Баба ми беше рицар с вълнено елече вместо броня..
Научих какво е полов член, какво е вагина, и какво се прави с тях, за да се стигне до бебе, когато бях на осем. Научих всичко това от баба си, докато тя хранеше кокошките на двора, а аз я слушах с филия с лютеница в ръка.
Баба ми беше категорична, че трябва да знам как работи човешкото тяло, а не да се шашкам и срамувам от това, което природата е сложила между краката ми.
Баба ми, чиито по-голям брат в съзнателна възраст е присъствал на зачеването й, защото всички са живеели в една одая.
Баба ми, чиято майка никога не е притежавала долно бельо. Прабаба ми, заедно с другите жени в селото, е перяла кървавите си фусти всеки месец на лъджата, пред очите на малките деца, придружавали тогава майките си навсякъде. Жаргонът за "в цикъл съм" през 40-те години в село Съдиево, Айтоско, е бил "на дрехите си съм".
На същата тази лъджа същите тези майки са разглеждали гащите на синовете си преди пране и гордо са съобщавали на съселянките си за началото на пубертета им, когато са се натъквали на петна от нощна еякулация.
Толкова за българските традиции в сексуалното здраве и възпитание.
Каквито и да сме били в миналото, поне сме били наясно, че половите функции са естествени и сме уважавали жизнените сигнали на телата си. Приветствали сме всеки признак на здравословно развитие.
Знам всичко това от безкрайните истории от първо лице за детството на моята мила баба, която точно днес щеше да навърши 86 години - и много щеше да се учуди от истеричната ни нужда да изфабрикуваме ретрограден псевдоселски свян там, където преди го е нямало.
Обичам баба толкова много, защото тя обичаше истината и знанието, а срама и невежеството разгорещено разобличаваше като "оръжия на потисничеството." За някои неща тя страшно се палеше, но за бой с потисничеството - най-много. Беше рицар с вълнено елече вместо броня и игла за плетене вместо копие.
П.П. На другия ден отидох на училище и на бърза ръка просветих и други деца в класа по въпросите на възпроизводството. Някои от тях бяха любопитни, на други май им беше все едно. Нито едно не припадна.
*От фейсбук!
Най-четени
-
Галерия Художникът бедняк
Бил съм на около десет години, когато за пръв път видях автопортрета му. Стоях пред него около час като вцепенен. Никога няма да забравя високото чело на художника, тъжните му очи, къдравите коси
-
Диктатура на тъпоглавите
У нас тлее разлом, потиснат и нерешен, неизговорен и изопачен За превратностите на съдбата се замислих. Дивашката реакция на театрална пиеса, от една страна, е обида за изкуството
-
Бай Ганьо срещу Малкович
Нападнаха Народния театър. Също и Еврото. Шенген. Около Театъра има Хути. Трудно е да се живее заедно с такива хора. Но няма как. Нарича се народ. Убиват или прогонват по-издигнатите измежду своите
-
Галерия На 10 ноември Тодор Живков дреме по време на преврата
Костадин Чакъров: Не беше изненадан, по предписание на правителствени лекари винаги спеше следобед Наричал приятелите си от Политбюро цеховите майстори от задругата “Боже
-
Галерия Моят 10 ноември: Златка и Андрей: Вместо бизнес тук, защото “не сте от нашите” - гурбет в Гърция
С него вдигнали къща в Мъглиж, ковид върнал семейството с 5-има внуци тук Когато бил на 20 г., Русев гласувал за СДС и му се карали Сега се ядосва, че децата не знаят кои са Ботев и Левски Навършиха