза успешен ли ще е поредният опит, или отново ще завърши с отказ?

- Мисля, че този път може би ще е успешен. Здравият разум ще вземе връх над здравите сили. Дано не се случи обратното.