"Оставането на "Кастелана Гроте" в Серия А1 вече е само мечта, но когато няма какво да губиш, можеш да направиш само едно - да играеш все по-добре! Затова играем всеки мач така, сякаш е финал на Шампионската лига."
Това споделя пред "168 часа" италианският национал Паоло Коци, който този сезон е капитан на тима от елитната италианска Серия А1 "Кастелана Гроте". За българските фенове Коци е познат най-вече от националния тим на адзурите, който спечели сребърните медали на Олимпийските игри в Атина през 2004 г. В актива на Паоло има и злато от две европейски първенства, както и такова от клубни европейски турнири. Въпреки това той нито за миг не си е позволил надменно поведение с феновете, журналистите или по-младите си съотборници. Затова е любимец на агитките във всички отбори, в които е играл.
През този сезон съотборник на Паоло в "Кастелана гроте" е българският диагонал Данаил Милушев. От началото на годината Коци, Милушев и сие
 

правят истинска революция

Въпреки че са считани за сигурни изпадащи в Серия А2, волейболистите на "Кастелана Гроте" имат само две загуби от деветте кръга на втория полусезон. Журналистите в Италия нарекоха това "щурм на отчаянието", но според Коци обяснението не е в отчаянието, а в смелостта.
"В края на миналата година отборът ни смени треньора. С идването на новия наставник открихме нова енергия и мотивация. Вече не се страхуваме от когото и да било", разказва капитанът на "Кастелана". Фактите говорят сами по себе си - от януари насам отборът взе скалповете дори на грандове като Мачерата, Тревизо, Монца. Паоло споделя, че приел офертата на младия тим на "Кастелана Гроте" по две причини. "Едната бе искреното желание на собственика и генералния мениджър на отбора да ме привлекат, а другата - предизвикателството да помогна на новосформиран екип да се изгради и да заиграе добре."
Това, че в отбора има доста чужденци, отдавна не е проблем за него. "Научих се да приемам различния манталитет на съотборниците и да ги мотивирам да дават най-доброто от себе си. Опитвам се да понауча езика на момчетата, с които играя, и да говоря на техния език, особено по време мач", разказва капитанът.
Сред чуждестранните състезатели в отбора му сега е и Данаил Милушев. "С Дани се познавахме още от националните ни отбори, когато България и Италия се изправяха една срещу друга. Милушев е много добър волейболист и много добър човек.

Има голямо сърце и е обичан от всички тук",

 категоричен е Паоло.
Въпреки това вкусът на българските манджи и родната ракия не са станали достояние на момчетата в "Кастелана Гроте". "Дани досега не е приготвял българска храна тук, не сме опитвали и български питиета. Така и не ме научи много български думи. Но е много забавен, когато се опитва да говори италиански, защото прави грешки, от които се получават смешни съвпадения", разказва Паоло. Накрая обобщава: Милушев прави страхотен сезон и се надявам да получи шанс да се завърне в националния ви отбор!"
Факт е, че българският диагонал се представя отлично при завръщането си в италианската серия А1. факт е и че през последните две години бившият селекционер на националния тим Силвано Пранди така й не намери за необходимо да го включи в отбора.
За Паоло Коци българските волейболисти, състезаващи се в италианската Серия А1, са "голям ресурс за италианското волейболно първенство". "За всеки състезател тук е страхотно предизвикателство да се изправи срещу професионалисти като Матей Казийски и Владо Николов. Сега, с новия треньор Радостин Стойчев българският национален отбор има силата да постигне велики резултати
- още на Европейското първенство през есента на тази година и най-вече

на Олимпиадата в Лондон догодина",

категоричен е италианският национал.
На 31 години, Паоло прави равносметка и на собствената си кариера. "Доволен съм от досегашния си опит. Навреме осъзнах, че дори лошият сезон може да помогне на младия състезател да порасне", обяснява той и дава пример: Имах много трудна година в "Модена" през 2005. Но в същото време тогава играех с най-добрия разпределител - Рикардиньо. Научих много ценни неща."
Връщайки се назад във времето, Коци споделя, че започнал да играе професионално на 17 години, макар и серия Б2. На 20 вече играел в Сария А1, в тима на Милано, откъдето е родом. В следващите години изкарва по два сезона в Модена, Кунео и Пиаченца, редом до Христо Златанов. През лятото на 2008 г. Паоло бе трансферна цел на Радостин Стойчев и "Тренто", но в крайна сметка прие офертата на Вибо Валентия,
където игра заедно с българина с италиански паспорт Венци Симеонов (негов съотборник и в националния тим). През сезон 2009-2010 Коци се състезаваше в Таранто. По думите му последните три години са изключително важни в професионалното му развитие. "Те са най-добрите за мен.

