Проф. Николай Младенов: Той беше изгубил 2 л кръв, направих всичко възможно, за да не си отиде

Проф. Неделчо Цачев: Никога няма да забравя, че звъннах на проф. Йотов и му казах, че момчето няма да оживее

Проф. Асен Балтов: Около 3 ч. през нощта се обадих на проф. Мутафчийски и той дойде точно за 15 минути

Борис Коцев пред “168 часа”: Живея за втори път, благодарение на екипа и на Бог

Hяколко изтощени до краен предел лекари, сред които и шефът на Националния оперативен щаб генерал-майор проф. Венцислав Мутафчийски, след тежка животозастрашаваща операция излизат в коридора в 5 ч. сутринта на 17 септември 2009 г. Те са снимани точно след интервенцията на 24-годишния тогава Борис Коцев.

11 години по-късно този кадър обиколи всички социални мрежи за минути и предизвика истинско вълнение и възхищение у хората. Спасителите в бяло са проф. Венцислав Мутафчийски, до него е д-р Бърдаров от гръдна хирургия, срещу тях изправеният лекар е д-р Магаев - съдов хирург. Седналият на носилката, е анестезиологът проф. Николай Младенов, в момента шеф на реанимацията в "Токуда", а до него е проф. Асен Балтов, сега директор на "Пирогов", на когото му се вижда само кракът. На снимката липсва и един от първите лекари, който поема пациента - началникът на катедра "Ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия" във ВМА

проф. Неделчо Цачев

Всъщност той заснема вдъхновяващия момент

Самата история зад този кадър обаче е разтърсваща.

Всичко започва сутринта ден по-рано, когато студентът по медицина в IV курс Борис Коцев е на упражнения по хирургия в Клиниката по детска хирургия на "Пирогов".

"Точно беше започнала учебната година и аз имах удоволствието да асистирам на операция - спомня си пред "168 часа" Борис Коцев. - След приключването отидох на работа и трябваше да занеса едни документи до клиника, намираща се до Математическата гимназия."

Това беше около 14 и нещо часа. Тръгнах с мотора си и от Сточна гара трябваше да отида към "Дондуков". Срещу мен се движеше бус, който идваше от бул. "Васил Левски" и се опита да направи ляв завой към "Дондуков". Видях, че ми отнема предимството. Опитах се да му мина от дясната страна, но е последвала катастрофа."

По показанията на очевидци става ясно, че момчето се удря в буса с мотора, след това тялото му изхвърча, поваля едно от черно-белите стълбчета на тротоара и накрая се спира в стълб на спирката на градския транспорт.

Незабавно е откаран в най-близката болница - ИСУЛ, където лекарите започват борба за живота му. Заради тежките травми търсят помощта на колегите си от ВМА, които веднага се отзовават.

С реанимобил хирург-травматологът проф. Неделчо Цачев и проф. Николай Младенов отиват да вземат пациента.

На място обаче му правят около 3-4 часа реанимация

"Това момче го поех аз и беше с кръвозагуба над 2 литра - споделя пред "168 часа" анестезиологът. - Приложихме т.нар. демидж контрол. Направих най-доброто за него на място за няколко часа. Ако не бях аз, то нямаше да оцелее."

Тогава Борис Цачев е в съзнание и до ден днешен си спомня как проф. Младенов и проф. Цачев са пристигнали да го спасят.

"Законодателството ни е такова, че за да ме преместят от ИСУЛ във ВМА, трябва да се откажа от лекарска помощ, като лично си подпиша документа - обяснява Борис. - Направих го и ме качиха в линейката. Затова си спомням и лекарите, които ме взеха." Проф. Цачев звъни на няколко лекари, които да са в готовност и да чакат пациента във ВМА.

"Бях се прибрал вкъщи и към 19,30 часа ми звънна проф. Цачев и каза, че нещата не отиват на добре и трябва да преместят момчето във ВМА - обяснява пред "168 часа" директорът на "Пирогов" проф. Асен Балтов. - Те организираха транспорта с проф. Николай Младенов и тръгнаха към ВМА и аз отидох направо да ги чакам. Тоест ние бяхме готови да го вземем, защото знаехме, че той има счупване на таза, което налага фиксация."

Въпреки борбата критични моменти не липсват.

"Никога няма да забравя, че около 12 часа през нощта звъннах на професор Йотов и му казах, че състоянието на пациента е изключително нестабилно и че рискуваме страшно много - обяснява проф. Цачев. - Попита ме какъв му е шансът, ако остане жив. Отговорих му, че няма шанс и ще загине, но той ми каза да го откараме във ВМА."

Проф. Цачев никога няма да забрави и някои от думите на проф. Младенов в линейката.

"Каза на шофьора: "Оттук ни закарваш до ВМА само по асфалт, в една дупка да не си влязъл", обяснява травматологът.

