Все си мислех, че свършекът ще започне от Природата. Ще изчезнат, струваше ми се, дърветата; розите ще спрат да пъпят; тревата ще е като прегоряла; вятърът ще замирише на ръждиво, в моретата ще е мъртвило; в небето няма да се реят птици.

Подозирах, че последни ще останем ние.

Пък то навън се пълни, ражда, бухва се от изобилна пролет, цъфтят дървета и цветчета...

Природата, така уханна, е нехайна за преживяването на човеците.

И в това е най-голямата надежда.

Щом има слънце да огрее и вода да отмие, щом има вятър да повее и земя да изпъшкули дини и домати, чушки и череши, моркови, малини...

Все ще има начин през това да минем.

И да се събудим преродени.

От фейсбук