През тях съм лидер в отборите, в които играя.

Чувствам се добре на полето и знам, че мога да влагам 100% от себе си в играта - физически, но и технически, тактически, психологически", обяснява волейболистът.
Коци дебютира в националния отбор на Италия точно преди 10 години, когато е на 21. Съвсем естествено като връх в кариерата си поставя сребърния медал от Олимпийските игри през 2004 г. "Участието на олимпиада е най-невероятното преживяване за всеки спортист. Още когато кацнеш на летището, въздухът е друг. Мирисът на предстоящите двубои е невероятен. Церемонията по откриването на игрите в Атина беше фантастична", развълнувано си припомня Паоло. По това време италианският национален отбор по волейбол е сред считаните за сигурни фаворити, но Коци не се държи като звезда.
"Беше страхотно всеки ден, докато вървиш през олимпийското село,
да виждаш едни от най-великите спортисти
на планетата. За мен бе честа да бъда редом до тях. Направих си снимки за спомен с Александър Попов, Роже Федерер, Маурис Грийн. Често ходех на плувния басейн да гледам тренировката на плувците. Както и на лекоатлетическата писта, за да видя отблизо най-бързите хора на планетата. Но, разбира се, най-голямата радост ми беше, че играхме финал и се прибрахме в Италия със сребърни медали", разказва националът.

 

Минимум натурализирани чужденци в италианския национален тим

В КРАЯ на 2010 г. начело на италианския национален отбор застана Мауро Беруто - с намерението да сведе до минимум присъствието на натурализирани чужденци и да включи на тяхно място млади италиански състезатели. Паоло Коци е предпазлив в мнението си по този въпрос.
"В Италия млад състезател се счита този на 25-26 години. Но в другите държави това значи 19 - 20-годишен. Ако Беруто реши да налага само млади италианци в националния, това ще е голям проблем. Италия в момента няма толкова много млади момчета, които да могат да играят на високо ниво и форуми като Европейско първенство и Олимпиада. Ако погледнете настоящия състав на националния отбор, единствените млади състезатели в него са именно натурализирани чужденци", мотивира се той.
Въпреки това е категоричен, че

не може само натурализирани състезатели да играят за Италия.

"Това означава школата ни да изчезне, не може постоянно да запълваме дупките с чужденци. Много е важна ролята на ръководителите. В националния отбор трябва да са най-добрите състезатели от шампионата, плюс 3-4 от младите, направили най-добро впечатление през сезона. А не състезателите, които клубните ръководства и Италианската волейболна федерацията налагат, водени от свои бизнес интереси - отсича Паоло Коци и допълва: - Защото и това се случва понякога с италианската селекция. И си личи!"
Очевидно до болка познатият рефрен за "спускането" на състезатели от федерацията и клубовете не е само български патент. В "Кастелана Гроте" обаче такъв проблем няма, категоричен е капитанът на отбора. "Тук играят тези, които са в най-добра форма. Надявам се и мартеницата на ръката на Дани Милушев да ни помогне през този месец. Вече играем за феновете и за самочувствие, а това означава много", обяснява Коци.

Има си коте на късмета

В подкрепа Паоло Коци има "коте на късмета". "168 часа" писа как италианецът е "осиновил" няколко котки. От тях при него вече постоянно живее само Рейн. Е, оказал се котарак, а не мацка, но Паоло не е придирчив. "Поне не се наложи да сменям името. Кръстих котето Рейн от английското дъжд (rain), защото в деня, в който се появи в двора ми, валеше като из ведро. Откакто Рейн е при мен, нещата в отбора почнаха да се подобряват. Котаракът ни е като талисманче", с усмивка обяснява капитанът на "Кастелана Гроте".

