Георги Братоев e състезател на "Тюмен": Тук не е Москва и Санкт Петербург, прилича на България отпреди десет години

"МИСЛЕХ СИ, че тези 5-6 години, в които съм учил руски, са загубено време. А ето че ми се наложи да ползвам наученото."
Това споделя пред "168 часа" разпределителят на националния отбор Георги Братоев, състезател на отбора от Висшата руска лига "Тюмен". Жоро е абсолютен дебютант зад граница - това е първият му сезон в клуб в чужбина. В началото се стреснал от интензивните, тежки тренировки в Тюмен, но после бързо влязъл в ритъм.
"Свикнах с тренировките. Тук се набляга много на скачане, забиване. В залата сме средно по около два часа сутрин и следобед", разказва Жоро. Допълва, че условията са отлични - въпреки тежкия климат.
 

"Тюменската зима не е шега работа,

температурите падат нощем под -30 градуса. Но в залата е топло и приятно", обяснява Братоев.
В такива случаи всеки роден волейболист прави сравнения. В България температурата зимата е около -5 градуса, но в залите тя трудно минава +5. Да не говорим, че е истински късмет, ако покривът на т.нар. "спортно съоражение" не е протекъл. По този повод Жоро Братоев споделя забавна случка. "Имах една направо комична ситуация предвид положението в България. На един мач ме извадиха и докторът веднага каза да се облека, защото в залата било студено. Вътре беше около +22 градуса. За момент се сетих за залите в България и температурата по време на мачове и ми стана смешно. Казах му, че няма шанс да настина", с усмивка разказва разпределителят.
Сред родните волейболисти се носи легендата за контузени и нелекувани състезатели в Русия. Жоро Братоев не споделя това мнение. "В моя отбор ръководството се грижи за контузените волейболисти. Наскоро един съотборник получи тежка травма и няма да доиграе сезона. Веднага му осигуриха адекватно лечение. Ще си получава всички заплати до края на първенството", обяснява Жоро.
 

Човекът, който е неотлъчно до него

в руския студ е приятелката му Пламена. "В Русия има два града - Москва и Петербург. Останалото е нещо като в България отпреди десетина години назад. Все пак Тюмен е приятен, хубав град, с около 700 хил. души жители. Спокоен е и има всичко необходимо", прави сравнения Жоро Братоев. Допълва: Тук все още има паметници на Ленин и Сталин. Хората се гордеят с миналото си и това ми харесва."
Това, което не му харесва е местната кухня - с изключение на кифличките и чая. Водката е доста по-предпочитано питие от топлия чай. "Самите руснаци признават, че един от основните им проблеми е алкохолът. Не че ние не го знаехме и преди", смее се Жоро.
Изненадало го, че Тюмен е доста "български" град. В него живеят много българи, които са работили там през 70-80-те години. "Тук казват, че именно българите са построили града. Запознах се с едно младо момче. Родителите му са българи, живеят тук от десетилетия. То уж си беше българче, но говореше само руски", разказва Братоев.
Засега не е усетил финансова криза
нито в отбора, нито в града. "Говорил съм с местните хора и те самите казват: "Каква криза, няма такова нещо!" При нас със заплатите всичко е наред", обобщава  

националният разпределител.

На въпроса дали отново ще се пребори за място в националния отбор, отговаря: "Наученото в Русия ме кара да се чувствам по-уверен и се надявам да бъда част от новата селекция. Това ще го прецени новият треньор Радостин Стойчев. Времето ще покаже какво ще постигне България под негово ръководство, но биографията му говори достатъчно за уменията му."
Въпреки че е доволен от условията в Русия, Жоро вече тъгува за родината. "Липсват ми родителите, близките. Но първото нещо, което искам да направя, когато се върна, е да прегърна брат ми Вальо", признава Жоро Братоев. Брат му близнак Вальо Братоев е състезател на европейския клубен и световен шампион "Тренто", чийто треньор е националният селекционер Радостин Стойчев.

В открит басейн при -30

Жоро и Пламена са открили своето хоби в Тюмен - СПА.
"СПА центровете тук са външни минерални басейни. Водата е около +40 градуса, а навън е -30. Уникално е! Е, малко ти е студено на главата, но си струва", усмихва се разпределителят. Споделя и "аматьорското" си преживяване като новодошъл. "Една вечер тръгнахме да се разходим при -37 градуса, без никакво термобельо. За 500 метра влязохме 4 пъти в магазините да се топлим. Краката буквално замръзват. Моля, не правете това!", смее се Жоро.

