Съзаклятниците внимателно планират всеки детайл от предстоящата среща. Сдобили са се с уникалния шанс да получат достъп до кабинет, в който рядко се влиза, и не могат да отидат неподготвени. Всички участници в любопитната делегация са притеснени, тъй като са послъгали малко каква е целта на тяхното посещение. За пред армията от секретарки са изфабрикували историята, че търсят ценни напътствия от бащицата за всенародните чествания на Васил Левски.

Идеята е благородна, а гостите са все от сой - може би най-популярният артист по това време Георги Калоянчев, не по-малко обичаният Константин Кисимов, директорът на операта Илия Йосифов, актьорът и режисьор Рихард Езра и колегата му от Народния театър Васил Мирчовски. Как при това положение да им откажеш?

И ето че денят X настъпва. Всичките изтупани и заредени със заучени реплики се вмъкват един по един в просторния кабинет. А там ги очаква благо усмихнатият Тодор Живков. На Кисимов се пада нелеката задача да издекламира встъпителното слово и след уговореното от цялата група и стандартно: "Другарю първи секретар на ЦК на БКП", великият ни артист добавя от себе си следващото изречение: "Покровителю на спорта".

"А, вие за спорт ли", смръщва вежди другарят Живков и гостите му до един изтръпват, че толкова дълго планираната мисия ще претърпи провал още преди да е започнала. Калоянчев и сие са добре запознати с абсолютната незаинтересованост на Тато към спортните въпроси и особено тези, свързани с футбола.

В предишните си два броя "Космос" ви разказа за връзката на Сталин и Хитлер със спорта. Двамата диктатори мразят физическите упражнения и никога не са били запалянковци, но за сметка на това използват спортните успехи за зареждането на идеологическата машина, която дава живот на техните режими.

Тодор Живков, разбира се, е много далеч от постиженията и злодеянията на тираните, хвърлили света в ужасяваща война. На родна земя обаче управлявалият 35 години вожд успява да създаде доста приличен за международните стандарти диктаторски строй и също като Сталин и Хитлер впряга спорта в услуга на управляващата комунистическа партия.

Тато през целия си живот не показва и бегъл интерес към случващото се в залата или на пистата. Футболната игра дори му е противна и в подходящи случаи той не пропуска да стовари държавната бухалка върху спорта, за който смята, че е развъдник на подривни елементи с намерение да бутат властта. Това са личните пристрастия, докато за пред поданиците и останалия свят Първия дава мило и драго за спортните успехи, които по най-добрия начин да покажат превъзходството на комунистическия строй над капиталистическия враг. В страната са създадени спортни училища, школи, стадиони, тренировъчни центрове, а също и програми за повсеместно допингиране. България е на една малка крачка от спечелването на зимна олимпиада, а десетки са медалите и подобрените рекорди по време на комунизма.

Как делегацията, водена от Георги Калоянчев попречи на трансфера на Соколето в ЦСКА - четете в "Космос".