Липса на специалисти по гериатрия, остър недостиг на медицински персонал и абсурдно отношение към пациентите

14 социални институции работят със 774 пациенти, а чакат 305-има

Въпреки че за една година 24 души с деменция починаха в дом в село Горско Косово, а МВР и социалните не откриха нарушения, това не променя лошите условия, в които живеят тези пациенти.

До такъв извод стигат от гражданско сдружение "Алцхаймер - България". Според тях това се дължи на липсата на медицински кадри и обучен персонал, както и на недопустимото отношение към болните. От организацията са сигурни, че тези недъзи могат да се видят в почти всеки дом, в който се гледат възрастни хора, страдащи от деменция.

Само преди броени дни запис от Центъра за настаняване от семеен тип на хора с това заболяване в Пловдив разкри невиждани жестокости, на които са подлагани пациентите. Оказа се, че в едно от най-елитните заведения униженията, боят и отвратителните обиди са всекидневие.

Това обаче не е прецедент, твърдят близки до системата. Пред "168 часа" представител на "Алцхаймер - България" увери, че във всеки един дом, в който се гледат дементно болни, отношението към тях не е по-различно.

"Нашата практика показва, че липсва

всякакъв вид

медицински персонал

- обясни пред вестника специалист. - В домовете работят много малко такива лица. Изобщо няма изисквания при кандидатстването за работа като образование или че са преминали някакво обучение. Има абсолютен недостиг на болногледачи, лекари, психолози. А точно такива хора трябва да работят там. Представяте ли си каква грижа полага някой, който няма идея какво трябва да прави. Има домове, в които не присъства и един човек, който да работи и общува компетентно с дементно болни."

Според сдружението лицата, работещи в социалните институции, дори не са преминали и елементарно обучение за най-лесните манипулации, необходими при лечението на възрастни хора с деменция.

"В един от домовете, които искахме да посетим, директорката дори не ни допусна да влезем и да видим условията с очите си - казват от "Алцхаймер - България". - Това навежда на мисълта, че явно не са достатъчно добри и не покриват изискванията."

По изчисления на неправителствени организации в момента в България има 100-150 хиляди души, които страдат от деменция. По-голямата част от тях са при семействата си, които изцяло са поели грижата им. Един процент от това число обаче живеят в домове. Практиката да се оставят възрастните хора пък е зачестила значително през последните години.

Паралелно с това недостигът на кадри също е очевиден.

"Специалност "Гериатрия", която представлява дял от медицината, изучаващ

възникването,

развитието, лечението

и предотвратяването на болестите при възрастните хора, не присъства в програмите на висшите учебни заведения в страната - сигнализират от сдружението. - В България има четири висши медицински университета и два медицински факултета - към СУ и към Тракийския университет в Стара Загора. От 2008 г. в Медицинския университет в София няма прием по специалността "Гериатрия". Преди 2008 г. има единични бройки, които са се записали, но не са довършили обучението си. В медицинските университети в Пловдив, Варна и Плевен няма специалност "Гериатрия", защото няма специалисти, които да ги обучават."

Огромен проблем са и малкото институции, в които се настаняват болните. В страната в момента има общо 14 държавни дома за възрастни хора с деменция, в които са настанени общо 774 души. Чакащите пък са 305-има.

"Това означава, че тези сгради се пукат по шевовете поради големия брой постъпващи, а това не трябва да бъде така", казват специалисти.

Сред нерешените казуси се нарежда и самото диагностициране. Проучвания показват, че в България има 25 000 души с ранна форма на деменция, които не са диагностицирани поради редица причини.

"Основната е ограниченият достъп на хората в малките населени места до качествено здравеопазване - пише в доклад на "Алцхаймер - България". - Именно

жителите на

малки населени места

са с по-висока средна възраст от хората в големите градове и следователно по-податливи на деменция. От друга страна, специалистите обикновено са концентрирани в големите населени места и достъпът до тях е затруднен по отношение на транспорт и финансови средства. Не на последно място общопрактикуващите лекари нямат нагласата да търсят болестта, като приемат, че забравянето е част от процеса на остаряване."

Диагностицирането било трудно и заради високата цена. Според проучване на сдружението в някои случаи касата покрива част от разноските, свързани с установяването на заболяването, но останалите пациентите трябва да покриват от джоба си.

Всички тези

недостатъци

в скърцащата система станаха ясни след поредица от случаи. Най-известен стана този в Горско Косово, където бяха констатирани 24 смъртни случая за една година. Спешната проверка установи изключително лоши условия, при които живеят хората там. В изготвения доклад се посочва, че липсва адекватна медицинска грижа, а унизителното отношение е ежедневие.

"Виcoкaтa cмъртнocт в дoмa ce дължи нa фaктa, чe хoрaтa приcтигaт при нac c тeжки зaбoлявaния, тe прocтo нe ca oбгрижвaни дo мoмeнтa нa приcтигaнeтo cи при нac", обясни прeд Нова тв дирeктoрката на дома Вeрa Дукoвa.