Пътешественик по душа

Паоло Коци е обиколил места, за които мнозина хора си мечтаят.
"След края на сезона имам нужда от презареждане, затова пътувам по света. Харесвам Ню Йорк и Лондон, но за релакс имам нужда от топло море. Бил съм на Малдивите, остров Мауриции, Мексико", разказва волейболистът.
Признава, че ако трябва да смени италианското първенство, би избрал това в Полша. Засега подобно нещо не влиза в плановете му. "Това лято ще се женя и предпочитам да остана да играя в Италия. Но съм планирал екскурзии до Бостън, Маями и Антигуа като част от медения ми месец", обяснява Коци. Признава, че през свободното от волейбол време обръща внимание и на сериозни неща. Едно от тях е икономическата наука. "Единият вариант, след като спра с волейбола, е да стана спортен мениджър",споделя капитанът на "Кастелана Гроте".

Мечтаел да пилотира "Миг 29" и  F-14 Tomcat

МАКАР и професионален спортист, животът на Паоло Коци е широко отворен към останалите професии.
"Голяма страст са ми военните самолети. Когато бях малък, една от най-големите ми мечти беше да летя с "Миг 29" и F-14 Tomcat. Това са два от най-страхотните изтребители в света! Тази мечта си ми остана до ден днешен", обяснява волейболистът.
Друга негова голяма страст са книгите. "През свободното си време обичам да чета, най-вече исторически книги. Надявам се един ден, когато се установя да живея на едно място, да имам  дневна стая с огромна библиотека, заемаща почти всички стени", споделя съотборникът на Дани Милуше.

 

Марко ван Бастен го направил фен на "Милан"

Паоло Коци е истински фен на Милан, а заслугата за това е на великия Марко ван Бастен.
"В Милано живея на около 500 метра от Сан Сиро (парка, в който е стадион "Джузепе Меаца"). Като хлапе избрах "Милан" пред "Интер", защото най-добрият ми приятел в училище беше фен на росонерите. Скоро разбрах, че "Милан" е най-великият отбор. Тогава в него играеше звездното холандско трио Ван Бастен, Рийкар, Гулит, както и най-добрите защитници на планетата - Паоло Малдини и Франко Барези. Уникален отбор!", споделя с възхищение Паоло Коци.
Допълва, че именно Ван Бастен му направил най-голямо впечатление. Смята, че това е най-добрият футболист на всички времена. "Марко е елегантният идол на всички Миланисти. В днешно време бих посочил тазгодишния носител на "Златна обувка" Лео Меси от "Барселона" като най-добрия футболист в света. Но нека имаме предвид, че Меси играе в доста по-лесно първенство, каквото е испанското. Там само 2-3 отбора се състезават за титлата", споделя капитанът на "Кастелана Гроте".  Накрая обобщава: "В Милано има приказка, че който е фен на "Милан", е роден победител. А който подкрепя "Интер", е роден губещ. Интеристите започват понеделника и седмицата винаги намусени и ядосани, защото още им е гадно от резултата от неделния мач. Е, с изключение на последната година...", през смях казва Паоло Коци.  

 

Пол Лотман: Прекрасно е да победиш най-добрите

"ПОБЕДАТА винаги е сладка, но когато победиш най-добрите, чувството е още по-приятно!"
Това емоционално сподели пред "168 часа" американският волейболист на "Марми Ланца Верона" Пол Лотман. Неочаквано за мнозина, но именно той и съотборниците му успяха да спрат победния ход на "Тренто" в италианската Серия А1, и то при гостуване на европейския и световен клубен шампион. От старта на шампионата трентинци нямаха нито една загуба, което е абсолютен рекорд (21 победи от 21 мача). Към днешна дата все още никой не поставя Верона сред претендентите за титлата. Отборът се подвизава в средата на таблицата, но с победата над Тренто с 1:3 накара всички да заговорят за него с уважение. "Успехът ни донесе огромна радост, но не си правим илюзиите, че сме най-силният отбор, след като сме победили "Тренто". Просто се възползвахме от лошия ден, който тимът на Радо Стойчев имаше. Сега ще се наслаждаваме на момента, но започваме да работим и за двубоя следващата седмица срещу Форли", коментира и звездата на Верона Марко Меони.
"Играхме по начин, който не бе достатъчен за победа. Проблемите ни бяха най-вече в атака", призна и наставникът на "Тренто" Стойчев, като допълни, че от загубата не бива да се правят трагедии и дори в известен смисъл тя е дошла на време.