Правилата и критериите за избор на членове на СЕМ не осигуряват независимост на медийния регулаторен орган.
Това пише в мониторинг, поръчан от Европейската комисия, с който "168 часа" разполага. Документът е от декември 2010 г. Той вече е бил сведен до знанието на медийния съвет. От СЕМ са изпратили свои отговори на поставените въпроси и критики, обясни пред "168 часа" председателят на медийния съвет Георги Лозанов.
"След като се запознаят с нашите аргументи, от Европейската комисия ще излязат със становище, но към момента никой не може да каже кога ще стане това", обясни Лозанов.

Поръчаният от ЕК мониторинг

поставя СЕМ на прицел в почти всички основни моменти по формирането му. В доклада се критикуват критериите за номиниране на членове на съвета, избора им, начина на финансиране. Припомня се и че въпреки изискването медийните надзорници да не са били съпричастни към службите на бившата Държавна сигурност, то през 2008 г. е имало и такъв скандален случай.
Основната критика е насочена към номинирането на членове на медийния съвет. Според представения на Европейската комисия доклад тук се създават най-много предпоставки за липсата на независимост.
"Независимостта на регулатора не е гарантирана с оглед обезпечаването на правото на отделни групи със значимо обществено значение да представят своите представители, които да бъдат избирани за членове на СЕМ. Няма правила относно предварителния подбор на хората, които биха могли да станат членове на СЕМ.

Липсата на прозрачна процедура

по номинирането на кандидатите оставя избора на субективната преценка на президента и на членовете на парламента. Така се улеснява евентуалното налагане на политическо влияние и на икономически интереси върху регулаторния орган." - Това буквално е записано в документа.
Поръчаният от Еврокомисията мониторинг е категоричен, че предписаните от закона критерии, на които трябва да отговарят евентуалните членове на СЕМ, са "доста общи и всъщност не могат да бъдат считани за гаранция за независимостта на членовете на СЕМ или за техния опит в сферата на медиите". В чл. 25 от Закона за радио и телевизия е записано, че "членовете на Съвета за електронни медии могат да бъдат лица с българско гражданство, висше образование и опит в следните области: електронни медии, далекосъобщения, журналистика, право или икономика, и имат обществен авторитет и професионално признание".

Изискванията придобиха този вид

през есента на 2005 г., с идването на власт на "кабинета Станишев". С поправката, внесена от БСП, отпадна изискването членовете на СЕМ да имат 5-годишен трудов стаж в областта на електронните медии. Президентът Георги Първанов не наложи вето на споменатата поправка. При следващите ротации в съвета Първанов се възползва от промяната и посочи за свои представители в СЕМ именно хора без стаж в електронните медии.
Днес липсата на изискването за такъв професионален стаж е една от критиките на мониторинга на Европейската комисия. Документът посочва, че тази поправка, направена по идея на правителството на БСП, НДСВ и ДПС, е сериозна пречка пред независимостта на медийния съвет.

"Действащата процедура за избор на СЕМ

не предоставя достатъчно гаранции за независимост от политическите сили или икономически интереси поради факта, че членовете на СЕМ се избират директно от държавните институции, без специално законово условие за номинирането им и без напълно достатъчни законови гаранции за тяхната безпристрастност, професионализъм, както и уверение, че те представляват интересите на значими обществени групи", се казва в мониторинга, представен на Европейската комисия.

Георги Лозанов, председател на СЕМ:
Депутатите и президентът носят отговорност за скандалите с ДС

