В НЕДЕЛЯ вечер (27 февруари), в малкото полско градче Козле се пишеха едни от най-големите страници на българския волейбол.
След почти 30 години отсъствие роден отбор - ЦСКА, играеше на полуфинал във втория по сила европейски клубен турнир. Неприятен сблъсък и контузии на Евгени Иванов и Ники Иванов още в първия гейм попречиха на ЦСКА да покаже възможностите си. Българският тим не успя да стигне до финала.
След мача шефовете на отбора бяха тъжни. Не толкова заради загубата, а защото за пореден път се видя, че успехите на волейбола ни не се ценят от никой, освен от феновете.
Волейболът в България е доказано най-успешният колективен спорт, но въпреки това е

оставен да оцелява сам.

Единствено за мъжкия национален отбор през последните 2-3 години се отделят прилични средства. Всичко останало - женски национален отбор, вътрешни шампионати, детско-юношески школи е оставено на произвола на съдбата. Случилото се с ЦСКА по време на участието на отбора в турнира за Купата на СЕV бе поредното доказателство. Точно преди 3 март, при толкова биещи се в гърдите като "национални" телевизии, нито една не се лиши от рейтинга на турските си сериали, за да излъчи мача на "червените опълченци". Ако не беше сключеният в последния момент договор с кабеларката Канал 3, то българските фенове нямаше изобщо да видят успехите на клубния ни волейбол на втората по значимост клубна европейска сцена.
Постигнатото от ЦСКА в евротурнирите се определя като "историческо постижение", но никой в момента не може да каже дали то ще има продължение. Защото инвестициите във волейбола у нас са като изливане на вода в каца без дъно. Къде отива държавната субсидия, в какъв размер е тя? Наскоро съобщихме, че с изключение на Матей Казийски, Тони Зетова и още две волейболистки с двойно гражданство, всичките ни останали състезатели зад граница са обвързани с договори с клубове.

Къде са парите от трансферите им тогава?

Според правилата 50% от тях би трябвало да отиват за развитие на детско-юношеската школа. Ако е така, защо повечето деца тренират при температура от 4-5 градуса в залата?
Това са въпроси, които "168 часа" отдавна е поставил пред Българската федерация по волейбол и на които отговори няма. При това положение не е странно, че все повече политици и бизнесмени почнаха да бягат от волейбола. Президентът вече не ходи по мачовете на националния отбор. Ясно е като бял ден - във волейбола пари няма. А щом и телевизиите не предават срещите - и публично перчене и качване на рейтинг няма. Затова политиците са по футболните стадиони, не в малките, очукани волейболни зали. Е, оставяме настрана присъствието на депутатката Калинка на волейболните срещи...
Доскоро се говореше, че собственикът на ЦСКА Георги Георгиев има планове да строи нова зала, да прави нови инвестиции. След полуфинала в Козле се появиха слухове, че вече е започнал да преосмисля намеренията. Така както направиха и други бизнесмени преди него. От развитието на волейбола у нас не се печели. Държавата не помага и открито нехае.
 

Шумно рекламираната многофункционална зала

определено не се строи заради волейбола. От нея се очакват приходи по много други линии.
За всеки трезво разсъждаващ човек е ясно, че това оставяне на вътрешния шампионат на произвола много скоро ще окаже негативен ефект и върху бъдещето на националния отбор. Когато условията са такива, че децата не искат да стъпят в залата, откъде ще дойде следващото поколение от таланти?
Като че ли само новият треньор на мъжкия ни национален отбор Радостин Стойчев мисли по този въпрос. Когато прие да стане селекционер, Стойчев намекна, че форматът на първенството ни трябва да бъде променен. Идеята на специалиста, постигнал всички възможни отличия с отбора си "Трентино", бе да има повече конкуренция и повече качествен волейбол у нас. И това да работи в полза на младите таланти. Очевидно е, че Радо Стойчев доста се е откъснал от българската действителност и българския манталитет. Само за последната седмица няколко волейболни клуба (мъжки и женски) се

отказаха от участие в първенството, притиснати от мизерия.

Дори в Суперлигата състезателите играят в зали с протекли покриви при почти минусови температури. Като абсолютна сензация и невиждан лукс се понесе преди дни информацията, че отборът на "Пирин" ("Балканстрой") пътувал със самолет от Варна до София! Дори в ЦСКА не са получавали заплати от месеци. Но стискат зъби, защото знаят, че участието на български отбор в Шампионската лига минава само през спонсорството, което шефът им прави на турнира "Чалъндж къп". Това впрочем също е в резултат на ниското ниво на шампионата ни, който няма нужния коефициент, за да може българският шампион да участва в престижния клубен турнир по право. Нищо ново под слънцето.