Седях на коляното на дядо и се учех да инвестирам, въпреки че там важат законите на Дарвин

Кой е професорът, предизвикал скандал с думите, че е занесъл куфарче с документи на президента Петър Стоянов с данни как се пречи на американски фирми да инвестират? И че вероятно им се иска рушвет. Без да знае български, Стив Ханке изтълкувал тона на Стоянов към Костов, че: “Професорът те е хванал в крачка”. Скандалът бе омаловажен от Стоянов и Костов, тъй като ставало въпрос за чиновнически произвол, но всичко това предизвика огромен интерес кой всъщност е американският учен. В миналия брой описахме историите му с легендарния американски президент Роналд Рейгън, победил без война комунизма и докарал до фалит СССР. Проф. Ханке бе негов старши икономист до 1982 г., а след това работи за няколко от най-влиятелните му съветници. На въпрос защо така яростно атакува корупцията у нас от 1996 г. насам, той казва, че е класически либерал и че ако я изкореним, до 40 години ще станем една от най-богатите страни в ЕС. Как може да стане това - според учения трябва да приложим стратегията на Сингапур.

Проф. Стив Ханке и съпругата му Лилиан през 1989 г. са имали тайна мисия да посредничат между чилийския диктатор ген. Аугусто Пиночет и аржентинския президент Карлос Менем, за да предотвратят войната между двете страни.

“В Сантяго г-жа Ханке и аз се

срещнахме

насаме с генерал Аугусто Пиночет

по негова спешна молба - разказа професорът пред “168 часа”. - Оказва се, че бях единственият американец, който някога се е срещал частно с Пиночет. Той беше информиран, че г-жа Ханке и аз познаваме президента на Аржентина Карлос Менем. Както и че Пиночет може да ни се довери.”

Ситуацията е драматична. Менем току-що е дошъл на власт, а Пиночет, въпреки че е под натиск да демократизира страната, все още е главнокомандващ и държи военните. Армиите на двете страни за пореден път са една срещу друга на границата.

Също както през 1978 г., когато се наложи папа Йоан Павел II да изпрати своя нунций в Аржентина - кардинал Пио Лаги. Посланието на главата на Римокатолическата църква е “изчакайте, докато дойда”. Армиите са в пълна бойна готовност, струпани в различни гранични райони на Андите.

След намесата на папата започват преговори, които продължават до 1984 г. Пет години по-късно обаче ситуацията отново се изостря.

“Нашата мисия

беше просто да предадем послание

на президента Карлос Менем: че ген. Пиночет и Чили нямат намерение да водят война с Аржентина - разказва пред “168 часа” проф. Ханке. - В резултат на това послание Аржентина и Чили веднага изтеглиха войските си обратно от границата и войната беше избегната.”

Според учения това е само един пример колко важна роля може да играе личната дипломация при формирането на важни международни събития.

Как стига дотам?

"Израснах в Айова и в много ранна възраст се запознах с пазарите на добитък и зърно - разказва ученият. - Преди повече от 65 години се научих как да продавам яйца напред (с фючърси - бел. ред.) чрез хеджиране и намаляване на ценовия риск на Чикагската стокова борса. Помагах на дядо ми. Самият той проведе една голяма операция и стана така, че снабдяваше Ню Йорк с яйца. Няколко години по-късно, когато бях

на 14 години, си отворих първата търговска сметка

и започнах да търгувам със соя. Като младеж посещавах пазарите за животни в Чикаго и Омаха, където се събираха хората да купуват и продават. И така разбрах в детайли селскостопанската икономика и финанси още преди да вляза в университета в Колорадо на 17-годишна възраст.

Първият ми курс в далечната 1960 г. бе по европейска икономическа история. Учех икономика и финанси, защото, въпреки че работех здраво, за мен те бяха нещо естествено и ми бяха относително лесни.

Икономистите, които ме познаваха, включително моят близък приятел и сътрудник - нобеловият лауреат Робърт Мъндел (поставил основите на еврото - бел. ред.), ми казаха, че съм надарен с икономическа интуиция. Колкото повече учех, толкова повече се увличах."

Според него след всички тези години нищо не се е променило.

"Резултатът е, че аз никога не съм усещал, че имам и един “рабтен” ден в моя живот - спомня си Ханке. - Въпреки че все още ходя в офиса 7 дни в седмицата. Днес мога да кажа с усмивка, че донякъде вече прекратих това:

сега по-рядко

работя през нощта,

а в събота и в неделя ходя в офиса за 2-3 часа следобед.

Така че все още мога да работя повече от моите млади студенти и моите 31 асистенти и те го знаят.

Научих още като момче, че колкото по-здраво работиш, толкова по-голям късмет ще имаш. Този урок се доказа в живота, че е истина."

“Още преди да вляза в гимназията, търгувах на борсите и с гордост мога да кажа, че през 90-те години вече бях президент на Toronto Trust Argentina (TTA) в Буенос Айрес - казва ученият. - Той бе определен като най-добре представилия се инвестиционен фонд в света през 1995 г. Тогава осигури плюс от 79,25% за инвеститорите си.”

“Търгувам и инвестирам от дълго време и оцелях

- признава пред “168 часа” проф. Ханке. - Инвестирането е безмилостно, по Дарвин (разчита се на естествения подбор - бел. ред.). Оцеляват само най-добрите.”

Освен дълбоки познания на фондовата борса се изискват и железни нерви и неслучайно “Блумбърг” нарича Ханке “Професора с мислене като на Уолстрийт”.

“Що се отнася до инвестирането и моите възгледи за личното богатство, които научих, седейки на коляното на дядо ми, и когато прочетох великия Волтер -

от изключително значение е да

се изгради financial war chest

(средствата, които корпорациите заделят за защита от враждебни поглъщания. Обикновено това са силно ликвидни инструменти, които могат да се ползват за извличане на краткосрочни печалби, но дават възможност и за дългосрочни инвестиции - бел. ред.), за да се постигне материална независимост. Това позволява на човек да се противопостави на външните обстоятелства и да живее свободно.”

 Как проф. Ханке не успява да спаси президента на Индонезия от атаките на САЩ и МВФ, четете в следващия брой.