- Г-н Лозанов, какво ще предприеме СЕМ по повод поръчания от Европейската комисия мониторинг за дейността ви?
- Изпратили сме нашите аргументи на критиките и очакваме отговора на ЕК. Към момента не мога да ви кажа кога ще стане това.
- В документа е отбелязано, че начинът на формиране на СЕМ, както и правилата, по които се номинират членовете му, не осигуряват независимост на медийния регулаторен орган. Така ли е?
- Докладът е от около 80 страници и темата за евентуалната независимост на съвета определено не е водещата. Разбира се, има варианти СЕМ да бъде по-независим и аз винаги съм работел за това. В момента също имам предложения, но всичко е въпрос на политическа воля и на промяна на законодателството. Хубаво би било най-после да има гражданска квота. Една от възможностите е омбудсманът, като представляващ правата на гражданите, да има собствена квота. Определено има върху какво да се помисли тук.
- В представения пред ЕК мониторинг е споменат и гаф с установяването на принадлежност на член на СЕМ към бившите структури  на Държавна сигурност. Кой би трябвало да носи отговорност за това?
- При всичките пъти, в които съм бил номиниран за член на СЕМ, бях проверяван за съпричастност към ДС от парламентарната сила, която ме предлага. Парламентът и президентът трябва да носят отговорност, въпреки че това е записано и в медийния закон. Именно пред тях номинираните трябва да подписват декларации, че не са работили за службите. И, естествено, президентът и парламентът трябва да си правят сметката кого предлагат за член на СЕМ.
- Ще има ли нов медиен закон?
- Със сигурност трябва да има. Трябваше да се появи още в началото на управлението на ГЕРБ, но явно ще е към средата на мандата. Промените са наложителни. Вече има експертна група, има много предложения. Някои от тях са взаимно изключващи се. Затова трябва да се пипа много внимателно.
- Ще има ли закриване на регионални офиси на СЕМ?
- Засега удържаме положението, но нищо не може да се каже със сигурност. Парите определено не стигат, но правим преструктуриране.
- Притеснявате ли се, че вие правите мониторинг, а в същото време Европейската комисия поръчва мониторинг на вашата работа?
- Това е хубаво, но и малко притеснително. Надявам се в доклада за следващата година да не сме пропуснали нещо важно.

 

Агентите - предимно от квотата на Първанов

В ДОКЛАДА, представен пред Европейската комисия се припомнят условията за номиниране на членовете на СЕМ и се обобщава, че те невинаги дават резултат.
В документа се изброяват изискванията за чисто криминално досие, кандидатите да не са еднолични търговци, собственици на капитал в търговски дружества, както и да попълват декларации, че нямат връзка със структурите на бившата Държавна сигурност. "Въпреки това няма доказателства за ефективността на подобно регулиране. През 2008 г. връзката на член на СЕМ с бившата Държавна сигурност бе установена чрез решение на т.нар. Комисия по досиетата. Въпросният член на СЕМ е подписал декларация, заявявайки, че никога не е бил агент на Държавна сигурност. Той бе отстранен от длъжност с решение на СЕМ", се казва в доклада на ЕК.
През спомената 2002 г., по настояване на бившия депутат от ОДС Благой Димитров, всички членове на СЕМ бяха проверени за агентурно минало. Комисията "Андреев" установи, че представител на парламентарната квота е бил сътрудник на ДС - въпреки че до този момент той бе проверяван три пъти. През 2008 г. в списъка на Комисията по досиетата излязоха двама представители на президентската - единият сътрудник на ДС, а другият - работил за РУМНО.
Две години по-рано от Комисията по досиетата признаха, че и самият държавен глава има досие, като агентурният му псевдоним е бил "Гоце".

 

Финансирането под прицел

МОНИТОРИНГЪТ на Европейската комисия отчита като минус факта, че СЕМ се финансира от бюджета.
"Финансирането на СЕМ от държавния бюджет не обезпечава финансовата му независимост от институцията, избираща част от членовете му, т.е. Народното събрание", се казва в документа.


Спор за рекламите и спонсорските заставки

ПОРЪЧАНИЯТ от Европейската комисия мониторинг на дейността на СЕМ отправя критики и за излъчването на спонсорските заставки.
Според доклада у нас споменатите заставки много често преминават в реклама и трябва да се третират като такива. "Има основание за такива критики, затова ще намерим други начини на излъчване на заставките. Но със сигурност те няма да отпаднат и разликата между тях и рекламите ще се запази, тя е съществена", коментира председателят на СЕМ Георги Лозанов.