Северната ни съседка пробва търпението на ЕС и икономическия разум, а може да тръгне по гръцки сценарий

С новия пенсионен закон Румъния, изглежда, се превръща в поредната държава, която

иска да пробва

неумолимите

закони на

икономическия

разум,

а и в частност – решимостта на европейските институции да прилагат стриктно правилата за фискална дисциплина в ЕС.

С увеличението с 40% от септември 2020 г. бюджетният дефицит на Румъния вероятно ще нарасне с 0,8% за 2020 година, но с 3,2% през 2021 година.

Трябва да припомним, че се очаква за 2019 година Румъния да има дефицит от 4,4% от БВП – далеч над границата от 3%, при това в поредна година на висок икономически растеж.

Всъщност още при обсъждането на закона по-рано през есента мисията на Международния валутен фонд изчисли, че вероятният ефект от рязкото повишение на пенсиите без други дълбоки промени в бюджета

ще доведе до

дефицит от 8%

през 2022 година.

Накратко, това е тест на пазарите колко точно фискална безотговорност ще допуснат в “новата нормалност” на ниските лихви и количествените улеснения на Европейската централна банка.

Заедно с това не трябва да забравяме и един често пропускан при механичните сравнения факт, че Румъния има плаващ валутен курс – от началото на годината леята загуби 2% от стойността си в евро, а ако върнем времето отпреди кризата през 2008-2009 година – 27%.

Поддържането на дефицити вероятно ще продължи да се отразява на

обезценката

на валутата

и през 2020 и 2021 година, и заедно с това – по-висока инфлация, така че реалното повишение на пенсии няма да е чак толкова високо.

Всичко това в хипотезата, че Румъния няма да последва съдбата на Гърция.

Анализът е от "24 часа"