Влак на ужасите

За Георги Братоев едно от нещата, с които винаги ще помни Русия, са влаковете.
"Разстоянията са огромни, а пътуването с влак е "голямо преживяване". Сефтето ми беше пътуването до Сургут - около 18 часа. Влакът беше на достолепна възраст - с незабравим мирис и вид. В първия момент бях в шок. Мислех, че се шегуват с мен, че ще пътуваме с това нещо. После се случи да пътуваме със същия вид влак 27 часа", обяснява българинът.

 

Краси Гайдарски от "Нефтяник" (Оренбург):
Пранди ме пренебрегна, но вече гледам напред

В РУСКАТА Суперлига този сезон играе и централният блокировач Красимир Гайдарски.
Той се състезава в "Нефтяник" (Оренбург). Споделя, че е доволен от условията в професионално и битово отношение.
"Не ми беше трудно да свикна с живота тук. Говоря нормално руски език", обяснява Краси.
Най-голямата атракция на Оренбург е местното училище за летци, в което е учил и първият космонавт Юрий Гагарин. Гайдарски все още не е имал време да го посети, но то е част от плановете му. Определя нивото на шампионата като добро и дори по-високо от това в Германия, където играеше през миналия сезон. Неговият отбор може да се похвали с много добър зрителски интерес. "На домакинските ни мачове идват доста хора - около 1000-1500 души! Това много ни радва", щастлив е Гайдарски. Другото, което радва българина, е, че в "Нефтяник" финансовата криза не се усеща. "Няма проблеми със заплатите, дано е така и за в бъдеще!", пожелава си той.
Краси признава, че България вече му липсва. Тъгува за роднините си, приятелите и приятелката си. Гаджето му е националката Ели Василева, която този сезон се състезава в Бергамо.
Очаква се в скоро време новият селекционер Радостин Стойчев да обяви разширения състав на националния отбор. При централните блокировачи конкуренцията е сериозна. Това не плаши Гайдарски. "Когато има голяма конкуренция, има и израстване на самите състезатели, а и на отбора като цяло", обяснява той. През миналата година бившият вече национален селекционер Силвано Пранди не включи Краси Гайдарски в състава - дори и след контузията на Теодор Тодоров. Така и не се разбра защо. За пръв път сега Краси коментира това. "И аз самият нямам обяснение, изобщо не разбрах какво точно се получи. Два дни преди самия лагер разбрах неофициално, че няма да бъда извикан. Преди това никой от щаба на националния отбор не беше разговарял с мен, дори не ме предупредиха", споделя Гайдарски и допълва: "Поне това заслужавах!" По онова време се пусна слух, че е контузен и затова не е попаднал в отбора. Сега центърът опровергава тази информация. "Да, имаше време, в което бях контузен, но до сбора на националния контузията отдавна беше отминала. Но било каквото било, всички тези неща са минало. Вече гледам напред", категоричен е Краси Гайдарски. За него Радо Стойчев е достатъчно голям специалист, който сам може да направи правилния избор относно състава.

Христо Цветанов, "Локомотив-Изумруд" (Екатеринбург):
В добра форма съм

"Случилото се миналата година в националния отбор за мен е минало."
Това коментира пред "168 часа" централният блокировач Христо Цветанов, състезател на руския "Локомотив-Изумруд" (Екатеринбург). Миналата година Силвано Пранди нерядко го вадеше от състава, като Христо научаваше това от медиите. След Световното първенство съпругата му даде интервю, в което сподели доста нелицеприятни неща от кухнята на представителния тим. С днешна дата това интервю е свалено от всички спортни сайтове у нас. "Натиск върху мен и съпругата ми не е имало заради изказването й. Не искам повече да мисля за това. Историята с Пранди е затворена страница за мен. А дали ще попадна отново в националния отбор, ще реши треньорът Радостин Стойчев. Чувствам се добре, играем по два мача на седмица, в добра форма съм", обобщава Ицо.
Той е ветеран в Русия. В Екатеринбург е трета поредна година. "Със студа тук не се свиква. Единственото спасение е да си казваш, че е временно и да се обличаш", дава съвети Цветанов. В момента неговият отбор е лидер във Висшата руска лига. "Нивото е прилично", обяснява централният блокировач. Признава, че е усетил финансовата криза. "Има забавяне на заплатите, надявам се в крайна сметка всичко да бъде изплатено. Иначе условията са добри", споделя той.
Откакто е в Русия, Христо Цветанов неминуемо участва в Мача на звездите. През 2008 г., въпреки че отборът му бе във Висшата лига, Ицо бе номиниран за шоуто и бе в челото на класацията според гласуването на феновете. През миналия сезон "Локомотив-Изумруд" се състезаваше в Суперлигата, а Ицо редовно попадаше в тройката на топблокировачите. У нас центърът е известен с прякора "Поразяващата ръка". Въпреки че три години е в Русия, този прякор още не е стигнал до местните фенове, споделя Цветанов.