Току що си дадох сметка, че за втори път след последните президентски избори очаквам с такова нетърпение края на кампанията. Да минават вече тия избори и да се свършва.

Не е заради самата кампания с всичките безобразия - от публикуването на снимки, предназначени за лична употреба, през потресаващия популизъм на (по нейни думи) трето поколение социалистката, в стил "Аз съм една от вас - обикновените хора!", гарнирано с неземно циничния гьонсуратлък как щяла да се "бори срещу системата" - тя, която е една от най-ярките представители на системата през всичките години. Та чак до експертизите на база нечии тапети в хола.

Причината е по-скоро натрапчивото усещане, че "независимите безпартийни" кандидати на БСП, които са по-кошмарни дори от редовните им кандидати на всички предишни избори за президент и кмет, са същевременно с в пъти по-големи шансове, в сравнение с редовните и малко по-поносими кандидати на партията-столетница.

П.П. Защо изобщо съществува тази партия, отговорна за най-мракобесния, престъпен и безроднически режим в историята на България, както и за няколко държавни фалита, е отделен въпрос. Или пък не.

*От фейсбук!