Когато започват благодарностите, никой не споменава името на строителя. Огорчен той не стъпва 30 години на Шипка

Самият Пеньо се включва като зидар в изграждането на паметника. Изключително тежки моменти съпровождали поставянето на бронзовия лъв над входа на кулата. Дължината му е 8 м, висок е 4 м, а теглото му е около 12 тона. Сглобен е от 53 отделни елемента. Монтажът му е бил истинско предизвикателство за строителите, които не са разполагали със сегашните кранове и подемна техника. За целта те са създали специална система с макари, за да могат да го поставят точно на мястото му.

Монументът представлява голяма каменна кула с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м.

На свободните три страни на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново.

Когато зидарията на паметника най-сетне е завършена, Пеньо поставя и последния камък на върха.

"С опита, който е имал Бомбето, успява да се справи успешно с тази задача и оттук нататък започва тъжното", напомня проф. Попхристов.

След положения упорит труд откриването на паметника закъснява и е насрочено чак за 26 август 1934 година. За тържественото събитие на върха е отправена обща

покана към

целия български народ.

Според документи до монумента се изкачват над 100 хил. души. На самия връх почетните гости, начело с цар Борис III, раздават награди, произнасят се речи и благодарности.

Пеньо Бомбето и цялата му бригада строители също са сред множеството, но не са поканени горе до Паметника на свободата.

Сред множеството е и бащата на Пеньо, дошъл пеш от Дралфа, за да чуе хубави думи за сина си. Но никой дори не споменава имената на строителите, издигнали кулата с окървавени ръце. Никой не им благодари за положените от тях

нечовешки

усилия.

Този факт дълбоко наранява Пеньо Бомбето. След празничния ден, омерзен от поведението на родните управници, той не стъпва на върха 30 години.

"На самия връх бяха големците заедно с цар Борис ІІ, а аз стоях настрана, сред множеството - пише той в спомените си. - Въпреки че бях поканен за тържеството, горе никой не ме повика. Имаше слово, раздадоха се награди и то на хора, които никога не бях виждал. Малко обидно ми стана, че за мен, простия строител и другарите ми, никой не спомена и дума. От тоя ден нататък не отидох да видя паметника цели 30 години."

По-късно Пеньо Бомбето се изкачва на Шипка няколко пъти. Екскурзоводите започват да споменават на туристите и неговото име. От вълнение гърлото го стяга и му се иска да извика:

"Мили хора,

аз съм

тоя майстор!"

През 1968 г. земляците на Пеньо Георги Марков от Маково и Павел Нейчев от Кръшно отиват на екскурзия до паметника и чуват името на майстора от екскурзовода Стефан Карагьозов. Тогава възкликват от радост и гордост: "Чакай, ей, момче! Та този Пеньо е наш човек, жив е и още работи като строител в Дралфа!".

Чак след този случай дралфенци разбират за него, че именно той е построил монумента. После тук-там се появяват публикации за него. Посещават го деца и руски групи, за да им разказва спомените си за строежа на кулата.

След завършването на паметника той продължава строителната си дейност, работи в София, Варна, завръща се в Шумен. Пенсионира се през 1962 година, като продължава да обучава млади строители на различни обекти.

След време, макар и с голямо закъснение, той е награден. Съселяните му разбулват тази случка, като разкриват подробности за

подвига на

този човек.

Тридесет и девет години след откриването на паметника, Бомбето от село Дралфа получава бронзов "Народен орден на труда", а през 1975 година и златна значка "Колю Фичето". Получава и поздравително писмо от Тодор Живков. През 1985 година е удостоен със званието "Заслужил строител".

Едно от последните дарения в Държавен архив - Търговище, за Пеньо Атанасов е огърлие с ключа и герба на град Попово и грамота за званието "Почетен гражданин на Попово", присъдени му посмъртно за особено големи заслуги към родината, воден от чувство

на дълг и патриотизъм,

построил Паметника на свободата.

Пеньо Атанасов Колев – Бомбето, умира на 85-годишна възраст през 1987 г. в гр. Попово, където е погребан.

"Никога не съм ходил на паметника на Шипка точно на 3 март, споделя проф. Дамян Попхристов. - Мисля си, когато се качват там държавните мъже, дали някой се сеща да спомене името на строителя Пеньо Атанасов - Бомбето, защото той е истински герой и го заслужава. За жалост много-много не се знае за подвига на този майстор."