Банките ще заделят по-голям буфер от 2021 година

Срещу 17 888 лв. на месец ще се разписва догодина управителят на БНБ. Сумата е с около 1000 лв. повече от тазгодишните 16 849 лв.

Това е записано в бюджета на централната банка за 2020 г., внесен в парламента и обявен на сайта на институцията.

Тримата подуправители ще получават по 15 332 лв., а не 14 442 лв. на месец за труда си. Възнаграждението на тримата други членове на УС е с 300 лв. повече от тазгодишното и става 5 111 лв.

С 5% ще се увеличат заплатите на специалистите в централната банка, а с 6,1% - на тези по информационни технологии, е заложено в бюджета. Така шефовете на дирекции ще получават 5777 лв. специалистите - 2657 лв., а техническия персонал - 1467 лв.

В документа изрично е посочено, че заплатите на висшия мениджмънт на централната банка се определят от средното възнаграждение в сектора, който контролират.

През 2020 г. бюджетът на БНБ е с 9,4 млн. лв. по-голям от тазгодишния и вече е 118,4 млн. лв. 2/3 от увеличението е за текуща издръжка, включително за заплати.

Повече пари са предвидени и за информационните системи на централната банка- 18,3 млн. лв.

В мотивите за новия бюджет централните банкери подчертават, че той се формира от собствени приходи, а не от бюджетни средства.

Документът съдържа и гаранции, че има достатъчен ресурс, за да се осигури изпълнението на всички ангажименти по присъединяването на България към чакалнята на еврото, Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране.

От БНБ гарантират, че планираното за 2020 г. количество банкноти и монети ще осигури увеличението им в обращение, както и подмяната на изхабените банкноти и монети.

От БНБ обявиха още, че вдигат от 2021 г. буфера, който банките трябва да натрупат. Аргумент за решението е продължаващият заради рекордно ниските лихви ръст на кредитирането, което пък увеличава рисковете от трупане на лоши кредити.

Капиталовите буфери на банките ще растат поетапно, а увеличенията ще бъдат оповестявани година по-рано, уточняват от централната банка.

Планът на БНБ е банките да отделят по 0,5% от рисковите си експозиции до края на първото тримесечие на 2020 г. След второто тримесечие до края на идната година те ще започнат да заделят по 1%, а от началото на 2021 г. тази защитна мярка ще се вдигне до 1,5%.

“Увеличаването на нивото на антицикличния буфер има за цел да засили устойчивостта на банковия сектор към неблагоприятни сценарии”, мотивират се от БНБ.

Преди месец централната банка определи като системно значими осем наши банки, към които изискванията са по-високи.

Така УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ и Първа инвестиционна банка ще отделят по 1% от рисковите заеми още от началото на идната година.

Пощенска банка и Райфайзенбанк отделят по 0,75%, а ЦКБ и Българската банка за развитие - по 0,5%.

Преди месец БНБ определи и т.нар. буфер за системен риск за догодина. Той остава 3% от рисковите им експозиции, формирани на територията на страната. Запазването на неговия размер и означава, че централната банка не очаква мащабна криза, а най-вероятното допускане е за рецесия.