"С линейката са карали изключително бавно, защото всяко раздрусване предизвиква повече кървене - допълва проф. Балтов. - Бяхме готови да го вкараме в ангиографска зала, където под рентгенов контрол да се извърши фиксирането на таза и след това да се направи ангиография на всички съдове, и ако има някакъв голям кървящ съд, да бъде извършена емболизация. Така и постъпихме."

Във ВМА се събират 10-има от най-добрите специалисти по гръдна, коремна, съдова, чернодробна хирургия, както и по ортопедия, които започват борба за живота на Борис. Мнението на всички обаче е едно -

той няма да оцелее,

защото травмите му са несъвместими с живота. Студентът имал счупен таз, засегнат бял и черен дроб, кръвоизливи навсякъде, натрошена на 30 места бедрена кост. Проф. Младенов урежда над 100 студенти, които да дарят кръв за момчето.

"В залата започнаха мероприятия, видя се, че на пациента му е много нисък хемоглобинът и че е в критично състояние - спомня си проф. Балтов. - Веднага се извърши кръвопреливане. Трябваше да ограничим кръвоизлива от тазовата кухина, иначе той нямаше никакъв шанс за оцеляване. След това сложихме т.нар. С клампа, която фиксира тазовия пръстен. Преместихме го в спешната операционна на ВМА на -1 етаж, където в коридора по-късно бе направена снимката. Там започна операция на коремния екип, но продължаваше да има проблеми. Въпреки че беше около 2-3 ч. през нощта, аз лично се обадих на проф. Мутафчийски, за да дойде. Венци веднага вдигна, разбра за какво става дума и буквално след 15 минути беше в болницата, изми се и влезе в операционната."

Интервенционните мероприятия продължават още около два часа и около 5 ч. рано сутринта положението е овладяно.

"Остана само колегите да затворят коремната кухина - спомня си проф. Балтов. - Затова ние излязохме в коридора и седнахме където намерим. Снимката показва точно този момент, когато

бяхме гроги всичките,

защото това беше невероятен екшън."

Борис Коцев е поставен в медикаментозна кома и трябвало да се събуди след около 2-3 дни, но той отваря очи още в 12 часа на обяд.

"Дойдох в съзнание и първото, което изникна в главата ми, бе, че съм паднал с мотора - спомня си той. - Погледнах показателите на монитора и видях, че са стабилни. Започнах да оглеждам какво е вкарано в мен, защото имах около 10 тръби, за които бяха правени допълнителни дупки."

В съдебномедицинската експертиза на Борис пише, че е имал 4 тежки повреди, които се водят несъвместими с живота, и 6 средни. Леките изобщо не са отразени.

Следват още няколко операции и броят им вече е 9. Точно толкова месеци са необходими на момчето да се изправи на крака, но не може да каже, че се е възстановил 100% и до днес.

"Предстоят ми още две интервенции, които ще са следващия месец - обяснява Коцев. - Въпреки че са минали 10 г., все още имам евентрации, които са вследствие на травмата. Имаше един период от 3 г., в които през 6 месеца влизах да се оперирам, и реших, че с тези хернии мога да изкарам малко време, преди да постъпя отново за лечение. Не мога да бъда постоянно пациент."

Въпреки травмите и тежката катастрофа Борис е убеден, че живее втори живот.

"С всеки един от операторите съм разговарял впоследствие и са ми обяснили на практика какво са представлявали травмите - допълва Коцев. - Те самите са казвали, че не е била само тяхна заслугата аз да съм жив. Четирите тежки телесни травми ми се водят несъвместими с живота. Така че би следвало да вярвам, че

Бог ми е помогнал

След като се възстановява, момчето успява да навакса пропуснатите лекции и упражнения и не губи годината.

"Завърших хорариума си като специализант, но изпитът за защита на диплома по офталмология ще бъде май месец тази година - обяснява той. - Въпреки това работя като лекар, но отделям повече време за конструирането на няколко уреда, приложими в сферата на медицината, които правя с няколко инженери. Скоро вероятно ще ги патентоваме."

Благодарение на спасителите в бяло днес Борис Коцев успява да води нормален живот. Но той съвсем не е единственият, спасен от този колектив лекари, които се смятат за едни от светилата на българската медицина.

"Бяхме изключително сплотен екип, който работеше уникално - категоричен е проф. Балтов. - Правехме неща, които все едно са във военнополеви условия. - Колкото време минава, толкова повече си давам сметка, че участвалите лекари в тази операция са големи професионалисти и са отдадени на работата си. Винаги искат да направят най-доброто. След такива случаи като този остават споменът и чувство за изпълнен дълг. Тоест наистина си е заслужавало да бъде направено всичко това."